Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1296 от 30.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 61040/2021
Вид
Решение № 1296
Подписан
30.01.2023
Състав
Гергана Живкова Троянова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.178, ал.4 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20211110161040 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявен е иск от „Б. И.“ ЕООД срещу „Е.“ АД по чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.232, ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за установяване съществуване на вземане за сумата 9335.04 лева, от които 8214.49 лева – неплатена цена за наем на помещение за м.02.2021г. по договор за наем от 01.04.2011г., за което е издадена фактура № ....../01.02.2021 г., 600.00 лева – неплатена цена за наем за м.02.2021г. на 10 паркоместа по договор за наем от 01.04.2011г., за което е издадена фактура № ......./01.02.2021 г., и 520.55 лева – неплатена консумация на електрическа енергия за м.12.2020г. по дебитно известие № ......./15.01.2021 г., дължима по договора за наем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 24.06.2021г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е собственик на помещение с площ от 1100 кв.м., находящо се на петия етаж в производствена сграда на бившия завод „Електроника“ в гр.София, както и на 10 паркоместа, по отношение на които с ответника „Евро 07“ АД и предишния собственик на имотите - „Б. С.“ АД, ЕИК ....., е бил сключен договор за наем от 01.04.2011г. Сочи, че на 18.12.2019 г. между „Б. С.“ АД, в качеството му на наемодател, „Е.“ АД, в качеството му на наемател, и „Б. И.“ ЕООД, в качеството му на нов наемодател (като нов собственик на процесния имот), е сключено тристранно споразумение, по силата на което е постигнато съгласие за заместване на „Б. С.“ АД по 1 сключения договор за наем с ищеца. Твърди, че договорената между страните месечна наемна цена за помещенията била определена в размер на 8214.49 лева с ДДС и за паркоместата в размер на 600.00 лева с ДДС, платими, както следва: за офисната площ и паркоместата - до 5 число на текущия месец, съответно за консумативните разноски – в 10-дневен срок от получаване на фактурата от наемодателя. Твърди, че с Анекс № 4/01.03.2017 г. е определен 01.04.2021 г. като краен срок на договора за наем, а в чл. 6 от Анекс № 7/21.04.2021 г. страните постигнали съгласие, че до изтичането на срока на договора никоя от страните нямала право да адресира до насрещната страна предизвестие за прекратяването на наемното правоотношение. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да плати наемната цена за м.02.2021г., за което ищецът издал фактура № ......./01.02.2021г. (за ползваните помещения) и № ......./01.02.2021г. (за паркоместата), както и консумативите, свързани с използването на наетата вещ за електрическа енергия по дебитно известие № ....../15.01.2021 г., поради което предявява настоящия иск. Обосновава правния си интерес от подаване на иск по чл.422 ГПК с проведено заповедно производство и издадена за вземането заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 36890/2021г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове. Признава наличието на облигационно отношение по договор за наем от 01.04.2011 г. и анексите към него, но посочва, че едностранно е прекратил правоотношението, считано от 31.12.2020г., поради неизпълнение на насрещното задължение на наемодателя да предостави за ползване наетите помещения като „офис площи и паркоместа, находящи се в административна сграда”, за което е бил сключен договора, видно и от Анекс № 7 към него. Пояснява, че помещенията са производствени и тяхното предназначение не е било променено, за да се ползват като офиси, както и че самите помещения не са били обособени като самостоятелни обекти, поради което не могат да се ползват от наемателя за предназначението, за което е бил сключен договора за наем. Уточнява, че в тази връзка дружеството-наемател е бил обект на проверка от контролни органи, които са отправили предупреждение, че след като помещенията не представляват офиси, не могат да се ползват като такива. Заявява, че въпросните помещения са били освободени от него, а ищецът бил поканен да изпрати представител на 30.12.2020г., когато да се извърши предаването им, но такъв не се явил. Твърди също, че от тогава не ползва нито помещенията, нито паркоместата. Поддържа довод, че след като известието е прието от наемодателя, поискал потвръждаване на същото, което било сторено от наемателя, то няма спор, че наемното правоотношение било прекратено, считано от 31.12.2020г., като спорен е само въпросът какви последици влече едностранното прекратяване на договора и отрича това да е възможността да търси плащане на наемна цена при прекратено правоотношение. Предвид изложеното, счита, че не дължи наем за м.02.2021г. По отношение на разхода за потребена електроенергия, посочва, че 2 вземането е погасено с прихващане от ищеца с депозита, платен по договора за наем.

Прави искане за отхвърляне на иска и претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е договор за наем от 10.09.2009 г., сключен между „Е.“ АД, в качество на наемодател, и ответника „Е.“ АД, в качество на наемател, с който са отдадени за временно и възмездно ползване помещения с обща площ от 1100 кв.м., разположени на петия етаж в Производствен корпус на бившия завод „Е.“ на бул. „Ш. п.“ № ....., гр.София. Договорът бил сключен със срок до 31.03.2011г. Съгласно чл.3 от него наемателят се е задължил да ползва площите съобразно уговореното предназначение – за офис. Според чл.15 от договора възможностите за предсрочно прекратяване на наемното правоотношение били: по взаимно съгласие на страните; едностранно от наемодателя с двумесечно писмено предизвестие при допусната от наемателя забава в плащанията по договора с повече от месец; при постановяване на решение за обявяване на наемателя в несъстоятелност; при ползване на наетите помещения от наемателя не по предназначението им; при неполагане на грижата на добрия стопанин при ползване на площите; при пренаемане на договорната площ от трети лица, без съгласие на наемодателя.

