Решение № 496 от 05.07.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Б***, 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б***, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева при участието на секретаря Ивана Н. Николова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Гражданско дело № 20251210102259 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Й. Т.-Частен Съдебен Изпълнител с рег.№795, район на действие Окръжен съд-гр. Б***, Код по БУЛСТАТ: 7109220153, с адрес на кантората в гр. Б***, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Б***, чрез адвокат С*** Б. срещу В. Б. А., с ЕГН **********, с адрес гр. Б***.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответника В. Б. А., с ЕГН **********, с адрес гр. Б***, че дължи на ищеца В. Й. Т.-Частен Съдебен Изпълнител с рег.

№795, район на действие Окръжен съд - гр. Б***, Код по БУЛСТАТ:

7109220153, с адрес на кантората в гр. Б***, ул. „Т***, сумата от 795.01 лв.

/седемстотин деветдесет и пет лева и една стотинка/ - главница, представляваща дължими и незаплатени такси и разноски с ДДС, начислени по изпълнително дело №217/2017 год. по описа на ЧСИ В. Т., рег.№795, район на действие Окръжен съд - гр. Б***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението- 06.02.2025 год. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №317/2025 год. по описа на Районен съд - Б***.

Претендират се сторените разноски в исковото и заповедното производство.

Посочена е банковата сметка, по която ответникът може да заплати претендираните от ищеца суми: Общинска Банка АД, IBAN: ***, BIC: ***.

1

Твърди се в исковата молба, че ищцата упражнява дейност като частен съдебен изпълнител, регистриран под № 795 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие - Окръжен съд - гр. Б***.

Твърди се, че на 15.06.2017 год. пред ищцата, в качеството й на частен съдебен изпълнител постъпило писмо с възлагане за събиране на публично вземане от Община Б***, с което основание чл.2, ал.2 и ал. 3 от ЗЧСИ във връзка с чл. 163, ал.1 и чл. 209, ал.1 и ал.2, т. 3 от ДОПК Община Б*** й е възложила за събиране задълженията на В. Б. А., с ЕГН **********, от гр.

Б***, п.к. *** по Актове за установяване на задължения по декларации /АУЗД/ № DTO000142/15.10.2016 год., /АУЗД/№ DT0000143/15.10.2016 год. и DT0000144/15.10.2016 год., на Община Б***, като след извършена проверка и като констатирала, че отправеното до нея искане е законосъобразно и че са спазени законоустановените изисквания, е разпоредила и образувала на 15.06.2017 год. срещу длъжника В. Б. А. изпълнително дело под номер 217, по описа й за 2017 год. Навежда се, че на длъжника по изпълнителното дело е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх.№26268/17.11.2017 год., в която е указан размера на задължението, включително и дължимите по изп. дело такси и разноски към датата на поканата, която покана е редовно връчена на 27.06.2018г.

Тъй като длъжника не е изпълнил задължението си в срок за доброволно изпълнение в хода на изпълнителното производство ищцата е предприела действия по изготвяне и връчване на книжа и изпращане на книжа и документи и др. действия, с оглед принудително събиране на вземането.

Навежда се, че за извършените действия взискателя не е заплащал авансово дължимите такси и разноски.

Навежда се, че с Уведомление след образуване на делото от Директор на дирекция МДТ взискателя - Община Б*** е уведомил ищцата, че задълженията по АУЗД, предмет на изпълнителното дело са погасени след образуване на изпълнителното дело, като е направено искане за прекратяване на делото след като бъдат събрани дължимите към ЧСИ такси.

В тази връзка се твърди, че ищцата е начислила и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с оглед размера на вземането.

Във връзка с дължимите по изпълнителното дело такси, които не са били заплатени авансово от взискателя, се твърди, че е изготвена Сметка №***/27.06.2023 год., в която са посочени извършените действия по изп. дело и начислените такси по т. 3, 4, 5,9, 10, 26,31, 12 от ТТРЗЧСИ, а именно такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ /извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество/ - общо 35.00 лв. без ДДС; такса по т.4 от ТТРЗЧСИ /Изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа/ - общо 30.00 лв. без ДДС; такса по т.5 от ТТРЗЧСИ /Изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.517 ал.2 и 3 от ГПК/ - общо 240.00 лв. без ДДС; такса по т.9 от ТТРЗЧСИ 2

/Налагане на запор без извършване на опис включително върху дял от търговско дружество, по чл.517, ал.1 от ГПК/ - 45.00 лв. без ДДС; такса по т.10 от ТТРЗЧСИ /Искане до съдията по вписвания за вписване или вдигане на забрана/, в размер на 30.00 лв. без ДДС; такса по т.26 /Изпълнение на парично вземане/ - 219.22 лв. без ДДС; такса по т.31 /Допълнителни разноски/ - 39.95 лв. без ДДС; такса по т.12 /Изготвяне на сметка за размера на дълга от ЧСИ/ 30.00 лв. без ДДС; С начисляването на 20%ДДС вземането се равнява на общата сума от 795.01 лв.

