Решение № 432 от 17.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Перник, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500590 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 689 от 29.06.2023 г. по гр.д. № 3862/2022 г. Районен съд Перник е постановил следното по реда на чл. 127, ал. 2 СК:

- предоставил е родителските права по отношение на детето К.-Н. Е. Е., родена на ***, на майка му К. В. Н.;

- определил е местоживеенето на детето при майката;

- определил е режим на лични отношения на бащата Е. Е. П. с детето, както следва:

1) през първия месец да го вижда всяка седмица по два часа, два пъти, в присъствието на майката или друг роднина по майчина линия или социален работник;

2) всяка първа, трета и пета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 19.00 ч. на неделния ден с преспиване при бащата;

3) 20 (двадесет) дни през лятната ваканция по време на годишния отпуск на бащата, който не съвпада с отпуска на майката;

4) в четна година през пролетната ваканция, Великденските празници, Коледните празници на децата;

1

5) в нечетна година през Новогодишните празници, зимната ваканция и на рождения ден на детето.

- осъдил е бащата да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., с падеж 10-то число от месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното заплащане на вземането.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от майката К. В. Н., в която иска да се отмени постановения режим на лични отношения на бащата с детето и да се определи нов.

Твърди, че съдът не се е съобразил с поискания от нея режим, че детето е много малко, за да остава при бащата с преспиване и то – три пъти в месеца. Не е съгласна и с разпределението на празниците в този режим. Претендира разноски.

Въззиваемият Е. Е. П. не е подал отговор на жалбата. Оспорва същата в откритото заседание за разглеждане на делото.

Относно правомощията на въззивния съд:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните или констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

С оглед задължението на съда за осигуряване на най-добрия интерес на децата, а също и предвид характера на производството на спорна съдебна администрация, в него не се прилагат процесуалните преклузии на общия исков процес, а страните могат без ограничение да сочат всякакви праворелевантни факти и да правят нови доказателствени искания до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция (Р. № 363 от 12.11.2014 г. по гр.д. № 877/2014 г. на ВКС, IV ГО).

В процесния случай и двете страни не твърдят различни факти от наведените пред първоинстанционния съд, като не са ангажирали и събирането на нови доказателства. За гарантиране на най-добрия интерес на децата въззивният съд служебно е изискал нов социален доклад по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗкрД и намира, че преди да провери съответствието на решението с материалния закон следва да провери обосноваността на фактическите изводи на контролирания съд, като направи собствен анализ на всички събрани по делото относими доказателства.

Предвид това, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, ОС Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се въз основа на приетите пред двете инстанции социални доклади, както и на представеното удостоверение за раждане, че от фактическото съпружеско съжителство на К. В. Н. и Е. Е. П. на *** е родено детето К.-Н. Е. Е.. Към датата на раждането двамата родители са разделени. Впоследствие подновяват за кратко съжителството си и се разделят окончателно през месец *** Оттогава насетне отношенията между тях са влошени, не поддържат контакти дори и по въпроси, касаещи общото им дете, като бащата няма контакт и с детето, тъй като е ограничаван в това отношение от майката и нейните роднини. Към момента К. Н. живее заедно с детето в *** , като съжителства в едно домакинство със своите родители, на чиято подкрепа същата разчита в отглеждането на К.-Н.. Е. П., от своя страна, 2 също съжителства в едно домакинство със своите родители в *** , като декларира, че след предоставяне на възможност за лични контакти с детето ще бъде подпомаган при провеждането им от майка си и баща си. Жилището, в което Е. П. живее, представлява преустроен апартамент, състоящ се от кухненски бокс, две стаи и санитарно помещение и в него е осигурено всичко необходимо за нормалното функциониране на едно домакинство. Е.

П. работи в ***, *** , като заявява, че месечните му доходи варират в зависимост от натовареността му.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е определил законосъобразен режим на лични контакти между бащата и детето. Този режим е адекватен и в необходимия обем, за даде възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители. Неоснователни са доводите на майката, че режимът следва да бъде по-рестриктивен, тъй като бащата не е изградил пълноценна връзка с дъщеря си към този момент. По делото се установи, че майката не способства за такава пълноценна връзка по никакъв начин, като дори я възпрепятства, поради което същата не би следвало да се опитва да черпи аргументи от собственото си недобросъвестно поведение, а да даде възможност за реализирането на контакт между бащата и детето. От друга страна, както сама отбелязва в становищата си по делото майката, съдът в настоящото производство се ръководи от висшия интерес на детето, а не на отделния родител и не е ограничен от диспозитивното начало, поради което и не е обвързан от предлагания от който и да е родител удобен за него режим на лични контакти.

