Решение № 124 от 22.06.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Ботевград, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 20221810200111 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предмет на обжалване е Наказателно постановление №

******/22.02.2022 г. на Началник отдел "Контрол и правоприлагане", Национално ТОЛ управление към Агенция "П.и." София, издадено срещу жалбоподателя М. Т. ИВ., ЕГН: **********, с адрес с. С., общ. Г.м., обл.

София, за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. С наказателното постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300,00 лева. Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като е закупил винетен стикер на датата на нарушението – 16.11.2021 г. и той важи от 00,00 часа на 16.11.2021 г., а не от часа на закупуване – 10,30 часа. Моли да бъде отменено обжалваното постановление.

Не претендира разноски.

Административнонаказващият орган чрез юрисконсулт Д., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

На жалбоподателя М. Т. ИВ. е съставен от св. З.К., в качеството на инспектор в сектор "Контрол и правоприлагане" – В.Т., НТУ при АПИ АУАН № 000839/16.11.2021 г. и въз основа на изложените в него изложените обстоятелства е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на М.И. е наложена глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 179 , ал. 3 ЗДвП.

Задължен е нарушителят да заплати и такса от 10 лв. на основание чл. 10а ал.

1

2 ЗП.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, възприе следната фактическа обстановка:

Н а 22.11.2021 г., в 16,05 часа, на път I-4, км 93, след извършена проверка се установило, че М. Т. ИВ. управлява л.а. „Ф.г.“ с рег. № *******, с обща техническа допустима максимална маса 1380 кг, за което не е заплатил дължимата по чл. 10, ал. 1, т.1 ЗП пътна такса, като самото нарушение е било извършено на 16.11.2021 г. в 10. 21 часа, по път 1-1, 197+085 км: Чурек – Ботевград-7. Извършеното нарушение било установено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 10222. За нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП под номер ******/16.11.2021 г. който, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10222) част от системата.

За извършеното административно нарушение бил съставен АУАН № 000839/16.11.2021 г., който е връчен на нарушителя И. срещу подпис, в присъствието на свидетеля Д.М.. Жалбоподателят не направил възражение при предявяване и връчване на процесния АУАН, както и такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП на нарушителя била разяснена възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. Компенсаторна такса обаче не била платена по сметка на Агенция "П.и." в 14-дневния срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение на нарушителя.

Тази фактическа обстановка съдът възприе при съвкупна преценка показанията на свидетелите К. и М., които показания кореспондират с приетите по делото относими писмени доказателствени средства – електронна винетка от 16.11.2021 г. с валидност 10,30 часа на 16.11.2021 г. – 15.11.2022 г.

23,59 часа; АУАН № ******/16.11.2021 г.; заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г.; заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.; заповед № РД-11-486/20.04.2021 г.; НП № ******/21.02.2022 г.; справка от АПИ рег. № 11-00-580/28.03.2022 г.

Относно възражението на жалбподателя, че винетния стикер важи от 00,00 часа на датата на закупуването, а не от часа на закупуване, съдът намира същото за неоснователно. В справката от АПИ с рег. № 11-00580/28.03.2022 г. е посочено, че за ППС с рег. № ***** към дата 22.11.2022 г. е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, като е закупена електронна винетка с № ************** с валидност от 10,30 часа на 16.11.2021 г. до 16.11.2022 г. Сочи се още, че обжалваното НП е издадено за 2 нарушение, установено на 16.11.2021 г. в 10,21 часа, момент към който дължимата пътна такса за посоченото ППС не е била заплатена.

При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 59ал. 2 ЗАНН / към момента на установяване на нарушението /. Видно от известие за доставяне, процесното НП е връчено на жалбоподателя на 02.03.2022 г., докато жалбата е депозирана на 07.03.2022 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тази връзка са приети и два броя заповеди – Заповед №РД-11-167/08.02.2021 г. и Заповед №РД-11-486/20.04.2021 г. на Председателя на УС на АПИ.

Както актосъставителя, така и Началник отдел "Контрол и правоприлагане", Национално ТОЛ управление към Агенция "П.и." са оправомощени да издадат съответните актове. Спазени са и формалните изисквания на ЗАНН относно съдържанието на процесните АУАН и НП.

Правилно от наказващия орган като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 139, ал. 6 ЗДвП и е наложено наказание глоба в законоустановения размер от 300 лв., на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП.

Съгласно чл. 139, ал. 6 ЗДвП, водачът на ППС е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, когато такава е дължима според категорията на ППС. В настоящия случай се установи, че за управлявания от жалбоподателя автомобил таксата не е била е заплатена. Установи се, че при съставянето на процесния АУАН е било разяснено на жалбоподателя правото да плати компенсаторна такса по чл. 189е ал. 2 ЗДвП и чл. 10, ал. 2 от ЗП, при което ще последва прекратяване на производството и отпадане на наложена глоба за липса на винетка съгласно чл. 189е ал. 6 ЗДвП, но компенсаторната такса не е била заплатена.

Правилна е и преценката на наказващия орган за липсата на условия за приложението на чл. 28 ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, Съдът трябва да изследва относимите за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието или отсъствието на обстоятелства, определящи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /съответно административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от 3 съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в настоящия процес, съобразно нормата на чл. 11 ЗАНН.

В настоящия случай извършеното нарушение е формално, поради което не стои въпросът за липса на вредни последици. Не са установени други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, общоизвестно е, че този тип нарушения са често срещани, поради което следва да бъдат санкционирани с необходимия интензитет.

От субективна страна жалбоподателят е действал с пряк умисъл, какъвто извод се налага от възприетата фактическа обстановка. Несъмнено, като правоспособен водач на МПС е наясно със задълженията си по ЗДвП.

Ето защо атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция наказващият орган е представляван от юрисконсулт, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски. Възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на двама свидетели, като същото не е с голяма правна и фактическа сложност, поради което следва да се присъди минималния размер на юрисконсултско възнаграждение, а именно 80 лева, който ще отговоря на осъщественото процесуално представителство.

Воден от горното и на основание чл. 63ал. 2т. 5 ЗАНН Ботевградският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 000839/21.02.2022 г. на Началник отдел "Контрол и правоприлагане", Национално ТОЛ управление към Агенция "П.и." София, с което на М. Т. ИВ. , ЕГН:

********** от с. С., общ. Г.м., обл. София, е наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, както и е постановено заплащането на такса по чл. 10а ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 10 лв. /десет лева/.

ОСЪЖДА М. Т. ИВ., ЕГН: ********** от с. С., общ. Г.м., обл. София , да заплати на Агенция "П.и." гр. София, сумата от 80 лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София област, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5