Решение № 398 от 04.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Б., 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500072 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 575/18.10.2022г. но гр.д. № 971/2022г. по описа на PC Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от „К. Б.“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Б... С. № *, Сграда *, ет. *, р-н М. *, С. *, Б., представлявано от В. С. П., Изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. З. Г. Ф., с която се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост, както и да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344 от КТ, във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, като неоснователни.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради това че същото е необосновано от събраните доказателства и постановено в нарушение на материалния закон. Оплакванията на жалбоподателят са за неправилна оценка на събраните доказателства, в резултат на което погрешно са приети за установени релевантни за спора факти, като изводите на съда са довели до неправилното приложение на материалния закон, за което в жалбата са развити конкретни съображения.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, на който същият се е позовал за да уважи като основателни предявените искове по чл. 344 от КТ- за недоказаност на основанието за извършеното уволнение- за това че работата на служителя е била преустановена за повече от 1

15 работни дни, на основание чл. 328 ал.1 т. 4 от КТ. Така излага се становище от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че в мотивите към обжалваното решение, първоинстанционният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконосъобразно, понеже трудовите функции на ищеца И. Арнудов са били поети от други супервайзори. Съдът се е основал на правните доводи, че съгласно чл. 120в, ал. 1 от КТ е било необходимо да е налице „преустановяване на самата работа като такава, а не работенето на конкретен служител и осъществяването на неговите функции от друг работник“. Поддържа се с въззивната жалба, че съдът неправилно е тълкувал и приложил цитараната законова разпоредба, като по отношение на чл. 120в, ал. 1 от КТ, решението на съда е постановено в противоречие със съдебната практика, с която е прието че работодателят има право да преустанови дейността на определени служители, дори и дейността на предприятието да не е прекратена изцяло. Поддържа се с въззивната жалба, че рреценката кои работници и служители работодателят да разпореди да работят дистанционно, и на кои работници и служители да се преустанови работата, е на самия работодател с оглед характера на дейността, като същата не подлежи на съдебен контрол /Решение № 788 от 8.04.2022г. на СГС по в.гр.д. № 8445/2021г./ Обективно дейността, която осъществява този работник или служител е възможно да не е спряна дори в обособена част от предприятието- да се изпълнява от другите работници или служители, заемащи същата длъжност, да е поета от лица, заемащи други длъжности и пр. /Решение № 109 от 7.07.2022г. на ВКС по гр.д. № 2271/2021г., IVг.о., ГК; Решение № 305 от 19.10.2022г. на ОС Добрич по в.гр.д. № 519/2022г./. Основният довод с въззивната жалба е за неправилното приложение на материалния закон, доколкото първоинстанционният съд превратно е тълкувал чл. 120в ал.1 от КТ, като е приел че работодателят не е компетентен да преустанови работата на определени работници при преценка за целесъобразност, без да е необходимо „преустановяване на самата работа като такава“.

Оспорват се фактическите изводи на първоинстанция съд въз основа на събраните доказателства за това, че дейността на И. А., заемал позиция Супервайзор „Продажби Студен пазар“ за регион Б., е поета от друг служител докато същият е бил в престой. Сочи се с въззивната жалба, че видно от свидетелските показания на свидетел Н., П. и Р., в предприятието на „К. Б.“ А., е извършена премаршрутизация и презониране на търговските региони за „Студен пазар“ в страната, поради намаления обем на работата за сектор „Студен пазар“ във всички региони, породено от негативното икономическо въздействие на пандемията от COVID-19, оказано върху заведенията, ресторантите и баровете в цялата страна, въз основа на която регион Б. е обединен с регион С. за сектор „Студен пазар“. Сочи се още с жалбата, че това е видно и от приложените и приети като доказателства по делото щатни разписания за работните позиции в предприятието на К., регион Б., където длъжността супервайзор „Продажби Студен пазар“ за регион Б. не фигурира в разписанието на длъжностите за „Студен пазар“, считано от 10.11.2021г., а за новия регион С. „Студен пазар“, към който е презониран и бившият регион Б., е налице намаляване на 5 броя длъжности „Търговски представител-Студен пазар“, в сравнение с предходното щатно разписание. Именно това е имало за резултат решението на Работодателя да премести 2

Търговски представители от звено Продажби „Студен пазар“ в звено Продажби „Топъл пазар“. Поддържа се с въззивната жалба, че именно липсата на обективна необходимост от допълнителна позиция за Супервайзор Продажби „Студен пазар“ може да бъде извлечена и от показанията на свидетел Р., дадени пред първоинстанционния съд в съдебно заседание от 28.09.2022г., като именно това е мотивирало работодателят да прекрати трудовото правоотношение с ищеца по делото.

Поради изложените съображения от фактческа и правна страна, наведени са доводи с въззивната жалба, че ирелевантно за изхода на делото е обстоятелството дали търговски представители от звено „Студен пазар“ от бившия екип на ищеца са преустановили дейност или не. От една страна преценката кои работници и служители работодателят да разпореди да продължат работа и на кои работници и служители да се преустанови работата, е на самия работодател с оглед характера на дейността, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика. От друга страна- фактът че търговските представили от предходния екип на въззиваемия са преразпределени и се отчитат на нови супервайзори в регион С., не може да бъде тълкувано като недобросъвестно поведение от страна на работодателят, защото именно работодателят определя структурата на своето предприятие, промените в щатното разписание, както и взима решенията кои служители да продължат работата или да бъдат определени в престой, като тези негови права са гарантирани от закона и потвърдени от приетото от съдебната практика, както бе посочено по- горе.

