Решение № 481 от 29.12.2021, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 483/2021
- Вид
- Решение № 481
- Подписан
- 29.12.2021
- В сила
- 18.11.2022
- Състав
- КРЕМЕНА ДИМОВА КОСТОВА ГРОЗЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.177, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Закон за защита на растенията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е №481
29.12.2021г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №483 по описа на съда за 2021г.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.А.Ч. *** против Уведомително писмо /УП/ №
01-6500/3172 от 16.07.2021г. на Зам. Изп. Директор на ДФ „Земеделие“ РА, София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., за кампания 2016 година.
Жалбоподателят твърди, че получил въпросното писмо, което било почти еднакво с УП № 02-240-6500/2012 от 06.08.2019г., като така за втори път му се отказвало изплащане на сумата от 1211,91 лева въпреки решенията на Старозагорски административен съд и ВАС, с които било отменено предходното уведомително писмо за отказ от изплащане на въпросната сума. Така, според оспорващия, органът изобщо не се съобразил с решението на този съд и на ВАС, които било окончателно. Моли се за разрешение на казуса.
Жалбоподателят, редовно призован за с.з., се явява лично и моли съда да отмени порочното второ писмо, което не било съобразено с указанията от първото дело.
Ответникът- Зам. Изпълнителен Директор на
ДФЗ-РА, редовно призован за с.з., не изпраща представител. От негов процесуален представител се депозира молба, в която се оспорва жалбата и същата се счита за неоснователна. Сочи, че жалбоподателят бил заявил за подпомагане парцел 70202-230-2-1 с код на дейност АП08-биологично растениевъдство в преход.
Кампания 2016г. била четвърта година от поетия ангажимент по мярка 214 АЕП за кандидата. Преходният период, регламентиран в наредба № 1/2013г. /отм./ за заявените култури бил три години, поради което и съгласно утвърдената със заповед на Министър на земеделието, храните и горите Методика било отказано подпомагане на земеделския стопанин и не била оторизирана сумата в размер на 1211,91 лева.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление за подпомагане 2013 /форма за физически лица/ УРН 234707 В.Ч. на 25.03.2013г. заявил за подпомагане площи вкл. и по мярка АЕП. По тази мярка бил заявен парцел 70202-230-1-4 в землището на с. Сулица и с площ от 0,85 ха. С Уведомително писмо изх. № 01-6500/ 9659 от 12.09.2013г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” /л.69/, В.Ч. бил уведомен, че по подаденото Заявление за подпомагане с УИН 24/020413/76047 бил одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство” от мярка 214 „Агроекологични плащания”, като кандидатът поел 5 - годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности с парцел с № 70202-230-1-4, с площ 0,85 ха и култура – орехи.
От същия бил сключен договор за контрол и сертификация на биологичното производство, преработка, търговия с биологични продукти № 1469/29.11.2012 г., сключен между „Балкан Биосепт” ЕООД и В.Ч., по силата на който дружеството се задължило да осъществява контрол и издаде сертификат за биологичното отглеждане на орехите. С анекс от 23.03.2013 година срокът на действие на договора бил изменен на пет години. В точка 2 от този анекс „Балкан Биосепт” в качеството на контролиращ орган потвърдила, че към датата на подписването на анекса, стопанството за отглеждане на орехи в с.
Сулица било в процес на биологична сертификация за съответствие с регламенти ЕО 834/2007 и 889/2007 г. за следните земи и култури за 2013 г.: орехи, парцел 70202-230-1-4 с площ 0,85 ха, със статут на парцела в преход.
С УП изх. № 02-240-6500/4746 от 07.12.2016г. Ч. бил уведомен, че бил одобрен за участие по направление „Контрол на почвената ерозия“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ с деклариран парцел № 70202-230-2-1 - орехи по ПРСР
2014-2020 с код култура 223010 и с площ от 0,85 ха. /л.55, гръб/. На 04.05.2016 година Ч. подал заявление за подпомагане с приложение таблицата за ползваните от него парцели през 2016 година, ведно с приложението за кандидатстване по мярка 214” АЕП”/ лист 42 и сл./. В таблицата на стр.6 от заявлението, били посочени ползваните от стопанина парцели през 2016 година, като срещу парцелите били посочени и кодовете на дейности, които той щял да развива. За парцела в с.
Сулица била посочена схема /мярка/ - АЕП код „АП08”. С Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/2012 от 06.08.2019г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие за селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 година ДФЗ отказало финансово подпомагане за парцел 70202-230-1-4. Административният акт бил оспорен пред Административен съд Стара Загора, който с решение № 281/03.07.2020г. го отменил. Това решение било оставено в сила от касационната инстанция-ВАС.
В мотивите към решението на
АС-Стара Загора било посочено, че не ставало ясно от дадената конкретна фактическа обосновка в УП какво точно не било спазено от стопанина по отношение на процесния парцел, заявен по мярка 214 АЕП. Съдът още посочил, че Методиката, на която се позовавал органът /утвърдена със Заповед № РД-09-243/17.03.2017г. бил подзаконов нормативен акт, на който не била придадена обратна сила и поради това не намирала приложение по отношение на подадените заявления за подпомагане за предходната 2016г. Също така било мотивиран и довод, че в УП било налице пълно несъответствие между фактически и правни основания, тъй като от фактическа страна се сочело неспазване на базови изисквания, а от правна се сочило основание, относимо към изискванията за управление на земеделското стопанство - надвишаване на минималните периоди на преход за заявления за подпомагане на парцели с орехови насъждения.
