Определение № 281 от 17.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. Перник, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500133 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 278 от ГПК във връзка с чл. 248 от същия кодекс.

Делото е образувано по частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в София , против определение на РС Перник под номер 4196/ 29.12.2025г., постановено по гражданско дело № 1392 по описа на същия съд за 2025г., с което съдът е отказал да измени в частта му за разноските решението по делото , под номер 1027/12.11.2025г. , като намали присъдения в полза на адвоката на ищеца хонорар от 1320 лева.

В жалбата е изложено , че според най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С-438/22, съдът не е обвързан императивно от фиксираните в наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, тъй като нарушавали забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС.

Твърди се , че решението относно дължимостта на всички посочени вземания е постановено в зависимост от отговора на един и същ въпрос, като няма основание, да се счита. че множеството искове е дало отражение върху обема, интензитета и сложността но адвокатския труд. Поддържа се , че договорения хонорар е прекомерен , делото няма фактическа и правна сложност, тежестта на доказване на фактите по него лежи основно на ответното дружество и по делото е проведено само идно заседание . Моли се да се отмени обжалваното 1 определение и да се намали като прекомерен присъдения в полза на ищеца хонорар на адвокат .

Насрещната страна оспорва жалбата като неоснователна , поддържа изложеното в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК – че размера на договорения хонорар не е прекомерен , че същия е уговорен в минимален размер съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и затова съответства както на цената на исковете , така и на действително положения като количество труд от адвоката. Моли се определението на районния съд да бъде потвърдено .

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна по делото , при внесена държавна такса . Тя подлежи на разглеждане по същество .

След като взе предвид изложените в жалбата доводи и прецени приложените към делото писмени доказателства, Пернишкият окръжен съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

С решение № 1027 от 12.11.2025 г., постановено по гр. д. № 01392/2025 г. на ПРС, съдът е признал за установено на основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че Д. С. Р., не дължи изпълнение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на суми по договор, сключен между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Райфайзенбанк“ ЕАД, в общ размер от 10205.14 лева, за които суми в полза на ответника на 17.06.2013 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3389/2013 г. по описа на ПРС, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 657/2025 по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на вземанията по давност. Разпрелени са разноските по делото , като „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е осъдено да заплати на Д. С. Р., сумата от 1778.21 лева, представляваща сторени по делото разноски за държана такса и адвокатско възнаграждение.

Жалбата е частично основателна.

На първо място , предявения от Р. иск е само един – при общност на твърденията за наличие на вземане , за което се води принудително изпълнение , и което е погасено по давност, единствен и общ факт по чл. 439 от ГПК , погасил това вземане.

При преценката за прекомерност на заплатения хонорар , съдът следва да вземе предвид вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа, както и фактическата и правна сложност на делото, като минималните хонорари , записани в наредбата към чл. 36 от Закона за адвокатурата не са задължителен елемент на тази преценка. Делото няма фактическа и/ или правна сложност, решено е в едно заседание, като доказателствата по него са ангажирани от ответника, който и носи основната 2 тежест на доказване – за ищеца давност тече винаги и на него не му е нужно да доказва изтичането й.

С оглед казаното, договорения между ищеца и неговия процесуален представител хонорар от 1320 лева е прекомерен , като съдът намира за подходящ размер на хонорара сумата от 1100 лева , или 796,70 евро.

Затова определението на районния съд следва да бъде отменено , а решението да се измени в частта за разноските , като се определи нов размер на същите, от 1 558,21лева / 796,70 евро.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение на РС Перник под номер 4196/ 29.12.2025г., постановено по гражданско дело № 1392 по описа на същия съд за 2025г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

Изменя в частта за разноските решение номер 1027/12.11.2025г. , постановено по гр. дело № 1392 по опис на РС Перник за 2025г. като намалява размера на присъдените разноски – от 1778.21 лева на 1 558,21лева / 796,70 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3