Решение № 17 от 21.08.2026, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Ивайловград, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Красимира Анг. Х.ва като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело № 20245650100181 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Производството е по обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД .

Образувано е по депозирана искова молба от В. Д. С., ЕГН ********** от гр. Ивайловград, ул. „*******“, чрез адв. Д. М. от АК – Пловдив, против „СТИК КРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, в която се твърди, че между страните е бил сключен Договор за кредит № 754534 от 12.11.2021 г.. Съгласно чл.1 от същия, ответното дружество като кредитор се задължило да предостави на ищцата като кредитополучател кредит в размер на 1200 лева, а кредитополучателят се задължавал да върне сумата от 4188,96 лв., при неосигурена гаранция, съгласно условията на договора, при срок на съглашението 24 месеца. В договора и общите условия към него било предвидено, че ако кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска.

На това основание, на ищцата била начислена неустойка и други такси.

Навеждат се доводи за нищожност на процесния Договор за кредит. Ищцата счита, че Договорът е недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК , тъй като в него не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита или е променлив. Счита също така, че нарушена била и разпоредбата на чл.11, ал.1, 1 т.10 от ЗПК, която предвиждала, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В Договора липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Не ставало ясно дали в него била включена предвидената неустойка или само лихвата, или лихва и други разходи, които следвало да бъдат подробно описани. Това правело процесният Договор за потребителски кредит недействителен, поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Наред с горното, посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите.

При условия на евентуалност, ако не се приеме, че Договорът е недействителен, ищцата навежда доводи за нищожност на неустоечната клауза, като накърняваща добрите нрави. Сочи се, че с нея бил нарушен принципа на добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, чиято цел била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. С уговаряне на тази клауза се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Клаузата, според ищцата, била и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока. Сочи, че в глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката по процесния Договор за кредит, дължима при неосигуряване на някое от обезпеченията по договора, се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. В полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Тя представлява сигурна печалба за заемодателя, която увеличавала стойността на договора и основната й цел била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща 2 на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за кредит, а при условия на евентуалност да се прогласи нищожността на неустоечната клауза. Претендират се и разноски.

Ответникът „СТИК - КРЕДИТ“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който навежда доводи за неоснователност на исковете.

Приобщени доказателства:

Искова молба, Пълномощно, Договор за правна помощ и съдействие;

Напомняне -Уведомително писмо за просрочено задължение – 4 бр. от 12.03.2024 г.; Квитанция за платена такса, както и Отговор на исковата молба с приложените към него – Договор за правна помощ и съдействие с пълномощно серия „ Г “ № 0001 от 06.01.2025 г ; Заповед № БНБ – 61374 от 06.07.2016 г. относно вписването на Дружеството в регистъра на кредитните институции ; Разпечатка на изпратените на страната пред договорна документация – Стандартен Европейски формуляр, Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 754534/ 12.11.2021 г.; Погасителен план и приложените към договора Общи условия,платежен документ за предоставяне на сумата по кредита на ищеца; Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г. между „АПС Бета България“ ЕООД и цесионер „Стик Кредит “ АД, ведно с Приложение № 1 към него, както и представеното с писменото становище от 11.02.2025 г. – Договор за правна защита и съдействие, Списък за разноски по чл. 80 от ГПК и Заявление за ел. достъп и удостоверение за регистрация по ЗДДС от 11.04.2023 г. издадено от НАП, както и представените по ел. поща – пълномощно с вх. № 433 / 19.02.2025 г., с което Стефан Николаев Топузанов в качеството на представляващ „СТИК –КРЕДИТ“ АД , с което упълномощава Адвокатско дружество „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“ да представляват и защитават интересите на „СИТИ –КРЕДИТ“ АД и Пълномощно от Адвокатско дружество „НЕСТОРИ,УГЛЯРОВ,М. “, с което прупълномощават адвокатите Трайко Нестори, Димо Угляров и Х. М. да представаляват ответното дружество , както и приложените към Заявление от „СТИККРЕДИ “ АД - Списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК направени от ответника.

Установена фактическа обстановка и правни изводи:

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор и се установява от представения препис на Договор за потребителски кредит, сключен от разстояние с В. Д. С., че същия е бил сключен между ответника „Стик - кредит“ АД, в качеството на заемодател и ищцата, в качеството на заемател. Видно е, че съгласно договора, 3 на ищцата е бил предоставен потребителски кредит в размер на 1200 лева.

Видно е, че лихвеният процент е посочен в Договора в размер на 36 %, а годишният процент на разходите е посочен в размер на 42,58 %. Установява се, че страните са договорили в чл.17, че потребителят следва в срок от три дни от сключване на договора: 1.да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси или други; 2. или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, а срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най - малко 30 дни след падежа на последната вноска. Видно е, че в чл.27 от Договора е посочено, че страните се съгласяват, че при неизпълнение на задължението на заемателя посочено в чл.17, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден. По делото е безспорно, че ищцата кредитополучател не е изпълнил задължението по чл.17 и не е предоставила обезпечение, като от приложения препис на Погасителен план към Договора е видно, че още при сключването му е била начислена неустойка в размер на 174,54 лв.

Представени са и ОУ, действащи в правоотношението между страните по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищцата твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК . Установи се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,58%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава минималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК . Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва регламентираната в чл. 27, ал.1 от Договора неустойка. Съобразявайки разясненията, дадени от СЕС при тълкуване Правото на ЕС в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, сезирания с настоящия спор съд изследва дали предвидената неустойка попада в рамките на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, по смисъла на 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3, буква и). За да осигури поголяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C‑686/19, EU:C:2020:582, т. 31), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 4

2016 г., Radlinger и Radlingerová, C‑377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Настоящият съдебен състав приема, че в случая регламентираното като неустойка задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора сума за непредоставяне на обезпечение представлява точно такъв разход, свързан с договора и известен на кредитора още при сключването му. На първо място, съдът намира, че постигането на съгласие по клаузите на чл.17 и чл.27 от Договора е условие за сключването му и предоставяне на заемната сума. Касае се за клаузи, които са част от бланкови договори по предоставяни от финансовата институция кредити и не се установява от доказателствата по делото да е имало възможност за кредитополучателя да влияе върху съдържанието на процесния договор, изключвайки тези клаузи.

В същото време, разглеждайки предвидените обезпечения, съдът счита,че първото от тях - предоставянето на безусловна банкова гаранция, е очевидно неизпълнимо за кредитополучател, молещ за заем в размер на 1200 лв.. В случай, че би могъл да осигури такава банкова гаранция, той би получил кредит от банка, а не би се обърнал за услуга към небанкова институция.

На следващо място, след като са налице специално предвидени изисквания, на които следва да отговарят поръчителите, те са реално неизпълними в краткия тридневен срок. С оглед горното, съдът намира, че поставеното в чл.17 от Договора изискване за обезпечаване поначало е неизпълнимо от длъжника и това е било ясно на двете страни по правоотношението, в това число на кредитора, още при подписване на съглашението им. Поради това, предвидената като неустойка сума, дължима при непредставяне на обезпечението, е изначално определена като част от плащанията на заемателя и включена в погасителния план, дължима с всяка месечна вноска. Макар и наречена неустойка, тя очевидно не съответства на въведените й от закона функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. На заемателя е отпуснат кредит в размер на 1200 лв., а уговорената и начислена при сключване на Договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по заема и за периода на неизпълнението. На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.