Решение № 29 от 09.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Кюстендил, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Н. Ал. Николов при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251500600101 по описа за 2025 година Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия А. В. Т., ЕГН **********, от с. Дж., община Д. срещу Присъда № 260002/28.11.2024 г. на ДнРС, постановена по НЧХД № 170/2021 г. по описа на съда, с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130 ал.1 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 1000 лв., както и е частично уважен гражданския иск за неимуществени вреди от престъплението за сумата от 1500 лв., като за разликата над 1500 лв. до претендираните 10 000 лв. иска е отхвърлен като неоснователен. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати разноските на тъжителя в размер на 600 лв. и д.т. съразмерно уважения граждански иск по сметка на ДнРС в размер на 60 лв.

Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на присъдата, изразяващи се във възприемане от съда на фактическа обстановка по делото, която не намира подкрепа в събраните доказателства и възприемане версията на пострадалия и посочените от него свидетели, както и неправилно тълкуване заключението на СМЕ относно механизма на причинените увреждания. Елиминирани са от 1 съда показанията на св. В.С. относно състоянието на пострадалия и е даден неоснователно приоритет на доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, както и съдебното следствие е необективно и присъдата е постановена при непълнота на доказателства, се сочи в жалбата. Моли се за отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и за постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно се моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и за изменение на присъдата в частта относно наказанието до предвидения минимум и намаляване размера на уважения граждански иск, който се счита за завишен и некореспондиращ с принципите на справедливостта. Доказателствени искания в жалбата и допълнението към нея не са направени.

Повереникът на тъжителя адв.З. В. в о.с.з. изрази становище за правилност на присъдата като резултат, но посочи неин съществен пропуск – че подсъдимия е признат за виновен в извършване на престъпление на дата, която не е посочена в частното обвинение и който пропуск няма как да се отстрани,което налага връщане на делото за ново разглеждане на ДнРС.

Защитникът на подсъдимия адв. А. Р. в о.с.з. пледира за отмяна на атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна поради признаване на подсъдимия за виновен за престъпление на 27.10.2020 г., а повдигнатото обвинение е за дата 27.09.2020 г., на която дата сочат и събраните писмени доказателства.С оглед на това моли за постановяване на решение, с което да се отмени обжалваната присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ДнРС.

Подсъдимият Т. поиска като последна дума да се отмени присъдата.

КнОС, след запознаване с доводите на страните и с проверявания съдебен акт, в рамките на визираните му от чл.313 и сл.НПК процесуални правомощия, намери постановената присъда за постановена при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което формира абсолютното отменително основание на чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК.

Съображенията за това са следните:

С обжалваната присъда на подсъдимия А. В. Т., ЕГН **********, от с. Дж., община Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130 ал.1 НК – за това, че на 27.10.2020 г. като първоначално чрез блъскане с двете 2 ръце в областта на гърдите, а впоследствие чрез нанасяне на удар с юмрук с дясната ръка по лицето на Н. И. Т., след което Т. паднал на земята и подсъдимият, притискайки го с дясно коляно в областта на гърдите, му е причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание“глоба“ в размер на 1000 лв., както и е частично уважен гражданския иск за неимуществени вреди от престъплението за сумата от 1500 лв., като за разликата над 1500 лв. до претендираните 10 000 лв. иска е отхвърлен като неоснователен. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати разноските на тъжителя в размер на 600 лв. и д.т. съразмерно уважения граждански иск по сметка на ДнРС в размер на 60 лв.

В повдигнатото с тъжбата обвинение като дата на деянието е посочена 27.09.2020 г.

В мотивите на присъдата при излагане на фактическата обстановка съдът е приел като дата на извършване на деянието посочената дата в тъжбата – 27.09.2020 г. В обсъждане съставомерността на обвинението обаче в частта „От правна страна“, на ред 3, е посочена като дата на извършване на деянието тази от диспозитива на присъдата – 27.10.2020 г. По-нататък в мотивите при обсъждане основателността на гражданския иск е посочено, че законната лихва се дължи от датата на увреждането – 27.09.2020 г., докато в диспозитива на присъдата в гражданската част е записано, че законната лихва се дължи от датата на деянието – 27.10.2020 г.

Така допуснатите противоречия относно датата на деянието в диспозитива и мотивите на присъдата, дори да се дължи на чисто техническа грешка, обуславят една неяснота на волята на съда коя дата е приел за извършване на деянието, респ. за дължимостта на законната лихва по гражданския иск. Оттук възниква и неяснота за подсъдимия да разбере кога е извършил деянието, за което е признат за виновен, респ. откога дължи законната лихва върху уважения граждански иск. Защото с диспозитива на присъдата е признат за виновен в извършване на деяние на дата, за която не е повдигнато обвинение, а в мотивите се обсъжда както тази грешно посочена в диспозитива дата, така и датата на деянието, посочена в тъжбата. Констатираното противоречие представлява съществено процесуално нарушение и формира отменителното основание на чл.348 ал.3 т.1 НПК, като то не може да се отстрани от въззивния 3 съд.

Констатираното противоречие между диспозитив и мотиви в проверяваната присъда от друга страна е абсолютна пречка за въззивния съд да провери правилността й поради неясната воля на съда относно това каква дата е приел за извършване на деянието. Затова съдът е лишен от възможността да се произнесе по същество по доводите във въззивната жалба и по законосъобразността на обжалваната присъда.

Предвид гореизложеното за въззивния съд е приложима хипотезата на чл.335 ал.2 НПК, тъй като констатираното съществено процесуално нарушение е отстранимо от първоинстанционния съд. С настоящото решение ще се отмени присъдата на ДнРС и делото ще се върне за ново разглеждане от друг състав на І-инстанционния съд поради допуснатите с нея отстраними съществени процесуални нарушения.

Предвид гореизложеното и на осн.чл.335 ал.2 във вр. с чл. 348 ал.3 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 260002/28.11.2024 г. на ДнРС, постановена по НЧХД № 170/2021 г. по описа на съда и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4