С въззивната жалба оспорват се правните изводи на първоинстационния съд, изложени в мотивите към обжалваното съдебно решение- за това че работодателят не е упражнил добросъвестно правата, дадени му по силата на чл. 120в, ал. 1 КТ. Поддържа се от въззивната страна, че трудовият договор на И. А. е прекратен над 3 месеца след закриването на една щатна бройка за позиция „Супервайзор“ и след като работата на последния е била преустановена със Заповед за престой. Твърди се, че на служителя на два пъти е предлагана друга работна позиция в дружеството на Работодателя- Търговски представител „Топъл пазар“ за регион С., както и за позиция- Супервайзор Продажби „Топъл пазар“ за регион В.

Т., но въззиваемият е отказвал. Поддържа се в този смисъл с въззивната жалба, че работодателят не само не е действал недобросъвестно, но е направил неколкократно опити да запази И. А. на работа в предприятието си, като са му предложени различни работни позиции в различи райони, където е била налице обективна необходимост от предложената му работна позиция, което не отговаря на възприетото от първоинстанционния съд обстоятелство- за недобросъвестност на действията на представителят на „К. Б.“ А..

Оспорват се като неправилни изводите на първоинстационният съд, че уволнението на въззиваемия е било предхождано от опит И. А. да бъде уволнен дисциплинарно. Подобно твърдение не е подкрепено от доказателствата по делото - дисциплинарното производство срещу служителя е прекратено без да бъде налагано дисциплинарно наказание, като необосновани са предположенията, че дисциплинарното производство е инициирано срещу него с подобна цел, без да бъдат посочени каквито и да било доказателства в тази насока. На следващо място сочи се с въззивната жалба, че искането отправено до „КТ Подкрепа“ за 3 уволнение на въззиваемия, на основание съкращаване на щата, не е релевантно към настоящия спор- И. А. е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 120в, ал. 1 КТ, а не поради съкращаване на щата.

Оспорени са с въззивната жалба като абсолютно неправилни и необосновани изводите на първоинсанционния съд, изведени с мотивите към обжалваното съдебно решечие, че „възложената по длъжностна характеристика работа на шщеца не е от естеството да се засяга от обстоятелствата при обявена извънредна епидемична обстановка и не е рискова за разпространяване на заразата“. Поддържа се от въззивника че звено „Студен пазар“, в което се включват търговски обекти като заведения, барове и ресторанти е едно от найзасегнатите икономически от пандемията COVID-19 в национален мащаб, поради нормативно установените рестрикции на подобни търговски обекти със Заповеди на компетентните органи, сред които и Министърът на здравеопазването, включително Заповед № РД-01-890 от 03.11.2021г. за въвеждане на временни противоепидемични мерки, която е била актуална към датата на обявяване на И. А. в престой. Поддържа се още от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че от свидетелските показания, включително и на свидетел И., които е следвало да бъдат преценени от съда, предвид качеството му на заинтересована страна с 3 висящи дела срещу К., изнесени са данни от свидетеля, че пандемията се е отразила на сектор „Студен пазар“, като обемът на работа значително е намалял в сравнение с нивата от преди пандемията. Предприетата от „К. Б.“ А., промяна в търговските маршрути и пренасочването на служители към „Топъл пазар“, е продукт на решение на работодателя, за което са взети предвид фактори от икономическо и бизнес естество, в резултат въведените на територията на Република България мерки срещу разпространението на COVID- 19, довели до съществено ограничаване на дейността или затваряне на търговски обекти „Студен пазар“, за който спад в продажбите свидетелстват и показанията на свидетелите Р. и П.. Излагат се доводи с въззивната жалба, че тези обстоятелства не са били обсъждани и анализирани в атакуваното решение на РС Б., във връзка с уволнението на въззиваемия А. и това е основание за необоснованост на обжалвания съдебен акт.

Във връзка с оплакването за неправилност на първоинстанционното решение, оспорват се изводите на състава на РС Б., че работата на ищеца „не е рискова за разпространяване на заразата“, като се поддържа че този извод е абсолютно необоснован и не почива на нито едно доказателство по делото, като отделно се поддържа от въззивника, че обстоятелството дали работата е била рискова за разпространяване на заразата е ирелевантно за изхода на спора, с оглед на основанието на което е извършено уволнението на ищеца. Поддържа се, че във връзка с наведените основания за незаконосъобразност на уволнението с исковата молба, съдът е следвало да изследва въпроса- дали заповедта за обявяване на престой на работата по чл. 120в, ал. 1 КТ е била „резултат на икономически, организационни, технологически и др. причини, породени именно от обявеното извънредно положение, предвид спецификата на длъжността, организацията на работата, предмета на основната дейност на работодателя, както и обезпечаването и, в каквато насона е Решение № 109 от 4

7.07.2022г. на ВКС, по гр.д. № 2271/2021г., на IV г.о. на ГК, което в настоящия случай не е направено от състава на първоинстационния съд.