Решение № 344 от 17.07.2023, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Гражданско дело 2224/2022
- Вид
- Решение № 344
- Подписан
- 17.07.2023
- В сила
- 18.10.2023
- Състав
- Мария Максимова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9, ал.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 243 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 249 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 344 гр. Асеновград, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария М. Караджова при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело № 20225310102224 по описа за 2022 година
Субективно съединени искове с правно основание чл. 249 от ЗЗД.
Ищцата Е. Г. С. твърди, че с договор за покупко-продажба е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот №*** по КККР на с. Конуш, община Асеновград с площ от 1412 кв.м. През месец юли 2022г. между нея и родителите й бил сключен договор за заем за послужване, по силата на който тя им предоставила този имот за срок от два месеца. Ответниците поставили в него два фургона и заживели в тях. След изтичане на срока на договора те не изпълнили задължението си да го освободят като изнесат фургоните и цялата си покъщнина. Заявили, че са се отказали да търсят собствен имот и остават да живеят там. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени да предадат на ищцата държането върху предоставения за послужване поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Конуш. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците Г. К. М. и Й. Т. М. оспорват предявения иск. Признават, че ищцата е тяхна дъщеря, както и че през 2021г. живеели в Република Германия. Твърдят, че споделили с ищцата, че желаят за закупят имот с къща в някое село в България, като тя им предложила те да й изпратят пари, а тя да 1 закупи имота и след като се върнат в България – да им го прехвърли. Поради това Г. М. й изпратил сумата от 15000 евро на 25.03.2021г. Няколко дни след това ищцата им се обадила и им казала, че е намерила подходяща къща, а през месец юни ги поздравила с думите „Честито! Имате си нова къща!“.
След това ги уведомила, че къщата има нужда от ремонт, като най-спешно е да се поправи покрива. За да направи това ответниците й изпратили 1000 евро на 02.07.2021г., а след това още 600 евро. През април 2022г. те видели за първи път имота, при което установили, че в него не може да се живее.
Тогава мъжът, с когото ищцата живеела на съпружески начала – Александър Стоев, им предложил да си купят два жилищни контейнера и те се съгласили.
За монтирането им била необходима специална подготовка. Тъй като ответниците трябвало отново да заминат за Германия и по предложение на Стоев, те се съгласили той да се заеме с тази работа, за което те му оставили сумата от 3050 лева. Впоследствие провеждали с него разговори по телефона, при които той ги уведомявал какво е направено. Той им казал, че тези пари не са достатъчни, поради което ответникът чрез трето лице му предал още 1400 лева. За събаряне на старата постройка Г. М. оставил още 1000 лева. В края на месец юли 2022г. ответниците отново пристигнали в България, като установили, че контейнерите не били поставени върху направения фундамент.
Така около 10.08.2022г. приключило поставянето и обзавеждането им. След това се наложила смяна на поставените ВиК тръби, за което също били изразходвани средства. Така в периода от месец април до месец август 2022г. те инвестирали около 10 000 лева, за да организират полагането на жилищните контейнери.
Ответниците твърдят, че не биха направили, ако бяха взели имота на заем само за два месеца. В период от една година те непрекъснато канили ищцата да им изпрати нотариалния акт, с който е закупила имота. Това станало едва през месец август 2022г., когато те установили, че ищцата е закупила имота за себе си, а върху него е учредено право на ползване на Александър Стоев. Тогава те поканили дъщеря си или да им прехвърли правото на собственост върху този недвижим имот без никакви тежести или да им върне парите. Тя не направила нито едно от двете, а по-късно ответниците установили, че е публикувана обява за продажбата му.
Договор за заем никога не е бил сключван между страните. И към настоящия момент ответниците продължават да очакват прехвърлянето на 2 недвижимия имот, в който са инвестирани всичките им спестявания.
Действителната уговорка между страните е ищцата да закупи имота за тях, за което и същите са й изпратили необходимите средства. Поради това оспорват правото й на собственост върху този имот. Ето защо молят предявеният иск да бъде отхвърлен.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че ответниците са родители на ищцата. С нотариален акт №77, том І, дело №71/2021г. Е. Г. М. закупила правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Конуш, община Асеновград, ведно с находящата се в него сграда, като същевременно учредила безвъзмездно и пожизнено на Александър Андреев Стоев право на ползване върху така описания имот. Безспорно се установи също така, че ответниците са закупили два контейнера за жилищни нужди, които са монтирани в същото дворно място.
