Решение № 222 от 04.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Перник, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. И.а като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20251720201308 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Наказателно постановление № 66/06.08.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ – София, на „Аифорос България“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, представлявано от законните си представители, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за неизпълнение на условие от издаденото комплексно разрешително № 536-Н2/2024 г., издадено от изпълнителния директор на ИАОС, а именно неизпълнение на изискванията за спазване на индивидуалните емисионни ограничения по показател „сулфати“ в заустваните води в опредЕ.та контролна точка, представляващо нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11, предл. 2, вр. чл. 200, ал. 1, т.

2, предл. последно от Закона за водите.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба „Аифорос България“ ЕАД, ЕИК ********, с която се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление.

Твърди се, че административнонаказващият орган неправилно е приел, че е налице нарушение на условията на издаденото комплексно разрешително, като е направил необоснован извод, че процесният воден поток представлява смесен поток отпадъчни води от дейността на дружеството. Навеждат се възражения, 1 че липсва яснота относно фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното нарушение, както и че не е установен по категоричен начин произходът на водите, от които е взета пробата. Поддържа се, че в контролирания поток постъпват и води от външни източници, включително от прилежащи терени, които не са собственост на жалбоподателя, поради което не може да се вмени отговорност за установеното превишение на показателите. Жалбоподателят оспорва и правилността на извършеното пробовземане и анализа на водите, като сочи, че опредЕ.та контролна точка не отразява реално заустване на отпадъчни води от дейността на оператора, а събира различни по произход водни потоци. Поддържа се, че административнонаказващият орган не е съобразил представените данни от собствен мониторинг, които сочат различни стойности и поставят под съмнение направените констатации. Излагат се и възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление, включително непълно и неясно описание на нарушението и неправилна правна квалификация.

В съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Излага доводи, че в хода на производството не е доказано по несъмнен начин извършването на вмененото нарушение.

Акцентира върху заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че процесният воден поток не представлява смесен поток отпадъчни води от дейността на дружеството, а включва повърхностни води и води от съседни терени. Поддържа, че липсва доказана причинноследствена връзка между дейността на жалбоподателя и установеното превишение на показателя „сулфати“, като същото се дължи на външни източници извън контрола на оператора.

Твърди също, че административнонаказващият орган не е установил по безспорен начин обективните елементи от състава на нарушението.

От своя страна процесуалният представител на административнонаказващия орган оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Поддържа, че нарушението е установено въз основа на извършена проверка и лабораторни анализи, които доказват превишение на индивидуалните емисионни ограничения, определени в комплексното разрешително. Излага становище, че операторът носи отговорност за качеството на водите в опредЕ.та контролна точка, независимо от произхода им, и че не е изпълнил задълженията си по разрешителния режим. В представено допълнително писмено становище процесуалният представител на административнонаказващият орган излага доводи, че „Аифорос България“ ЕАД не е изпълнило задължението си да спазва условия от издаденото му Комплексно разрешително № 536-H2/24 г.

Подчертава, че в КР е заложена и опредлена конкретна точка на пробовземане, където е следвало и да се прави контролът, както и че съгласно приетата 2 експертиза превишения са налице както в точката на пробовземане, така и извън нея. Сочи също, че РИОСВ-София е контролен орган, следящ за спазване на заложените условия в издаденото КР, а за да не се допускат нарушения като процесното, жалбоподателят следва да предприеме мерки и да оправи искане до компетентния орган – ИАОС за изменение или актуализиране на издаденото му разрешително, с оглед възможността да спазва условията в него.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект с правен интерес, поради което е допустима, но разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна:

„Аифорос България“ ЕАД е титуляр на Комплексно разрешително № 536-Н2/2024 г., издадено по реда на Закона за опазване на околната среда от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда.

Разрешителното е издадено на титуляря за експлоатация на депо за индустриални отпадъци, находящо се на територията на община Перник, като същото урежда условията и реда за осъществяване на дейността, включително заустването на води във водоприемник – река Струма.

В комплексното разрешително са залегнали множество условия, свързани с изискванията към експлоатацията на депото, управлението на отпадъците, отвеждането и третирането на отпадъчните води, мониторинга, както и контрола върху качеството на заустваните води. В частност, в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения за показатели на водите, включително по показател „сулфати“, които следва да се спазват в опредЕ. контролна точка на пробовземане.

