Решение № 102 от 04.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Стара Загора, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20245500500070 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл.269- 273 и чл.78, ал.3, чл.80 и чл.81 от ГПК във вр. с чл.29, ал.1, чл.200, ал.1 и 2 и чл.82- 86 от ЗЗД.

Въззивното дело е било образувано въз основа на подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 15149/30.11.2023г. от ищцата - пълнолетната българска гражданка Г. Р. Д. от гр.Г., ***, против изцяло негативното за нея първоинстанционно Решение № 484/05.10.2023г., постановено по приключеното гр.д.№ 363/2023г. по описа на PC- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което са били напълно отхвърлени основния й иск по чл.29, ал.1 от ЗЗД и евентуалния й иск по чл.200, ал.1 от ЗЗД, заедно с акцесорния иск за лихви по чл.82- 86 от ЗЗД, против ответницата- също пълнолетната българска гражданка /нейна дъщеря/ М. М.

Д. от гр.Г., ***, със законните последици от това. Излага своите оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното първоинстанционно Решение, като сочи подробни свои фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло атакуваното от нея първоинстанционно Решение, да постанови ново въззивно Решение по съществото на спора, като уважи основната или поне евентуалната й искова претенция против въззиваемата- ответница /нейна дъщеря/, със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. Представила е предварителна писмена Защита по делото вх.№ 3277/11.03.2024г., в която развива подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на въззивната си жалба.

1

Въззивницата не се е явила лично или чрез процесуален представител, и не е пледирала пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен Отговор на в.жалба от въззиваемата /ответница/- също пълнолетната българска гражданка М. М. Д. от гр.Г., ***- дъщеря на въззивницата- ищца.

Въззиваемата не се е явила лично, но вместо нея се е явил неин процесуален представител- адвокат, който е пледирал атакуваното първоинстанционно Решение, като мотивирано, законосъобразно и правилно да се остави в сила.

Претендира за присъждане на направените от нея разноски по делото пред двете съдебни инстанции, за което е представила Списък от 12.03.2024г. по чл.80 от ГПК.

Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери атакуваното пред него първоинстанционно Решението на РС, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, като анализира становищата на всяка една от страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

Първоинстанционният РС- Ст.Загора напълно обосновано, правилно и законосъобразно е изложил в мотивите си, че при така безспорно установените факти, обстоятелства и доказателства, не се установиха и доказаха по никакъв процесуален начин въззивните оплаквания на ищцата, че поради измама, изразяваща се в създаване от въззиваемата /ответница/ М. М.

Д. /дъщеря/ на убеждение и увереност у нейната майка въззивницата /ищца/ Г. Р. Д., че ищцата /майка/ ще прехвърли собствеността на притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот единствено и само за да може ответницата/дъщеря/ да изтегли банков кредит за финансиране на бизнеса си в рамките на 1 месец от сключване на договора, без да има плащания по него, и след това ще върне собствеността върху имота обратно в патримониума на своята майка. Което заблуждение било мотивирало ищцата /въззивница/майка Г. Р. Д. да извърши горепосочените правни действия /сключване на договор за покупко- продажба на 4/6 ид. части от имота/, понеже не е доказано, както пред първоинстанционния РС, така и пред настоящия въззивен ОС твърдяното изначално намерението на купувачката /дъщеря/ М.

М. Д. да придобие майчините си 4/6 ид.ч. от недвижимия имот за себе си и да не заплаща цена за това. Горното се опровергава изцяло от писмените доказателства по първоинстанционното дело с официалните платежни банкови документи, съдържащи се в оригинали и в приключеното и прекратено поради липса на престъпление ДП № 447 ЗМ-36/2020г. по описа на РУП- гр.Г., ***. Във вразка с това не е било установено на съдебното следствие твърдяното умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у ищцата на невярна представа относно условията, при които се сключва тази възмездна сделката/покупко- продажба/, че договорената цена по нея въобще няма да бъде платена от купувачката- ответницата 2

