Разпореждане № 2023 от 03.08.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2023 гр. София, 03.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Частно наказателно дело № 20231100204275 по описа за 2023 година

Днес, 03 август 2023 г., в проведено закрито заседание, СТЕФАН МИЛЕВ, съдиядокладчик по н.ч.д. № 4275/23 г. по описа на СГС/НО, 30-ти състав, като се запознах с изпратените по компетентност материали по н.ч.д. № 252/23 г. на Ловешкия окръжен съд, образувано по чл. 12 и сл. ЗПИИСАННЛСМВЛС, намерих за установено следното:

По делото следва да бъде повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд (чл. 44, ал.1 НПК).

За да изпрати производството по подсъдност на СГС, в протоколното си определение от 19.07.2023 г. (л. 73-75 от н.ч.д.) Ловешкият окръжен съд е тълкувал неправилно разпоредбите на чл. 7, ал.1-2 ЗПИИСАННЛСМВЛС. Въпреки отразената в регистрите на населението информация за постоянен и настоящ адрес на българския гражданин Й. В. М. (ЕГН: **********) на територията на с. Тодоричане, обл. Ловеч (адресни данни, обозначаващи неговото „местоживеене“ по смисъла на чл. 7, ал.1), съдът е приел, че пребиваването му в местата за лишаване от свобода в Р. Австрия (откъдето се предлага неговият трансфер в Р. България) сочи на това, че „лицето не живее в страната“ , поради което „компетентен да признае акта е Софийският градски съд“ (чл.7, ал.2).

Подобен подход не кореспондира с логиката на закона, защото стриктното му приложение би довело до изначално дефинирана подсъдност пред СГС на всички дела, по които осъдените български граждани са започнали да търпят наказания в друга държава. Напротив – критерият „местоживеене“ (чл.7, ал.1) остава валиден дори затворникът да е извън страната, защото местната подсъдност на делото за неговия трансфер е свързана с мястото, където лицето принципно живее в Р. България; където са неговите близки и роднини и където най-лесно би могъл да организира правото си на защита. В този смисъл, при свои произнасяния по чл. 44 НПК Върховният касационен съд последователно е приемал, че „принудителното пребиваване в затвор не може да се яви местоживеене на което и да е лице, включително и на лишените от свобода (…), защото изборът на адресна регистрация пред общинските власти е акт на свободна воля и резултат от трайна обвързаност на лицето с населеното място, докато затворите (…) не отговарят на изискванията по Закона за гражданската регистрация и пребиваването там на лицата е принудително, а не доброволно.“ (Опр.60117/21-II; В същия смисъл и Опр. 29/22-II).

Ето защо – приемайки, че делото продължава да бъде подсъдно на ЛОС и то неправилно е било изпратено за разглеждане в СГС, на осн. пар. 4 ЗПИИСАННЛСМВЛС, във връзка с чл. 44, ал.1 НПК,

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по н.ч.д. № 4275/23 г. на СГС (НО, 30 с.) 1

ПОВДИГАМ пред Върховния касационен съд спор за подсъдност за произнасяне: кой съд – Софийският градски или Ловешкият окръжен, следва да разгледа производството по постъпилото удостоверение по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС относно лишения от свобода в Р.

Австрия български гражданин Й. В. М. (ЕГН: **********).

На ВКС да се изпратят материалите от н.ч.д. № 4275/23 г. на СГС и н.ч.д. № 252/23 г. на ЛОС.

СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2