Определение № 557 от 18.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. Варна, 18.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20243000500252 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК

Образувано е по молба вх. № 5765/06.08.2024 г. на А. Е. С., чрез адв. С. Т. от АК – Шумен, за допълване на решение № 129/23.07.2024 г. постановено по в. гр. д. № 252/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна в частта за разноските, като бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. Е. С. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от адв. С. Т. пред Апелативен съд – Варна във въззивното производство в размер на 3050 лева. В подкрепа на искането си адв. Т. сочи, че са представени списък на разноските по чл. 80 ГПК както и доказателство за действителното им понасяне, но въпреки това съдът е пропуснал да ги присъди на страната.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна е подала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на искането.

Съдът намира, че молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на допълване съдебен акт, поради което е допустима, а по същество е частично основателна.

Производството е било образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 61/25.03.2024 г. на ОС – Шумен, постановено по гр. д. № 406/2023 г., с което е била частично уважена исковата претенция на ищеца А. С. за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно унижение и ограничения, притеснение, стрес и психологически дискомфорт, вследствие на извършени спрямо процесуалноследствени действия по ДП № 58/2023 г. на ОД на МВР-Шумен за търговия на 1 гласове – престъпление по чл.167, ал.2 НК, което впоследствие било прекратено.

С решение № 61/25.03.2024 г. по гр. д. № 406/2023 г. на ОС – Шумен е уважена исковата претенция до размера от 2 500 лева, а с решение № 129/23.07.2024 г. постановено по в. гр. д. № 252/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна е потвърден първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му осъдителна част. В отхвърлителната част решението на ШОС е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано в срока предвиден в чл. 259, ал.

1 ГПК.

Към отговора на въззивната жалба е договор за правна защита и съдействие от 02.05.2024 г., кочан № 0000109822, серия Б, сключен между А.

Е. С., от една страна - като клиент и от С. Н. Т., от друга страна - като адвокат.

С договора е уговорено осъществяване на процесуално представителство във въззивно производство по ЗОДОВ срещу възнаграждение в размер 3050 лева, което е било заплатено в брой, видно от инкорпорираната в договора разписка, подписана от адв. Т..

В о.с.з., проведено на 10.07.2024 г. процесуалният представител на въззиваемата страна е своевременно е поискала присъждане на разноски, съответно процесуалният представител на Апелативна прокуратура – Варна е противопоставил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В настоящия случай дължимите разноски за заплатено адвокатското възнаграждение следва да бъдат определени в приложимата с оглед момента на възлагането на защитата редакция, ДВ. бр. 88 от 04.11.2022 г. на чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатсктие възнаграждения, предвид приложеното на л.7 от делото на ШОС пълномощно.

Предвид гореизложеното и правилото на чл.78, ал. 1 ГПК съдът следва да присъди разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна жалба и осъществено от адв. С. Т. процесуално представителство на А. С. пред въззивната съдебна инстанция отчитайки размера, в който е уважена исковата претенция – (8.33 % от 30 000 = 2 500 лв.), т. е. дължимите разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 254.07 лева. Съдът намира противопоставеното в о.с.з. възражение за прекомерност на възражението за неоснователно, тъй като същото съответства, както на степента на правната и фактическа сложност на спора, така и на процесуалните усилия положени от процесуалния представител във въззивното производство.

По изложените съображения и на основание чл.248, ал. 1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 129/23.07.2024 г. по в.гр.д. № 252/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище и адрес: гр.

София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на А. Е. С., ЕГН ********** с адрес 2 гр. Шумен, ул. „Самира“ №1, вх. 1, ет. 7 ап. 17, сумата 254.07 лева (двеста петдесет и четири лева и седем стотинки), представляваща разноски, понесени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Апелативен съд – Варна по в. гр. д. № 252/2024 г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна жалба, която следва да бъде подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3