Решение № 1698 от 19.10.2015, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

В

ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2015г., гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, втори състав, в публично заседание проведено на двадесет и девети септември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСПИНА Г.

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

МАРИАНА ХРИСТОВА

При участието на секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА

ХРИСТОВА въззивно гражданско дело № 1706 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно.

Образувано е по въззивна жалба на Х.К.Б., срещу

Решение № 1231/13,02,2015г., постановено по гр.д. № 5571 по описа за 2014г. на ХІІ-ти състав на Варненският районен съд, с което са отхвърлени исковете и предявени срещу Г.К.Н. и Г.К.Н., за предаване владението на недвижим имот, а именно: УПИ ІІІ, кв. 15 по плана на вилната зона на с. Шкорпиловци, КП одобрен със Заповед № 198/1996г. и ДРП одобрен със Заповед № 3554/1968г., община Долни чифлик, с площ от 800кв.м. при граници: път, УПИ № ІІ, УПИ № ІV, основани на твърдения за придобиване на собствеността за 3/4 ид.ч. от имота по силата на дарение обективиран в НА № 59, том І, нот.д. № 85/1993г. И за 1/4ид.ч. от имота по реституция извършена с Разпореждане № 15 на МС от 24.07.1991г., в качеството й на наследник на К.П.Б., поч. на 20.08.1990г. и като последица за отмяна на издадения в полза на ответниците КНА № 147, том І, рег. № 3817, дело № 122/2013г., на основание чл. 108 ЗС.

Със същото решение Х.К.Б. е осъдена да заплати на Г.К.Н. и Г.К.Н. сумата от 1200,00лв., представляваща сторените пред ВРС съдебни разноски.

Въззивницата инвокира доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост. Претендира неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Въззиваемите Г.К.Н. и Г.К.Н. изразяват становище за неоснователност на жалбата.

В исковата молба Х.К.Б. твърди, че е собственик на недвижим имот, а именно: УПИ ІІІ, кв. 15 по плана на вилната зона на с.

Шкорпиловци, община Долни чифлик, с площ от 800кв.м. при граници: път, УПИ № ІІ, УПИ № ІV и гора.

Твърди, че придобила собствеността върху 3/4 ид.ч. от имота по силата на дарение обективиран в НА № 59, том І, нот.д. № 85/1993г. извършено в нейна полза от майка, а върху останалата 1/4ид.ч. - по реституция извършена в нейна полза с Разпореждане № 15 на МС от 24.07.1991г., в качеството й на наследник на К.П.Б., поч. на 20.08.1990г.

Излага, че заедно с майка си Л.Х. Б. са единствени наследници по закон на К.П.Б., поч. на

20.08.1990г. Последният придобил собствеността върху недвижимия имот по силата на покупко продажба обективирана в н.а. № 167/06,09,1971г., от ТКЗС – Отряд „В.Левски“. През 1973г. имотът бил отчужден на основание Разпореждане № 93 на Бюрото на МС от 1973г. за отреждане на терени за нуждите на обществения отдих и туризъм в Толбухински, Варненски и Бургаски окръг. Със заповед на Кмета на община гр. Долни чифлик № 259/11.07.1992г. и на основание т.6 от 15-о РМС от 24.07.1991г., обн. ДВ бр. № 65/09.08.1991г. отчуждаването било отменено.

С вносна бележка от 24,02,1992г. върнала полученото обезщетение за имота по сметка на ОНС – Долни Чифлик.

Твърди, че ответниците владеят имота и се снабдили с к.н.а. № 147, том І, рег. № 3817, дело № 122/08.07.2013г. за собственост върху същия по давност, с което смущават упражняването на правото и на собственост.

Претендира по отношение Г.К.Н. и Г.К.Н. да бъде прието за установено, че е собственик на процесния имот на заявеното правно основание и двамата да бъдат осъдени да и предадат владението върху същия. Претендира и да бъде отменен к.н.а. № 147, том І, рег.

№ 3817, дело № 122/08.07.2013г.

Ответниците оспорват, че ищцата е собственик на 1/4ид.ч. от процесния имот по реституция, т.к. наследодателят и К.П.Б. не е бил собственик на имота към момента на отчуждаването, т.к. сделката покупко продажба обективирана в н.а. № 167/06,09,1971г., с праводател ТКЗС – Отряд

„В.Левски“ е нищожна, защото имота никога не е бил кооперативна собственост, респ. ТКЗС не е имало право да се разпорежда с него. Липсва и изискуемото Решение на ОНС за продажба и определяне на цените. Оспорват и, че ищцата не е собственик и на 3/4ид.ч. от имота по силата на дарение, т.к. дарителят – наследник по закон на К.П.Б. – преживяла съпруга, на същото основание не е могла да придобие собствеността по реституция.

Възразяват и, че ищцата не е собственик на процесния имот на заявеното основание, т.к. те са собственици на същия по давност, чрез присъединяване на владение осъществявано през периода 1992г. до 2014г., първоначално от К. Н. Г., поч. през 1993г. – баща на Г.К.Н., а след смъртта му съвместно от ответниците.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

За да се приеме, че предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС са основателни в тежест на въззивницата – ищца в първоинстанционното производство е да установи главно и пълно, че е собственик на процесния имот на заявеното правно основание, а именно: реституция и дарение. В нейна тежест е да установи и, че въззиваемите владеят процесната реална част.

