Решение № 80 от 09.05.2022, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 62/2022
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 09.05.2022
- В сила
- 14.10.2022
- Състав
- МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.2,т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.165 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Ловеч, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря Преслав В. Петров като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20224310200062 по описа за 2022 година С Електронен фиш Серия К № 5239847 на ОД на МВР Ловеч на К. Р. К., ЕГН:
********** от гр.София, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 07.09.2021 г. в 14 :43 часа в обл.Ловеч ПП І – 4, км. 60+950, землището на с.Дъбрава, с АТСС „ ARH CAM S1”, насочено в посока гр.Варна, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за извън населено място 90 км/ч и приспаднат толеранс 3% е установено, че с МПС «Ситроен Ц 4 2.0 ХДИ» с рег.№ * **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 101 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 11 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят К. Р. К., който го обжалва в срок и излага, че е необоснован, незаконосъобразен и неправилен, тъй като към него не е приложена снимка на твърдяното нарушение от записващите камери, не е приложена снимка на мястото, на което е било поставено АТСС, не е описано точното място на извършване на нарушението, липсва издател и дата на издаване на ЕФ, липсва и подпис на длъжностното лице, което го е издало, не е посочено дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Освен това излага, че разпоредбата на 1 чл.189, ал.4 от ЗДвП е неприложима в случаите, в които нарушението е установено чрез използване на мобилни технически средства и следва да се спазва общия ред по ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ и да му присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Представено е писмено становище по същество.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя, а именно обратна разписка, от която е видно, че ЕФ е получен на 20.12.2021 г./погрешно е посочена годината, тъй като ЕФ е издаден на 14.09.2021 г., следователно е изпратен за връчване и е връчен след тази дата/, жалбата е подадена по пощата на 31.12.2021 г. и е входирана в ОД на МВР-Ловеч на 05.01.2022 г., но по същество е неоснователна.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 101 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, т.е. превишение от 11 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за извън населено място е 90 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І-4, км.60+950, землището на с.Дъбрава, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокол за използване на АТСС/л.22/. Видно от писмо изх.№ 11-00-21/18.03.2022 г./л.53/ процесният пътен участък е път извън населено място, като допустимата скорост е 90 км/ч. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно 2 доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 104 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс 101 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от минус 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Не се споделя възражението на жалбоподателя, че превишението на скоростта е по-малко от 11 км/ч. Действително като се пресметне 3% толеранс върху 104 км/ч се получава 100,88 км/ч, но по правилата на математиката след закръгляване се получава 101 км/ч, още повече, че превишената скорост винаги е цяло число. Не се споделя и възражението, че не е ясно как наказващият орган е направил извод, че установената скорост е на втория автомобил, а не на първия. На снимковия материал присъстват два автомобила, като втория е този, собственост на жалбоподателя, с който е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Обстоятелството, че автомобила е втори по ред не поставя под съмнение установяването и заснемането на нарушение за скорост, тъй като автоматичните настройки на техническото средство са да фиксира и записва скоростта на автомобила, който се движи с превишена скорост, а не на автомобила, който е по-близо до камерата. От друга страна при използваното АТСС принципа на измерване на скорост е чрез лазерен скоростомер, който насочва лазерни лъчи към движещия се с превишена скорост автомобил и обхваща двете му крайни точки и фиксира рег.номер между тях, с цел избягване на всякакво съмнение кой от автомобилите, когато са няколко се движи с превишена скорост.
Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за извън населено място 90 км/ч.
Следва да се има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011 г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на 3
&6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 101 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е 90 км/ч., видно от снимковия материал.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 21-С-ИСИС от 13.07.2021 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, както и че посочения в ЕФ номер на техническото средство – 11743с0 всъщност е фабричния номер на средството за измерване. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на 4 правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).
Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая П.П., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш на 14.09.2021 г. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като 5 видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателката . Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства, собственика на автомобила – К.
Разпечатката съдържа 21 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14dfc080-d6fb-467d-8813-f1e4476bd6de