/въззиваемата- дъщеря/. В нотариалния акт е вписано изричното заявление на купувачката, че е съгласна и купува 4/6 ид.ч. от описания имот, за сумата от 25 000 лв., която сума се задължава да заплати на продавача в 1- месечен срок от датата на подписването на нотариалния акт, като ще преведе по банкова сметка в избрана от страните банка. И двете страни по сделката изрично са декларирали, че цената от общо 25 000 лв. е действително уговореното плащане по сделката, и изповядващия сделката Нотариус изрично писмено е удостоверил, че е прочел на участниците в нотариалното производство нотариалния акт и след одобрението му от тях, те са се подписали, като собственоръчно са изписали пълните си имена. На мястото на продавачка безспорно стои саморъчния подпис и са изписани трите имена на продавачката /въззивница- ищца/ Г. Р. Д.. След като по делото и пред двете съдебни инстанции не се спори от никоя от страните и по никакъв начин, че нотариусът е изчел внимателно сделката и никоя от страните не съобщила дае имало различни уговорки от написаното в този нотариален акт, РС мотивирано, законосъобразно и правилно е приел, че други уговорки не е имало между страните по сделката пред него. Наред с това от събраните по делото на РС доказателства е било безспорно установено, че страните по сделката /а и по делото/ са изпълнили напълно законовите и договорните си задължения по този двустранен, възмезден, комутативен и формален писмен договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот. Безспорно още пред РС от приетите по делото, като писмени доказателства 2 бр. платежни нареждания от „ОББ“- АД до „УниКредит Булбанк“- АД/и двете от 10.01.2019г./, с наредител купувачката въззиваема /ответница/, всяко за сумата от сумите 12 500 лв., разписка до „УниКредит Булбанк“АД/удостоверяваща изтеглена сума в размер на 12 460 лв./, нареждане разписка до „УниКредит Булбанк“- АД /удостоверяваща изтеглена сума в размер на 12 435 лв./ се установява и доказва, че цялата продажна цена от общо 25 000 лв. е била получени от продавачката /въззивница- ищца/ Г. Р. Д.

/майката/.

Наред с това не е било установено и доказано по какъвто и да е законов начин твърдяното от въззивницата /ищца/ умишлено поддържане у нея на невярна представа относно уговорка между двете страни по сделката /покупко- продажба на недвижим имот/, че този процесен имот щял да бъде върнат обратно в патримониума на продавачката- ищца /въззивницата/. При което дори и да е имало налице някакви правни очаквания у въззивницата /ищца/- продавачката, които не са се реализирали впоследствие реално /твърдяното от нея бъдещо обратно прехвърляне на недвижимия имот в нейния патримониум/, това по никакъв начин не е годно правно основание за унищожаването на договора за покупко- продажба поради твърдяната от нея измама. Очевидно в конкретния случай продавачката /ищца/- въззивницата е съзнавала характера на сделката покупко- продажба и се е възползва от правните последици, които тя създава, като е получила цялата договорена цена от общо 25 000 лв. в своя патримониум. Предвид което напълно 3 мотивирано, законосъобразно и правилно РС е приел, че не са възникнали законовите предпоставки по чл.29, ал.1 от ЗЗД, поради което счел основната искова претенция за неоснователна и недоказана, и я е отхъвлил изцяло, със законните последици от това.

От друга страна- относно евентуалните обективно кумулативно съединени искове по чл.200, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79 и чл.86 от ГПК- видно от текста на чл.200, ал.1 от ЗЗД, купувачът /въззиваемата ответница/ е длъжна да плати цената на закупения недвижим имот в пълния й уговорен и договорен размер от 25 000 лв., което тя безспорно и категорично е направила своевременно и напълно по официален банков път, с 2 бр. писмени платежни нареждания от „ОББ“- АД до „УниКредит Булбанк“- АД /и двете от 10.01.2019г./ с наредител купувачката- ответница /въззиваемата/, като безспорно продавачката /въззивницата- ищца/ е получил лично цялата продажна цена- видно от личните подписани от продавачката /ищца/ върху 2 бр. официални писмени разписки до „УниКредит Булбанк“- АД, удостоверяващи изтеглени суми- в размери съответно 12 460 лв. и 12 435 лв., след удържане на дължимите банкови такси. Следователно, тъй като задължението за заплащане на цената от купувачката към продавачката е изпълнено своевременно, пълно и точно, процесните алтернативни искове за връщане на продажната цена и за заплащане на някакви законни лихви върху общата цена от 25 000 лв., следва да се отхвърлят изцяло, като напълно неоснователни и недоказани, със законните последици от това.

Предвид изхода на процесния правен спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция и на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК въззивницата /ищца/ следва да бъде осъдена на осн. чл.80 и чл.81 от ГПК да заплати на въззиваемата /ответница/ направените от нея разноски пред ОС- Ст.Загора в размер на сумата 2 720 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение на един пълномощник- адвокат, видно от Сметка/Фактура и Договор за правна защита и съдействие № 1029/08.01.2024г. и Списък за разноските по чл.80 от ГПК от 12.03.2024г.

С оглед естеството на исковите претенции и на осн. чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в законния 1- месечен срок от датите на връчването му на всяка от страните, с касационна жалба чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС на РБ- гр.София.

Ето защо предвид всичко гореизложено и на осн. чл.269- 273 и чл.78, ал.3, чл.80 и чл.81 от ГПК във вр. с чл.29, ал.1, чл.200, ал.1 и 2 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 484/05.10.2023г. по гр.д.№ 363/2023г. по описа на PC- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.

ОСЪЖДА Г. Р. Д. - ЕГН ********** от с.Г.П., *** да заплати на М. М.

4

Д. - ЕГН ********** от гр.Г., ***, *** сумата 2 720 лв. /две хиляди седемстотин и двадесет лева/ разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от датите на връчването му на всяка от страните, с касационна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5