Решение № 18574 от 11.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18574 гр. София, 11.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110102384 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЕП“ АД, с предишно наименование „Ч, представлявано от ............ - изпълнителни директори против Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес - град С

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Ищецът твърди, че ч.гр.д.№17243/2021 е образувано по депозирано от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за следните суми: за сумата от 957,54 лв., представляваща главница по фактура №237476610/28.02.2018г. за обект на потребление с клиентски №300023040563, находящ се в гр. С, както и сумата от 281,67 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2018 г. до 17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението - 26.03.2021 година до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се, че заповедния съд по ч.гр. дело № 17243/2021 г. по описа на Софийски районен съд е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е било депозирано възражение.

Твърди се, че ответникът дължи заплащане по фактура №237476610/28.02.2018г. за обект на потребление с клиентски №300023040563, находящ се на следния адрес: град С Ищецът твърди, че е енергийно предприятие по смисъла на Закона за енергетиката и лицензиант на дейностите на обществено снабдяване, която изпълнява като краен снабдител, доставчик от последна инстанция и търговец.

Между страните действали Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕП“ АД, с предишно наименование „Ч” АД, одобрени от ДКЕВР и издадени на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, като последните обвързват страните и без изричното им писмено приемане. Ищецът твърди, че неговите общи условия за 1 общоизвестни.

Твърди се, че на 27.02.2018г. ищецът е извършил проверка на мястото на измерване на електрическа енергия, доставяна в обект, находящ се в гр. С за което е регистрирана партида с клиентски №300023040563. След извършване на проверката се съставило протокол съгласно чл. 58, ал. 2 от Общите условия на „Ч“ АД и е бил съставен Констативен протокол №1019532/27.02.2018г., като последния е подписан от двама независими свидетели, присъствали на проверката, тъй като собственик на описания имот не е намерен на адреса.

На проверката е присъствал и представител на полицията.

Проверяващите били установили, че е налице присъединение без средство за търговско измерване. Последното било изпълнено с проводник, който захранвал електрическата система на имота. Използваната електрическа енергия не се измервала и не се заплащала.

Подаден бил сигнал за премахване на изходящата линия към адреса. След проверката нерегламентираното средство за присъединение било премахнато.

Ищецът изпратил на ответника съобщение за извършената проверка, ведно с екземпляр от констативния протокол, който съставил за проверката. С него потребителят бил уведомен за извършените констатации от проверката. Ответникът отказал да приеме пощенската пратка.

Количеството употребена ел. енергия се доначислила по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б.

„б“, втора хипотеза от ПИКЕЕ. Било издадено предложение за корекция, а след това и гореописаната фактура.

Ищецът бил уведомил ответника за издадената фактура чрез писмо с изх.

№**********/02.03.2018 г. с обратна разписка, за която било представено доказателство.

Ищецът твърди и дава подробна аргументация за законността и правилността, както и коректното изпълнение на извършената проверка от него.

Твърди се, че ответникът не е заплатил вземането по издадената от ищеца фактура в срок за използваната неправомерно електрическа енергия. С настъпилия падеж, ответникът изпада в забава и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между страните, че съществува вземане на ищеца и ответника дължи на ищеца сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 19.04.2021 година по ч.гр.дело № 17243/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 957,54 лв., от представляваща главница за установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно електрическа енергия, установено в Констативен протокол за корекция и въз основа на издадена фактура №237476610/28.02.2018г. за клиентски № 300023040563 за имот, находящ се в гр. С, и 281,67 лв. - законна лихва за забава от 13.03.2018 г. до 17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението - 26.03.2021 година до окончателното изплащане на вземането.

Прави се искане за присъждане на разноски от заповедното и исковото производство.

С отговора на исковата молба ответникът оспорват исковите претенции по основание и размер.

Ответникът твърди, че Правилата за измерване на количеството на ел.енергия на ДКЕВР от 2013г. са изрично отменени с решения на ВАС, с които също се отменят и другите части на ПИКЕЕ. Твърди се, че отмяната засяга периода от 30.11.2017г. до 27.02.2018г., който период попада с процесния период, за който се претендира, че е ползвана електрическа енергия.

Твърди се, че ДКЕВР няма нормотворческа функция и не може да издава подзаконови 2 нормативни актове, които касаят неограничен кръг от субекти. Твърди се, че ПИКЕЕ е нищожен административен акт, издаден при липса на компетентност, който не поражда права и задължения за страните и поради тази причина бил отменен от ВАС. Твърди се, че е налице неправилност на измерването, както и че не е доказана вина на ответника.