Ето защо, определеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти следва единствено да бъде прецизиран от настоящия въззивен състав с цел избягване на допълнителни спорове между двамата родители в бъдеще.

На първо място, през първия месец след влизане в сила на решение по настоящото дело, правилно е постановено контактите да се осъществяват два пъти седмично за по два часа в присъствието на трето лице. Неподходящи в случая обаче са широко определените възможности кое да е това трето лице – майката, роднина на майката или социален работник. С оглед трайно влошените отношения между майката и бащата към този момент и с цел обезпечаване на изпълнението на постановения режим, подходящ посредник се явява единствено социален работник от ДСП по местоживеене на родителите и детето, а именно – ДСП-*** . Следва да бъдат определени и точни дни и часове за реализирането на контактите през първия месец, а именно – всеки понеделник и четвъртък от 10.00 ч. до 12.00 ч.

Настоящият състав намира, че посредничеството на социалния работник през следващите два месеца следва да продължи, като се ограничи до присъствие на социален работник при предаването на детето от майката на бащата по местоживеенето на детето, а именно – дома на майката. През тези два месеца бащата следва да има възможност да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в съботния ден до 19.00 ч. в неделния ден с преспиване.

На следващо място, определените от първоинстанционния съд за лични контакти след първия месец съботи и недели разумно са определени така, че да се създаде ритмичност на взаимоотношенията – през около две седмици. Не е съобразено обаче, че включването на посочените като „пети“ съботи и недели създава неясноти и трудности при изпълнението на решението, като ангажира страните с излишни тълкувания – не всеки месец има пети 3 поредни съботи и недели; в някои има само пета събота; а в случай че даден месец има едновременно и двете, би се ограничила възможността на майката да използва равностойно почивните дни от годината.

По тези съображения решението на районния съд следва да се отмени частично в обжалваната част, като вместо това се постанови режим на лични контакти в същия обем, но с обсъдените корекции. В останалата обжалвана част, касаеща ваканциите и празниците решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Изходът на спора е предопределен от необходимостта от прецизиране на първоинстанционното решение, с чийто генерален резултат настоящият съд се солидаризира. Ето защо, по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват на въззиваемия, но същият не претендира и не доказва такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 689 от 29.06.2023 г., постановено по гр.д. № 3862/2022 г. на Районен съд Перник в частта, с която е определен на осн. чл. 127, ал. 2 СК режим на лични отношения между бащата Е. Е. П., ЕГН **********, и малолетното дете К.-Н. Е. Е., ЕГН **********, през първия месец всяка седмица за по два часа в присъствието на майката, друг роднина по майчина линия или социален работник, а след това - всяка първа, трета и пета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в съботния ден до 19.00 ч. в неделния ден, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Е. Е. П., ЕГН **********, и малолетното дете К.-Н. Е. Е., ЕГН **********, както следва:

През първия месец, считано от влизане в сила на настоящото решение, бащата да вижда детето всеки понеделник и четвъртък от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката, в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане“ – *** , на определено от последния подходящо място в *** .

През следващите два месеца бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в съботния ден до 19.00 ч. в неделния ден с преспиване, като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката, а предаването на детето от майката на бащата се осъществява в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане“ – *** .

След изтичането на горния тримесечен срок бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в съботния ден до 19.00 ч. в неделния ден с преспиване, като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката, а бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща там.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, в която е определено бащата да взима детето за 20 (двадесет) дни през лятото по време на годишния отпуск на бащата, който не съвпада с този на майката; на четна година през пролетната ваканция, 4

Великденските празници и Коледните празници на децата; на нечетна година през Новогодишните празници, зимната ваканция и на рождения ден на детето.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок пред Върховния касационен съд.

Препис от решението да се връчи на страните и на Дирекция „Социално подпомагане“ – *** .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5