От своя страна ВАС в своето решение приел за изцяло правилни изведените от първонстанциония съд доводи и изводи за допуснати нарушения на закона и неговото неправилно прилагане. Допълнително мотивирал, че базовите изисквания, на които следвало да отговаря заявения за подпомагане по мярка 214 парцел били посочени в чл. 26, ал. 1, т.
2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., според изричното препращане на чл. 16 от същата наредба. ВАС обаче посочил, че в Методиката, одобрена със Заповед № РД-09243 от 17.03.2017 г., не се съдържали базови изисквания, извън определените в чл. 16 от Наредбата. Допълнително се мотивирало, че за площите, върху които се прилагали агроекологични дейности, освен изискванията по ал. 1 се спазвали и изискванията за опазване на околната среда по направление "Биологично растениевъдство" - чл. 6, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл. 14, ал. 1 от Закона за защита на растенията – чл. 26, ал. 2, т. 1 от наредбата, но в поясненията към колоните в уведомителното писмо не било посочено кои базови изисквания не се спазвали и в какво се състояло неизпълнението на същите, а позоваването на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. не било съпроводено с излагането на фактически основания, които да се субсумирали в хипотезата. ВАС посочил, че в поясненията към колона 7 от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо – „площ на парцела с неспазени базови и други изисквания“ се съдържало пояснение: „Неспазване на изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е установено чрез извършване на административна проверка. В съответствие с т. IV "Изчисляване и налагане на намаленията", втори абзац от Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по м. 214 "Агроекологични плащания", утвърдена със заповед № РД
09-243/17.03.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, не се предоставя финансово подпомагане за площите и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (период на преход), като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане, а в пояснението към колона 13 от таблица на стр. 4 – „неспазване на базови изисквания“ за сумата 1211,91лв. било посочено: „Санкция за неспазени базови изисквания, съгласно т. V „Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 – 2013“ от Методиката. В Методиката, в т. V, т.2.2 „Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г., за дейностите от подмярка „Биологично земеделие“ било предвидено, че на финансовата помощ по направление „Биологично растениевъдство“ можел да бъде намален размерът със сумата, изчислен за установената площ на парцела без тя да била наддекларирана, когато биологичната дейност на земеделския парцел се различавала от заявената дейност от земеделския стопанин - бенефициерът декларира, че даден парцел бил в преход, а контролиращото лице предоставяло информация, че бил биологичен или в обратния случай. В заключение, ВАС в своето решение посочил, че от прегледа на нормативната уредба и правилата на утвърдената Методика се следвал извод, че не било налице неспазване на базови изисквания от кандидата за подпомагане по мярка 214 АЕП, направление „Биологично растениевъдство“. Те били определени в чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., а от фактическите обстоятелства по делото не се установявало кандидатът да бил нарушил същите. Дори и позоваването от страна на органа на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика не можело да се приема за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна, като потвърдил извода на първоинстанциония съд, че в уведомителното писмо /от 2019г./ не се съдържали фактически обстоятелства, които да сочели на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Липсвало и позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържал такива фактически установявания.
Процесното тук УП било издадено под изх. №
01-6500/3172 на 16.07.2021г., като било мотивирано с постановените решения от ВАС и Административен съд Стара Загора. В пояснението на данните от колона 7 от таблицата на стр. 2 от писмото «площ на парцела с неспазени базови и други изисквания», органът мотивирал, че след извършване на административна проверка било установено неспазване на изискването на чл.13, ал.3 от Наредба №11/2009г., според който агроекологичните плащания за периодите на преход по ал.1, т.1,3,5,7,9,10, се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство, съгласно чл.36, чл.37, пар.2 и чл.38, пар.3 от регламент на Комисията /ЕО/ №889/2008г. За определяне на подробни правила за прилагане на Регмалент № 834/2007 на Съвета. В съответствие с т. IV
„Изчисляване и налагане на намаленията“, втори абзац от Методитаката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащаниуя по мярка 2014 АЕП, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производтво, съгласно чл.36-38 от визираните по-горе регламенти, не се предоставяло финансово подпомагане за площите, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично замеделие /периода на преход/ и установеният размер се изключвал от избираемия за подпомагане.
Конкретно посоченият размер в кол.7 бил 0,84 ха. В пояснението към кол.13 от табилицата на стр.4 от УП органът посочил, че освен горните доводи и това, че стопанинът заявил пред кампания 2016г. Орехи за четвърта година в преход /код на дейността АП08 – за биологично растениевъдство в преход, трайни насъждания, лозя и маслодайна роза, като минималният период на преход към биологично производтво за трайните насъждения бил три години, за които се предоставяло финансово подпомагане, съгласно цитираната Методика.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното: