Присъда № 5 от 21.03.2023, Военен съд - София
- Съд
- Военен съд - София
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 217/2022
- Вид
- Присъда № 5
- Подписан
- 21.03.2023
- В сила
- 21.11.2025
- Състав
- полк. ЦАНКО ТАНЕВ ГРОЗЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал.2, изр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал.1, предложение 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл. 343 ал.1 б."в" · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 37 т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 67, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 282, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ по присъда № 5, постановена на 21 март 2023г. по НОХД № 20226100200217, по описа на СВС.
НОХД № 20226100200217 е образувано в СВС по внесен обвинителен акт срещу старшина Е. В. И. от в.ф. 22 050 – Б., с оглед извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. чл.,342, ал.1, предл. 3 от НК.
Подсъдимата старшина Е. В. И. постъпила на военна служба във военно формирование ***** - Б. на **.**.**** г. По време на службата си заемала различни длъжности, като последната заемана длъжност е „********". По време на службата си проявявала необходимия професионализъм, старание и точност. Изпълнявала бързо, качествено и в пълен обем поставените задачи, като проявявала инициативност, дисциплинираност и колективизъм.
Коректна и точна в отношенията си към началниците и колегите си.
Проявявала много добра психическа устойчивост в стресови ситуации. По време на службата си е награждавана девет пъти и има едно дисциплинарно наказание.
Подсъдимата старшина Е. В. И. притежава Свидетелство за управление на МПС № ******** от **.**.****г., категория „В“, „А“ и „М" и се води на отчет в СДВР. За периода от **** г. до ****г. подс. старшина Е. В. И. има издаден един фиш за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП /скоростен режим/, през **** година. Омъжена, не е осъждана.
Въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
На **.**.**** г. сутринта подсъдимата старшина Е. В. И. тръгнала от дома си в гр. С., ж.к. „Н." за работното си място в.ф. ***** - Б. със собствения си лек автомобил „О.К." с per. № ******. Управлявала автомобила и пътувала в него сама. В един момент от пътуването се движела по ул. „Б. ш." с посока на движение от гр. С. към гр. Б. със скорост на движение от около 66 км/ч, въпреки че в този участък бил поставен пътен знак „В26" с ограничение на скоростта 50 км/ч. По пътя нямало движение на други автомобили. В същото време гр. лице В. Г. А., който работел като охранител във фирма „М.", с месторабота ул. „Б. ш." № ***, тръгнал от работа, след като бил сменен от свой колега. Напуснал сградата, преминал през двора и излязъл на улицата.
Намирал се на пътното платно, на границата на лентата за движение надясно и лентата за движение направо към Б.. По същото време, управлявайки автомобила си, старшина Е. И. приближавала №*** на ул. „Б. ш.". В момента, в който отстояла с автомобила си на около 34,65 м от стоящия на пътното платно /на границата на посочените две ленти/ В. А., последният тръгнал да пресича със скорост от 5 км/ч, от дясно на ляво по посока на нейното движение. Подсъдимата И. опитала да избегне удара, като завила наляво, но не успяла и с дясната предна част, в края на предната броня и калник на управлявания от нея автомобил, ударила лявата страна на тялото на В. А.. В 1 резултат на удара главата на пострадалия се ударила в челното стъкло, след което тялото му било отхвърлено напред и след приземяването започнало да се плъзга по пътната настилка. И. спряла автомобила и веднага отишла до пострадалия А. за да му окаже помощ.
В същото време, свидетелят кап. Д. З. Г. от в.ф. ***** -Б. пътувал с автомобила си по ул. „Б. ш." с посока на движение от гр. Б. към гр. С.. Видял, че на пътното платно лежи човек, както и спрения автомобил „О.К." на подсъдимата И.. Веднага спрял вдясно на пътя и отишъл до лежащия В. А..
Проверил му пулса и на двете ръце, но не усетил такъв. Видял, че И. видимо не е пострадала и се обадил на тел. 112, като съобщил за настъпилото ПТП.
Около 07.40 часа на място пристигнал екип на ОПП - СДВР, като малко след тях и два екипа на Спешна помощ. Медицинските лица констатирали смъртта на В. Г. А..
Старшина Е. В. И. била изпробвана за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" № ARNA 0130 и за наркотици с Дрегер „Drug test 5000" № 0040, като и двете проби били отрицателни.
Впоследствие била назначена и изготвена съдебно химико токсикологична /токсикохимична/ експертиза, от заключението на която било установено, че в предоставената кръвна проба на В. Г. А. не се установява наличие на алкохол, наркотични вещества и психоактивни медикаменти.
Била назначена и изготвена и съдебномедицинска експертиза на труп № ******* г., от заключението на която се установява, че на гр. лице В. Г. А., в резултат на настъпилото ПТП, били причинени следните наранявания: закрита черепно-мозъчна травма: охлузване и кръвонасядане в лявата слепоочна област; оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око; разкъсно - контузна рана на брадичата вдясно; кръвонасядане на меката черепна покривка вляво слепоочно; субарахноидален кръвоизлив вляво теменно слепоочно с пробив в мозъчните стомахчета; тежка гръдна травма: двустранно счупване на ребра; масивен излив на кръв в гръдната кухина; разкъсване на дъгата на аортата; разкъсване на дясното предсърдие и перикардната торбичка; контузия и разкъсвания на белите дробове; тежка гръбначно-мозъчна травма с отваряне на гръбначно-мозъчния канал и пълно прекъсване на гръбначния мозък на ниво трети-четвърти гръден прешлен; коремна травма с кръвонасядане на капсулата на левия бъбрек; повърхностни разкъсвания на черния дроб; контузия на чреводържателя; излив на кръв в коремната кухина; открито счупване на лявата лакътна кост; разкъсноконтузна рана на дясното бедро; охлузвания, кръвонасядания на гръдния кош, корема и крайниците; анемия на вътрешните органи; шокови бъбреци, оток на мозъка и на белите дробове.
Причина за смъртта на В. Г. А. била тежката гръдна травма, с увреждания несъвместими с живота, довела много бързо до развитие на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
2
Описаната фактическа обстановка беше установена от: показанията на свидетелите В. И. Н. /л.60 н.д./ и кап. Д. З. Г. /л.60 гръб,н.д./, както и приобщените му по реда на чл.281, ал. 1, т.2, предл.2 от НПК показания по НОХД № 202/21г. на л. 72 от съд. дело; изготвените по делото експертизи и разпитите на експертите в съдебно заседание на 21.01.2023г., както следва: съдебномедицинска експертиза № *****, изготвена от експерта д-р И. А.
Л./ от л. 15 до л. 19, т. 2 от д. п.; съдебна химико - токсикологична /токсикохимична/ експертиза, изготвена от експертите маг. химик Г. Б. К. и доц. д-р В. Н. А. / от л. 28 до л.
29 в т. 2 на д.п.; видео-техническа експертиза протокол № ***** г., изготвена от експерта майор инж. П. И. М. / от л. 36 до л. 69 в т. 2 на д. п.; комплексна медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от експертите д-р И. А. Л., инж. С. К. Д. и инж. Ж. Х. Е. / л. 74 до л. 101 в т. 2 на д.п./, като на основание чл. 282, ал.3 от НПК, със съгласието на страните не беше проведен разпит на вещото лице инж. Ж. Х. Е. и писмените доказателства, приложени по делото, а именно:
Том I: л. 3 - 8 - протокол за оглед на местопроизшествие и препис; 9 докладна записка; л. 10 – съобщение; л. 12 - 34 - фотоалбум; л. 35 констативен протокол № К-230; л. 36 – протокол за извършена проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества; л. 37 - тест; л. 38 - докладна записка; л. 47 – протокол за доброволно предаване; л. 48 – фиш за спешна медицинска помощ; л. 50 - фиш за спешна медицинска помощ; л. 52 протокол за предаване на веществени доказателства; л. 54 – писмо; л. 55 докладна записка;
Том II: л. 4 – заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС; л. 5 – заверено копие на контролен талон; 6 – заверено копие на от свидетелство за управление на МПС; л. 7 – заверено копие на удостоверение за технически преглед на МПС; л. 20 – копие на фактура; л. 69 – плик съдържащ изследвани веществени доказателства - 2 бр. CD-R и 2 бр. флаш памет; л. 73 – разписка;
Том III: л. 1 – писмо до Дирекция Национална система 112; л. 2-3 писмо до Дирекция Национална система 112; л. 4 – 7 – писмо и ежедневен бюлетин на РС „ВП“ - С. л. 16 - писмо от Отдел „Пътна полиция“; 17 -19 –справкакартон на водача Е. И.; л. 21 – писмо от Столична община; л. 24 – писмо от Областно пътно управление; л. 27 – писмо от Лев Инс; л. 28 – копие от констативен протокол № К- 230; л. 33 – 34 – писмо от Лев Инс; л. 52 – препис-извлечение от Акт за смърт; л. 55 – удостоверение за наследници; л.
58 – служебно-личностна характеристика на старшина Е. И.; л. 59 – заверено копие на служебен картон; л. 61 - 62 – копие на длъжностна характеристика; л. 63 – заверено копие от служебен картон; л. 64 – служебно-личностна характеристика на старшина Е. И.; 65 - 66 – свидетелство за съдимост.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимата старшина Е. В. И. с деянието си е осъществила от правна страна състава на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1, предложение 3 от НК, тъй като на **.**.**** година, около 07.20 часа, в град С., на ул. „Б. ш.” срещу № ***, при управляване на МПС – собствения си л. а.
“О.К.“ с рег.№ ******** , с посока на движение от град С. към град Б. и със скорост от около 66 км/ч, нарушила правилата за движение – член 20, ал.2 от ЗДвП, като при възникнала опасност за движението – предприемане на пресичане от дясно на ляво по посоката на движението от пешеходеца В. Г.
А., не намалила скоростта си и предизвикала ПТП, като блъснала с предна дясна част на автомобила си В. Г. А., и по непредпазливост причинила смъртта му, като я признава за невиновна и я оправдава по обвинението да е нарушила чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
От ОБЕКТИВНА страна съдът намери, че старшина Е. В. И. е наказателноотговорно лице – пълнолетно и вменяемо. Страните не поставят под съмнение и не оспорват това ѝ качество.
Изпълнително деяние на престъплението по чл. 343, ал.1, б. “в“, вр. чл.342, ал.1, предложение 3 от НК е налице, тъй като подсъдимата И. – в нарушение на чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДвП „ Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението.“, не намалила скоростта на управлявания от нея лек автомобил при възникнала опасност за движението – пресичащия пътното платно пешеходец, реализирала ПТП между автомобила и пешеходеца, в резултат на което причинила по непредпазливост смъртта на В. Г. А. – съставомерен резултат на престъплението.
Съдът намери, че основния въпрос на който следва да се отговори е предотвратим ли е бил удара от страна на подсъдимата при конкретните пътни условия - през светлата част на денонощието, на прав пътен участък с добра видимост, без неравности и наклони, сух дребнозърнест асфалт, без наличие на препятствия, ограничаващи видимостта, и две скорости на движение – едната от около 66 км/ч, с каквато скорост тя реално е управлявала автомобила и превишена по смисъла на ЗДвП, и втората – от 50 км/ч, нормативно установена в ЗДвП, с каквато е следвало да се движи.
Опасната зона за спиране на управлявания от И. автомобил със скорост от около 66 км/ч е 44,83 м. В момента, в който автомобилът се е намирал на разстояние 34-35 м. преди мястото на удара, пешеходецът А. е предприел пресичане на платното за движение отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила със скорост от 5 км/ч. Съпоставянето на опасната зона за спиране от 44,83 м, с отстоянието на автомобила на 34-35 м преди мястото на удара, показва, че И. не би могла да спре преди мястото на удара.
Подсъдимата не е намалила скоростта, каквото задължително поведение предписва чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП, а е предприела маневра завиване 4 наляво към лентата за насрещно движение. Ако вместо предприемане на маневрата завиване наляво към лентата за насрещно движение, беше предприела спиране при запазване на праволинейното си движение, то удар между автомобила и пешеходеца не би настъпил, тъй като автомобилът е щял да премине зад гърба на пешеходеца.
При скорост на движение от 50 км/ч, разстоянието на което би се намирал автомобилът до мястото на удара, в момента на навлизане на пешеходеца в лентата за движение, е 26,25 м. Опасната зона за спиране при скорост от 50 км/ч е 29,78 м. Съпоставянето на опасната зона за спиране от 29,78 м, с отстоянието на автомобила от 26,25 м преди мястото на удара, показва, че И. не би могла да спре преди мястото на удара. Подсъдимата не е намалила скоростта, каквото задължително поведение предписва чл. 20, ал.