Решение № 16911 от 17.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16911

.................., 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .................... при участието на секретаря .................... като разгледа докладваното от .................... Гражданско дело № 20231110132770 по описа за 2023 година обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.

149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба ..................., представлявано от представлявано от председателя на управителния съвет .................. с пълномощница юрисконсултът ................... с трето лице – помагач ...................... иска да бъде установено по отношение на ответницата Д. З. А. ЕГН**********, живееща в гр. ..................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.

................... представлявано от адвокат В. В. Т., че същата му дължи следните суми:

2 715.26 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2015 година до 30. IV.

2018 година;

553.14 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 14. IХ. 2016 година до 10. VІІ. 2019 година включително;

27.30 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. VІ. 2016 година до 30. IV. 2018 година;

05.29 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 30. VІІ. 2016 година до 10. VІІ. 2019 година включително; законната лихва върху главниците за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 19. VІІ. 2019 година до окончателното плащане.

1

Ответницата оспорва иска, като твърди, че не е собственица, нито ползвателка на топлоснабдения имот. Същият бил придобит от наследодателя по време на брак, затова ответницата не дължала цялата претендирана сума. Вземането на ищеца било погасено по давност.

Третото лице – помагач не оспорва иска.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:

На 02. ХII. 1981 година .................. съставя представен по делото с исковата молба констативен нотариален акт ....................., с който по реда на чл. 55 от Закона за планово изграждане на населените места признава правото на собственост на .................. с ЕГН********** върху процесния топлоснабден имот.

На 08. VII. 2018 година ................. издава Удостоверение на наследници на .................. с ЕГН********** под №.................. Според удостоверението същата починала на 23. VII. 2018 година, оставяйки като единствена наследница по закон дъщеря си, ответница в настоящото производство. В удостоверението е записано, че покойната е разведена. Удостоверението е представено по делото с исковата молба.

2. По отчитането на потребената топлинна енергия:

На неустановена дата се провежда Общо събрание на етажните собственици и наемателите във входове .................... в .................., на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава представители да сключат споразумителен протокол с ищеца и договор с фирма за дялово разпределение. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба протокол. Към протокола е приложен списък на етажните собственици от вход Б, в който наследодателката на ответницата е посочена под №5.

На 03. VII. 2001 година етажната собственост във входове .................... в .................. сключва с фирма за дялово разпределение представен по делото с исковата молба договор №..................

По силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112в от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.

На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №................... при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.

139 в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в .................. при спазване на Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.

2

3. Сведения, почерпани от експертните заключения:

По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 19.

III. 2024 година от вещото лице В. Т. Т.. Видно от заключението, общият топломер се отчита по електронен път, като в 0000 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се разпределя между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.

Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година. Начислените суми за топлинна енергия са определени по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение е изчислила реалното потребление на топлинна енергия и е извършила изравняване между начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни актове: Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година, Закона за енергетиката в редакцията му, действаща към момента на изчислението на количествата топлинна енергия, както и съобразно общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция не са отчислени за сметка на ищеца. Топломерът е преминал през метрологична проверка. При проверката не са установени отклонения извън допустимите стойности.

На 21. III. 2024 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в .................. в жилищен квартал ................. представя в съда заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, според което към 18. III. 2024 година няма данни за доброволни плащания. Непогасените задължения за времето след 19. VII. 2016 година възлизат общо на 1 880.30 лева за топлинна енергия и 27.30 лева за дяловото разпределение. Със сумите за възстановяване по изравнителни сметки за процесния период не са прихванати месечни сметки, които предхождат периода. Лихвата върху вземанията на ищеца за времето след 19. VII. 2016 година възлиза на 319.31 лева върху главницата за топлинна енергия и 05.55 лева върху главницата за дяловото разпределение.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете:

На 19. VII. 2019 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 01. ХI. 2019 година по частно гражданско дело №41861 по описа на съда за 2019 година. Ответницата възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 21. III. 2023 година съдът постановява Разпореждане №................., с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Съобщението е връчено на ищеца на 29. V. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 14.

VI. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на стойността на ползваната топлинна енергия:

По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи:

3 възникването на облигационното отношение с ответницата; доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери през процесния период.

В тежест на ответницата е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, а в случай, че се позовава на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия или при дяловото разпределение, в нейна тежест е да установи, че е предявила рекламация в нормативно установените срокове и същата е основателна.

Страните спорят дали ответницата е собственица на процесния топлоснабден имот през процесния период. За установяването на това обстоятелство ищецът представя нотариален акт, описан по-горе, както и удостоверение за наследници.

Посочените документи явстват, че майката на ответницата придобила възмездно имота през 1981 година. След смъртта имуществото било наследено от ответницата. По делото не се установи обаче дали това наследено от ответницата имущество включва целия процесен топлоснабден имот или част от него. Според удостоверението за наследниците, майката на ответницата е разведена. Ищецът не представи никакви доказателства дали имотът е придобит по време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност, преди сключването на брака или след прекратяването му, в който случай би бил изключителна собственост на наследодателката на ответницата. Поради горното е невъзможно да се прецени и дали ответницата е наследила целия имот или е съсобственица с баща си или с негови правоприемници. По тази причина е невъзможно и да се прецени каква част от стойността на доставената от ищеца топлинна енергия се дължи от ответницата.

Ответницата поддържа още, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б.

„в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.

Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите, настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111: вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената настъпва тогава. Съдът не приема, че давността започва да тече в по-късен момент, защото фактурите за текущите месеци са сторнирани и на тяхно място е издадена друга фактура за изравнителните сметки. Ако този извод се приеме за верен, то на ищеца следва да се дължи и плащане от по-късен момент, а това противоречи на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и дори на общите условия на самия ищец. Следва да се има предвид още, че ищецът търси обезщетение за забава от настъпването на падежа на сторнираните фактури, а не от настъпването на падежа на фактурата за изравнителните сметки. Следователно, ищецът сам приема, че падежът настъпва след издаване на фактурите за текущите месеци. Давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда на 19. VII. 2019 година. Ето защо съдът счита, че всички вземания на ищеца, чийто падеж е настъпил преди 9. VII. 2016 година, са погасени по давност. В настоящия случай погасени по давност са вземанията на ищеца, чийто падеж е настъпил след 01. V.