Оспорва се дължимостта на лихвата за забава. Твърди се, че общите условия са нищожни в частта, в която се определя едностранната възможност на доставчика да не изпраща индивидуални писма, с които се целяло да се поставят клиентите в забава.

Ответникът твърди, че правилата за забава на текущите фактури са неприложими към корекционните такива. За да се дължи лихва за забава трябвало да влезе в сила съдебно решение, с което да се установи дължимостта на фактурата.

Ответникът твърди, че не е предоставена възможност на всяко лице да бъде уведомено и да вземе участие в евентуална проверка на електромерното стопанство и други действия след евентуална корекционна процедура.

Твърди се, че не са налице двете кумулативни предпоставки за възникване на право на корекция, а именно - ищецът не е предвидил нов ред за уведомяване за корекционни процедури в ОУ след приемане на отменените ПИКЕЕ, нито не е бил приел нови, с които да предвиди ред и процедура за реализация на корекционната процедура.

Навеждат възражение за изтекла погасителна давност при условията на евентуалност.

Твърди се, че приложимата давност е за периодични задължения, а именно - 3-годишната.

Иска се съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни и при съобразяване на възражението за давност.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

Доказа се, че ч.гр.д.№17243/2021 година по описа на Софийски районен съд е образувано по депозирано от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу ответника за следните суми: за сумата от 957,54 лв., представляваща главница по фактура №237476610/28.02.2018г. за обект на потребление с клиентски №300023040563, находящ се в гр. С, както и сумата от 281,67 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2018 г. до 17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението - 26.03.2021 година до окончателното изплащане на вземането.

Доказа се, че заповедния съд по ч.гр. дело № 17243/2021 г. по описа на Софийски районен съд е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е било депозирано възражение.

Доказа се, че ищецът е начислил вземане за потребена електрическа енергия от ответника съгласно приложена по делото фактура №237476610/28.02.2018г. за обект на потребление с клиентски №300023040563, находящ се на следния адрес: град С Ищецът доказа, че е енергийно предприятие по смисъла на Закона за енергетиката и лицензиант на дейностите на обществено снабдяване, която изпълнява като краен снабдител, доставчик от последна инстанция и търговец.

Доказа се, че между страните са действали Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч“ АД, одобрени от ДКЕВР и издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, като последните обвързват страните и без изричното им писмено приемане. Ищецът доказа, че неговите общи условия са общоизвестни.

Доказа се, че на 27.02.2018 г. ищецът е извършил проверка на мястото на измерване на електрическа енергия, доставяна в обект, находящ се в гр. С за което е регистрирана партида с клиентски №300023040563.

3

След извършване на проверката се доказа, че е съставен протокол съгласно чл. 58, ал. 2 от Общите условия на „Ч“ АД и е бил съставен Констативен протокол №1019532/27.02.2018г., като последния е подписан от двама независими свидетели, присъствали на проверката, тъй като собственик на описания имот не е намерен на адреса.

На проверката се доказа, че е присъствал и представител на полицията.

От дадените по делото свидетелски показания и след анализа им с приетите такива писмени такива, съдът приема за доказано, че при извършената проверка на място проверяващите са установили, че е налице присъединение без средство за търговско измерване. Последното било изпълнено с проводник, който захранвал електрическата система на имота. Използваната електрическа енергия не се измервала и не се заплащала.

Подаден бил сигнал за премахване на изходящата линия към адреса. След проверката нерегламентираното средство за присъединение било премахнато.

Доказа се, че ищецът изпратил на ответника съобщение за извършената проверка, ведно с екземпляр от констативния протокол, който съставил за проверката. С него потребителят бил уведомен за съставения констативен протокол, както и за извършените в него констатации.

Съдът приема за доказано, че количеството употребена ел. енергия за имота е била начислена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, втора хипотеза от ПИКЕЕ, като е издадено предложение за корекция, а след това и гореописаната фактура.

Доказа се, че ищецът е изпратил уведомително писмо до ответника за издадената фактура чрез писмо с изх. №**********/02.03.2018г. с обратна разписка.

Доколкото по делото не се представиха доказателства, че ответникът е заплатил вземането по издадената от ищеца фактура в срок за използваната неправомерно електрическа енергия, съдът приема за доказано обстоятелството, че и към момента на постановяване на настоящото съдебно решение вземането по фактура не е заплатено. С настъпилия падеж, ответникът изпада в забава и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:

- иск за главница с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.183 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за сумата от 957,54 лв., представляваща главница по фактура №237476610/28.02.2018г. за обект на потребление с клиентски №300023040563, находящ се в гр. С.