Решение № 615 от 23.12.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 587/2025
- Вид
- Решение № 615
- Подписан
- 23.12.2025
- В сила
- 23.12.2025
- Състав
- Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева, Димитър Георгиев Цончев
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 615 гр. София, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росина Н. Дончева
Членове:
Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20251800500587 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 59 от 07.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1362/2024 г. по описа на РС - с., е признато за установено в отношенията между страните, че Община с. дължи на застрахователна компания „л.и.“ АД, сума в общ размер от 145,40 лева, от които 135,00 лева, представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и 10,00 лева, направени във връзка с него ликвидационни разходи, по щета № 2231-1261-17-418997, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2021 г. до окончателното й изплащане; за която сума е издадена Заповед № 235/16.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 913/2021 г. по описа на РС - с.. С решението ответникът е осъден да заплати сторените от ищеца разноски, включитлено и в заповедното производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в производството – Община с., с искане то да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд. В жалбата се изложени единствено доводи за извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели според жалбоподателя до ограничаване правото му за защита в производството. Поддържа се възражението за недопустимост на иска поради липса на пасивна правна легитимация.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва.
1
За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:
Първоинсатнционното производство е образувано по искова молба, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск за признаване на установено по отношение на община с., че същата дължи на ищеца – застрахователно дружество, сумата от 145,40 лева, за която в предходно развилото се ч.гр.д. № 913/2021 г. е издадена Заповед № 235/16.09.2021 г за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Настоящото въззивно производство е второ поред, след като с Решение № 378 от 05.11.2024 г. по в.гр.д. № 412/2024 г. по описа на СОС е обезсилено Решение № 19 от 02.02.2024 г. по гр.д. № 1250/2021 г. по описа на РС - с., поради обстоятелството, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск.Делото е върнато на РС – с. за произнасяне по същество от друг състав.
При повторното разглеждане на делото от първоинсатнционния съд е съставен нов доклад на делото, разпределена е доказателствената тежест и е налице произнасяне по доказателствените искания на страните, противно на твърденията във въззивната жалба. Видно от Протокол № 111/20.03.2025 г., съставен в проведеното на 14.03.2025 г. открито заседание, е че е присъствал представител на ответника, който не е възразил по нито по хода на делото, нито по изготвения доклад, както се твърди от жалбоподателя. Не са направени и нови доказателствени искания. Обстоятеслтвото, че първоинстанционният съд е приобщил вече изготвеното експертно заключение, чрез повторно изслушване на вещото лице, не би могло да влече след себе си обезсилване на първоинстанционния акт. Тези действия на районния съд са оправдани с оглед процесуална икономия и предотвратяване на последващо допълнително утежняване на страните с ненужни разноски, както между другото е посочил и самия жалбоподател. Предвид посоченото не може да се приеме за основателно искането на жалбоподателя за обезсилване на решението поради твърдяните процесуални нарушения.
Производството не е и недопустимо поради липса на процесулана легитимация, както погрешно се твърди във въззивната жалба.
В случай че се установи, че не ответника, а друго (трето за спора) лице е длъжникът по материалното правоотношение, то предявеният иск би подлежал на отхвърляне. Именно материално правната легитимация е титулярството на гражданското правоотношение и определя кой е носител на правото и кой на задължението. Този въпрос е по основателността на иска, а не по неговата допустимост, както се твърди във въззивната жалба. Поради това изразеното в тази връзка становище на въззивника, че не ответната община следва да отговаря по предявения иск, ще бъде разгледано по същество.
Неоснователно е и възражението, че ответната община е била лишена от правото да депозира отговор на исковата молба, защото след обезсилването на Решение № 19 от 02.02.2024 г. по гр.д. № 1250/2021 г. по описа на РС – с., производството е продължило от етапа „Подготовка на делото в закрито заседание“ по чл. 140 ГПК и не е имало необходимост от повторна размяна на книжа и предоставяне на срок за отговор на искова молба.
С оглед посоченото настоящият съдебен състав намира обжалваното 2 решение за валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителния иск по чл. 422 от ГПК – в изпълнение на правомощията си по чл. 415, ал. 1 от ГПК и при условията на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК първоинстанционният съд е предоставил на заявителя едномесечен срок за предявяване на исковата молба. Искът е предявен съгласно дадените указания, като същият е допустим.
Решението на първоинсатнционния съд е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК, насатоящият състав препраща към мотивите му.
С оглед поддържаното възражение за неоснователност на претенцията, предвид че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, не е общински, а републикански (макар и изложено във въззивната жалба като основание за недопустимост на решението) е необходимо да се посочи следното.
Установява се от доказателствата по делото, а и не е спорно между страните, е налице валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключено между дружеството ищец и трето за спора лице – в.г.п., с обект лек автомобил „в“, с рег. № *********** и със срок на застрахователно покритие от 11.08.2017 г. до 10.08.2018 година.
Така сключеният договор, под формата на застрахователна полица № *************, е действителен и съдържат всички необходими задължителни реквизити. По силата на този договор застрахователят се е задължил да покрие, в рамките на посочената в полицата застрахователна сума, имуществените вреди, които би претърпял застрахования в качеството му на собственик на лек автомобил.
Не е спорно между страните и обстоятелстовто, че във връзка с настъпило на 27.12.2017 г. застрахователно събитие, застрахователното дружество е изплатило обезщетние в размер на 135,40 лева, като във връзка с претенцията са начислени и 10,00 лева ликвидационни разходи.
Установява се от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП № 1529414 от 27.12.2017 г. процесното МПС движейки се на територията на гр. с., на ул. „т,“, срещу магазин „м“, попада в необезопасена дупка на пътното платно и реализира ПТП с материални щети – подбита предна дясна джанта и скъсана гума. Протоколът е съставен от пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен документ, относно обстоятелствата, които длъжностното лице-съставител, е отразило в него въз основа на непосредствените си наблюдения. Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило местопроизшествието на място, като въз основа на собствените си преки наблюдения е констатирало наличието на дупка в пътното платно, както и настъпилите имуществени вреди. Поради това протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите, възприети лично от длъжностното лице съставило акта, а именно, че процесното ПТП е настъпило в населено място, на ул. „т.“, вследствие наличието на необезопасена дупка на пътното платно, както и че са претърпени конкретни вреди по лекия автомобил.
В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля м.м., както и заключението на съдебно автотехническата експертиза. От съвкупният анализ на посочените доказателства се 3 установяват, както механизмът на произшествието и настъпилите имуществени вреди, така и че процесното ПТП е настъпило в рамките на населеното място – гр. с., на ул. „т,“, преди автогарата. Предвид това и поради липсата на други доказателства в подкрепа на поддържаното от ответника възражение, че пътят не е общински, а републикански, следва да се приеме, че претенцията е доказана по своето основание.
Въз основа на заключението по автотехническата експертиза се установява, че стойността на увредените части на автомобила възлиза на 195,95 лева, която сума превишава заплатената и претендирана от ищеца.
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 410, ал. 1 и ал. 2 КЗ средствата за обезщетяване на вредите по автомобила, заплатени от застрахователя, редом с дължимите ликвидационни разноски от 10,00 лева следва да бъдат възстановени в цялост от ответника по делото.
Предвид, че изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноските, сторени пред настоящата инстанция, които съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП определя в размер на 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59 от 07.04.2025 г., постановено по гр.д.
№ 1362/2024 г. по описа на РС - с..
ОСЪЖДА Община с., ЕИК ********** да заплати на застрахователна компания „л.и.“ АД, ЕИК ************, сумата от 200,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4