Приет е договор от 01.04.2011г., по силата на който „Б. С.“ АД е предоставило на ответника „Е.“ АД за временно и възмездно ползване същите помещения и отново за офис при първоначално уговорен срок до 01.04.2013 г. Срокът е бил продължаван, както следва: с Анекс № 2/18.02.2013 г.- до 01.04.2015г., с Анекс № 3/09.03.2015 г. – до 01.04.2017г. и с Анекс № 4/01.03.2017г. – до 01.04.2021 г. Страните изрично са уговорили приложимост на клаузите на договора за наем от 10.09.2009 г., доколкото същите не противоречат на тези по договора от 01.04.2011г. В този смисъл, наемната цена била платима до 5 число на текущия месец – така в чл.6.2 от договора от 2009г.

Както с договора от 2009г., така и с последващия, било предвидено консумативните разноски да бъдат заплащани от наемателя извън договорената наемна цена, като съгласно Анекс № 3/09.03.2015г. същите били платими в десетдневен срок от получаване на фактура от наемодателя.

Приложен е Анекс № 5/01.02.2019г., видно от който месечната наемна цена за помещенията с площ от 1100 кв.м. била определена на 3500.00 евро без ДДС или на 8214.49 лева с ДДС. Съгласно Анекс № 6/01.02.2019 г., за предоставените на наемателя за ползване 10 паркоместа, находящи се на външния паркинг на територията на „Б. С.“ АД, страните са договорили месечна наемна цена от 25.56 евро без ДДС за всяко от паркоместата или общо 255.60 евро без ДДС, равняващи се на 600.00 лева с ДДС.

Размерът на наема не е спорен между страните в процеса.

Установява се също, че с Анекс № 2/18.02.2013г. страните са се съгласили, че 3 наемното правоотношение може да бъде прекратено от всяка страна с шестмесечно писмено предизвестие, като така установения дълъг срок е наложен от постигнато споразумение за изпълнение на ремонтни работи в имота от наемателя и обезпечаване на ползването му за срок, оправдаващ изпършването им. Срокът на предизвестие бил изменен на три месеца с Анекс № 5/01.02.2019г., като е уточнено, че това е относимо за наемодателя, но не и за наемателя.

Приложени са два броя нотариални акта за покупко-продажба на недвижими имоти: № ..., том ІІ, нот. дело № ..../22.11.2019 г. и №....., том ІІ, нот. дело №..../22.11.2019г. на нотариус Т. В., с които ищецът „Б. И.“ ЕООД е придобил собствеността върху процесния имот, за което наемателят е бил надлежно уведомен с писмо, получено от него на 11.12.2019г. и е бил поканен да подпише нов договор за наем при същите условия с новия собственик на имота.

Приложено е тристранно споразумение от 18.12.2019г. между „Б. С.“ АД, „Е.“ АД и „Б. И.“ ЕООД, по силата на което новият собственик на имота е заместил прехвърлителя в процесния договор за наем. Уточнено било, че предоставеният депозит в размер на едномесечния наем се счита за постъпил в полза на новия наемодател.

Представен е Анекс № 7/21.04.2020г., с който е постигнато съглашение мжеду наемателя и новия наемодател, че до изтичане срока на действие на договора – 01.04.2021г., никоя от страните по него „няма да има право да адресира до насрещната страна предизвестие за прекратяване на договора за наем, освен в случаите на неизпълнение на задълженията по договора за наем и допълнителните анекси към него“.

Видно от приложено уведомление от 12.11.2020г. наемателят е известил наемодателя, че прекратява договора за наем, считано от 31.12.2020г., поради пречки за ползване на имота по предназначението, за което е нает. С уведомлението е бил поканен наемодателя да изпрати представител за предаване на обекта на 30.12.2020г. в 10.00ч. Не се спори, че писмото е било получено от адресата на 16.11.2020г.

Установява се, че с отговор от 17.11.2020г. наемодателят е изразил несъгласие за прекратяване на договора, като е посочил, че не са налице основания за това и е припомнил задължението на наемателя да не прекратява предсрочно договора по Анекс № 7. С писмото е отправил искане за потвърждаване от наемателя на волеизявлението, като е предупредил, че при това поведение ще счита, че му се дължи обезщетение.

Прието е писмо, връчено на наемодателя на 18.12.2020г., с което наемателят е заявил, че потвърждава изявлението си за прекратяване на договора и е настоял, при пречки да се подпише приемо-предавателен протокол за обекта на посочената дата и час, наемодателят да поясни кога желае оглед и подписване на този документ. Изрично 4 е отбелязал, че помещенията са били наети за ползване като офис площи, като наемодателят не е изпълнил задължението си да осигури несмущаваното им ползване като такива.

Между страните не е спорно, че наемодателят не е посочил друг ден за предаване на имота, а е счел, че това следва да стане на 01.04.2021г. при изтичане срока на договора, поради което на 30.12.2020г. не е изпратил представител за оформяне на протокол за предаване на обекта. Предвид на това поведение, наемателят е изготвил протокол от 30.12.2020г., който не е подписан от наемодателя, а наемодателят е съставил такъв с дата 01.04.2021г., който не е бил подписан от наемателя. С този протокол наемодателят е направил изявление до наемателя за прихващане на гаранционния депозит с просрочени задължения по договора, вкл. за наем след 01.01.2021г., което изявление не се спори, че е достигнало до адресата, доколкото протоколът е бил изпратен за подпис. Протокол за предаване на обекта на 01.04.2021г. е бил съставен и от наемателя, но с придружаващо го особено мнение, с което подчертава, че предаването на обекта на тази дата на изключва прекратяването, считано от 31.12.2020г. И този документ е останал неразписан от страните, поради непостигнато съгласие относно датата на прекратяване на наемното правоотношение.

Изпратено е било и уведомление от наемодателя от 05.01.2021г., че не счита договора за прекратен, поради липса на основание за това, в отговор на което наемателят е възразил с ответно писмо от 13.01.2021г.