Твърди се, че на длъжника е изпратено Съобщение с изх.

№32413/28.06.2023 год. ведно с изготвената сметка, като му е указано, че при неплащане на задължението в дадения срок, ЧСИ ще поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което е редовно връчено на 18.07.2023 г.

Навежда се, че до настоящия момент длъжника В. Б. А. не е заплатила дължимите към ЧСИ В. Т. такси по изп.д. №217/2017 год. в размер на 795.01 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева и една стотинка/ с ДДС.

Поради липсата на плащане на дължимите такси по изпълнителното дело се твърди, че е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.02.2025 год, въз основа на което е образувано ч.гр. д.

№ 317/2025 год. по описа на Районен съд - гр. Б***, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е осъден В. Б. А. да заплати на ищцата сумата от 795.01 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева и една стотинка/ - главница, представляваща дължими и незаплатени такси и разноски с ДДС, начислени по изпълнително дело №217/2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и сторените в заповедното производство разноски.

Навежда се, че на 05.09.2025 год. на ищцата е връчено Съобщение по ч.гр.д. №317/2025 год. по описа на Районен съд - гр. Б***, с което е уведомена, че на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението, че може да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението.

Излага се, че съгласно изискванията на ГПК, ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ дължимите такси и разходи по образуване и движение на изпълнителното дело се заплащат авансово от взискателя и в последствие биват възстановени от длъжника. В случай, че това не е сторено се сочи, че дължимите такси остават за събиране направо от последния, като за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер / чл. 79, ал.З от ЗЧСИ/. Посочва се, че съгласно т.11 от ТР № 2/2013 г., ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал.2 от ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Според чл. 79, ал.1 ГПК, разноските по 3 изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1./делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или 2./изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

В настоящият случай се твърди, че делото е прекратено поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, т.е. разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Обстоятелството, че не са събрани авансово от взискателя се твърди, че не освобождава длъжника от отговорност за тях, като в случая не е налице нито едно от изключенията от общия принцип /чл.79, ал.1 от ГПК/ и ЧСИ, който не е събрал авансово от взискателя дължимите такси, има право да ги събере от длъжника по реда на чл.410 от ГПК. Същевременно се сочи, че таксата по т.26 от Тарифата се дължи по всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата - платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител.

Въпреки, че таксите са за сметка на длъжника се навежда, че същите не могат да бъдат събрани от ищцата служебно по изпълнителното дело чрез насочване на изпълнение върху имуществото на длъжника, защото взискателя по това дело вече е удовлетворен изцяло. Навежда се, че е абсолютно недопустимо да се поддържа висящност на изпълнителния процес без наличие на фигурата на взискателя, тъй като той е изцяло удовлетворен и да се извършват изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника, имащи за единствена цел удовлетворяване на съдебния изпълнител. Сочи се, че израз на тази забрана е разпоредбата на чл. 79. ал. 3 ЗЧСИ, съгласно която "за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от техния размер."

С Разпореждане № 3372/29.09.2025 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е връчен на ответника чрез неговата майка Христина А.а на 20.11.2025 година.

В указания от съда едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който се оспорва предявения иск по основание и размер, поради което се иска да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски.

Възразява се да бъдат присъдени разноски по исковото и заповедното производство, като се счита, че уважените в заповедното производство разноски са прекомерни.

4

На осн. чл. 241, ал. 1 от ГПК, в случай на постановяване на отрицателно решение за ответника, е направено искане за постановяване на разсрочване на вземането, като се постанови заплащане на вземането на равни месечни вноски, считано от влизане в сила на постановеното решение до окончателното изплащане на тези задължения.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, като се сочи, че по делото не са посочени доказателства, от които да се установява, че ищцата ЧСИ В. Т., упражнява дейност като частен съдебен изпълнител, регистриран под № 795 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд гр. Б***.

На следващо място, се сочи, че не са приложени доказателства, от които да се установява, че Община Б***, като взискател е възложил събиране на вземания, дължими от ответникът.

Излага се, че към исковата молба не са представени доказателства за сочените твърдения, че на ответникът е връчена покана за доброволно изпълнение на 27.06.2018г., както и Съобщение с изх.№32413/28.06.2023 год. ведно с изготвената сметка.

Оспорват се изложените твърдения за издадена сметка/фактура от 27.06.2023г., както и се оспорва същата. Сочи се, че данъчните фактури като частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят твърдените от ищецата обстоятелства, като същите не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. В този смисъл се сочи, че те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Излага се, че тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че е била подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на ответникът, че я получил. Излага се, че фактурата не е основание за заплащане цената на престацията, защото е само свидетелстващ документ, удостоверяващ материализираното изявление в нея.