Според чл. 243 ЗЗД договорът заем за послужване е реален договор и се счита за сключен с постигане на съгласие между страните и предаване на вещта. В тежест на ищцата е да установи, че между нея и ответниците е постигнато такова съгласие. Доказателства в тази насока не са събрани.
Действително договорът е неформален и няма забрана сключването му да се установи със свидетелски показания. От депозираните такива на свидетелите Г. Манчев и Найден Ракнев се установява, че Е. и Александър им споделили, че са се разбрали с родителите на Е. да ползват дворното място за срок от два месеца. Свидетелите не са присъствали на уговорки между страните. Те не са възприели лично ответниците да са изразили подобно съгласие. Същите отразяват само и единствено това, което им е било споделено от ищцата и от Александър. Ето защо същите не съставляват преки доказателства, въз основа на които може да се приеме за осъществен юридическият факт за сключване на договор, като по отношение на същия не е проведено пълно и главно доказване.
За пълнота следва да се отбележи, че в показанията на свидетелите се говори за уговорки относно поставяне на контейнери в дворното място. В тях не се споменава дворно място, което всъщност е предмет на делото. Тук следва да се отбележи, че тези контейнери не заемат цялата му площ, която е 3
1412 кв.м., а и няма как поставянето на тези обекти и уговорките в тази връзка да се отнесат към сключване на договор за заем за послужване на дворното място.
Поради това извън предмета на спора остават твърденията за действителните отношения между страните, доколкото същите са наведени само и единствено с оглед опровергаване на изложените в исковата молба твърдения.
Въпреки това за пълнота следва да се отбележи, че от показанията на свидетелите Лазаров, Атанасова и Радулов се установява, че между тях е постигната уговорка в закупения имот да живеят както ищцата със семейството си, така и ответниците – когато се намират в България. Тъй като приземният етаж от къщата не бил годен за обитаване, те се разбрали ответниците да закупят контейнери за живеене, които да монтират в дворното място. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са логични, доколкото от събраните по делото доказателства се установи, че монтажът на тези контейнери изисква специални условия и подготовка, включително изграждане на бетонов фундамент, а това разколебава допълнително верността на твърденията за наличието на уговорен срок от два месеца. По същественото в случая обаче е, че липсват доказателства за постигане на съгласие между страните за сключване на договор за заем за послужване. Ето защо искът, основан на същия, е неоснователен и следва де бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ищцата дължи на ответниците дължат направените по делото разноски. Видно от договор за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение от 950 лева е следвало да бъде заплатено по банков път. За действителното извършване на тези разноски е направено отбелязване в издадената сметка/фактура по чл. 9, ал.2 от ЗДДФЛ.
Тази правна норма предвижда издаването на такъв документ при заплащане на доходите на физическото лице по банкова сметка. В цитираното от пълномощника на ищцата тълкувателно решение не е посочен видът на документа, с който следва да се удостовери действителното заплащане. Ето защо съдът приема, че изявлението в издадената фактура по чл.9, ал.2 съставлява такова доказателство и ищцата следва да заплати на ответниците направените по делото разноски от 950 лева.
С оглед на гореизложеното съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е. Г. С., ЕГН ********** от гр.
Пловдив, ул.“Петър Стоев“ №117 против Г. К. М., ЕГН ********** и Й. Т.
М., ЕГН ********** и двамата от с. Конуш, ул.“Ален мак“ №11, за освобождаване и предаване на държането върху предоставения им в заем за послужване поземлени имот с идентификатор *** по КККР на с.
Конуш, община Асеновград, адрес: с. Конуш, ул.“Ален мак“ №11, с площ от 1412 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с предишен идентификатор:
***, номер по предходен план: парцел VІІ-621 в кв. 68, при съседи:
***, ***, ***, ***, ***,
*** и ***.
ОСЪЖДА Е. Г. С., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.“Петър Стоев“ №117 да заплати на Г. К. М., ЕГН ********** и Й. Т. М., ЕГН ********** и двамата от с. Конуш, ул.“Ален мак“ №11, сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева, направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 5