Във връзка с осъществявания контрол по спазване на условията на разрешителното, през месец ноември 2024 г. от страна на РИОСВ – София, съвместно с лаборатория на ИАОС, е извършена проверка на площадката на депото, при която е взета водна проба от опредЕ.та в комплексното разрешително контролна точка, посочена като точка за контрол на смесен поток води, формиран от повърхностни, дренажни и други води, преминаващи през площадката.

Пробата е изследвана в лаборатория на ИАОС, като резултатите от изпитването са обективирани в протокол от изпитване, постъпил в РИОСВ – София с писмо от 09.12.2024 г. При анализ на резултатите е установено превишение на индивидуалните емисионни ограничения по показател „сулфати“, поради което е прието, че е налице неизпълнение на условие от 3 комплексното разрешително.

Въз основа на така установеното, до дружеството-жалбоподател е изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На опредЕ.та дата не се е явил представител на дружеството, поради което актът е съставен в отсъствие на нарушителя, след което е предявен и връчен на упълномощени лица на дружеството на 25.02.2025 г., които са го подписали, като в законоустановения срок са депозирани възражения срещу направените констатации.

В хода на съдебното производство е назначена и изслушана съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Е. М. Ц., която е извършила оглед на място и анализ на наличната документация. В заключението си и при изслушването му в съдебно заседание вещото лице излага данни относно характера на водния поток в контролната точка, начина на формирането му, както и възможните източници на съдържащите се в него вещества, включително по показателя „сулфати“.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Л. С. Х. и Л. К. Л., както и от заключението на приетата съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Е. М. Ц., и от приетите по делото писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 21/24.02.2025 г., наказателно постановление № 66/06.08.2025 г., протоколи от изпитване на водни проби, писмо от ИАОС с вх. № от 09.12.2024 г., констативни протоколи от извършената проверка, покана за съставяне на АУАН, както и приложеното комплексно разрешително № 536-Н2/2024 г. и представените от жалбоподателя протоколи от собствен мониторинг.

От правна страна съдът намира следното:

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки възраженията на жалбоподателя, както и с оглед задължението си да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съдът намира жалбата за основателна, съображенията за което са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съдържат всички императивни реквизити установени в ЗАНН. При извършената цялостна проверка на АУАН и НП съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство, поради което формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление съдебният състав не установява.

По същество:

В конкретния случай е вменено нарушение на нормативното предписание в чл. 48, ал. 1, т. 11 Закона за водите – жалбоподателя, титуляр на разрешително, да изпълнява условията в издаденото му разрешително по реда на този закон .

4

По делото не е спорно, че жалбоподателят е титуляр на комплексно разрешително №536-Н2/2024 г. , както и че същото е издадено във връзка с за експлоатация на депо за индустриални отпадъци, като урежда условията за осъществяване на дейността, включително управлението на отпадъците, контрола и мониторинга на въздействието върху околната среда, както и изискванията относно събирането, отвеждането и заустването на води от площадката на депото при спазване на определени индивидуални емисионни ограничения.

Следователно „Аифорос България“ ЕАД е адресат на залегналите в разрешителното условия и изисквания, при които е предоставено правото на използване на обекта, в частност на изискванията към начина на заустване на отпадъчните води в него, и е годен субект на твърдяното нарушение.

В наказателното постановление е прието, че жалбоподателят е нарушил условие от комплексното разрешително, а именно това по т. 10.3.1.1., като е допуснал неспазване на индивидуалните емисионни ограничения по показател „сулфати“ в опредЕ.та контролна точка.

Съгласно т. 10.3.1.1 от разрешителното източник на отпадъчните води е смесен поток отпадъчни води (повърхностни води – от околните прилжеащи терени и от площадката на депото, дренажни води от площадката на депото), като е посочено в таблицата, че нормата на сулфатни йони е 300 mg/dm3.

Свидетелите Л. С. Х. и Л. К. Л., както и приетите писмени доказателства, включително актът за установяване на административно нарушение, протоколите от изпитване и останалите материали по административнонаказателната преписка, по безспорен начин установяват отразеното в наказателното постановление фактическо положение, а именно, че при извършена проверка на площадката на депо за индустриални отпадъци, стопанисвано от жалбоподателя, е взета водна проба от опредЕ.та в комплексното разрешително контролна точка, при което при последващ лабораторен анализ е установено превишение на индивидуалните емисионни ограничения по показател „сулфати“. Непосредствените възприятия на свидетелите, участвали в проверката, са, че контролът е осъществен в точно опредЕ.та съгласно разрешителното точка, като в нея постъпва воден поток, възприеман от контролните органи като смесен поток от води, преминаващи през площадката на депото и отвеждани към водоприемника.