В тежест на въззиваемите

– ответници в първоинстанционното производство е да установят възраженията си по исковете.

И двете страни в производството разполагат с нотариални актове удостоверяващи правото им на собственост. Следователно всяка носи тежестта да го установи главно и пълно по общите правила на чл. 154 ГПК /така ТР № 11/2012г. по т.д. № 11/2012г. на ОСГК/.

Въззиваемите не противопоставят свои права върху процесния имот към момента на отчуждаването му. Затова не могат да възразяват срещу материалната законосъобразност на реституцията – конкретно, че праводателят на въззивницата К.П.Б. не е бил собственик на имота към момента на отчуждаването. Поради това съдът не обсъжда възраженията им във връзка с нищожността на сделката покупко продажба обективирана в н.а. № 167/06,09,1971г., с праводател ТКЗС – Отряд „В.Левски“. Следва да бъдат обсъдени единствено възраженията им за придобиване на собствеността по давност.

Не е спорно и съдът въз основа приетото по делото удостоверение за наследници на К.П.Б. приема за установено, че същият е починал на 20.08.1990г., както и, че наследниците му по закон са Л.Х. Б. – преживяла съпруга и Х.К.Б. – низходяща, дъщеря.

Видно от н.а.

№ 167, том ІХ, дело № 3372/06.09.1971г. за покупко- продажба, ТКЗС «Отряд В. Левски» е прехвърлило на К.П.Б. правото на собственост върху недвижим имот, представляваващ вилно място от 800кв.м., представляващо парцел ІІІ, в кв.15 по плана на Вилната зона на с. Шкорпиловци, обл. Варненска, при граници: парцелл ІІ, ІV и път. Посочено е, че при издаване на акта са представени документи след които и протокол № 3/1968г. на УС и № 4/1970г. на ОС на ТКЗС.

Видно от н.а.

№ 59, том І, дело № 85/12.01.1993г., Х.К.Б. е придобила по силата на дарение с праводател Л.Х. Б., собствеността върху недвижим имот, придобит в

СИО и наследство, а именно ¾ ид.ч. от вилно място от 800кв.м., представляващо парцел ІІІ, в кв.15 по плана на Вилната зона на с. Шкорпиловци, обл. Варненска, при граници: парцелл ІІ, ІV и път.

Видно от Заповед

№ 259/11.07.1992г. на кмета на Община гр. Долни чифлик, на основание т.6 на 15-о РМС от 24.07.1991г. е отменено отчуждаването на парцел ІІІ, кв.15 във вилната зона на с. Шкорпиловци, собственост на К.П.Б., отчуждени съгласно

93-о РМС от 10.05.1973г. С протокол № 42/12.03.1992г. на комисия назначена от кмета на община Долни чифлик е извършена оценка на възстановявания имот в размер на 800лева. С вносна бележка от 24.02.1992г. Х.Б., като наследник на К.Б. е превела по сметка на Общината сумата от 975лева, с основание възстановени средства за вилна зона Шкорпиловци, кв.15, парцел 3.

Видно от н.а.

№ 147, том І, рег. № 3817, дело № 122/08.07.2013г. за собственост върху недвижим имот придобит по давност, Г.К.Н. и Г.К.Н. са признати за собственици по давностно владение на недвижими имоти, находящи се в Община Долни чифлик по плана на вилна зона Шкорпиловци с КП, одобрен със заповед № 3554/1968г., включени в поземлен имот № 78, кв.14 и кв.15, целият с площ от 17646кв.м., сред които и процесният УПИ ІІІ, кв.15 по плана на вилната зона на с. Шкорпиловци, община Долни чифлик с площ от 800кв.м. при граници: път, УПИ № ІІ,

УПИ № ІV и гора.

От представените по делото писмени документи се установява, че ищцата е декралирала процесния имот с декларация по ЗМДТ от 1998г. Представени са и доказателства за извършени плащания на дължими данъци през 2013г. и 2014г.

Видно от Протокол №

3/03.04.1968г. от проведено заседание на УС на ТКЗС «отряд В. Левски», в т.7 е взето решение да се продадат вилните места в зоната на с. Шкоприловци, при цени определени от ОбНС.

Видно от писмо от Община Долни чифлик №

1100-354/28.07.2014г., в архива на общината не е открита отчуждителна преписка по заповед № 259/11.07.1992г.

От заключението по приетата СТЕ се установява следното: Процесният имот има граници, както следва: от север улица, от изток УПИ ІV, от юг регулационна граница на вилна зона Шкорпиловци /по КВС землището на с. Самотино, община Бяла/ и от запад УПИ ІІ. Графически площта на имота възлиза на 807кв.м. Съгласно заключението имотът не е обработван и представлява поляна със саморасли дървета и храсти. Липсва ограда, както и обозначение на границите му с трайни знаци. При повторния оглед в.л. е констатирало наличието на изрязани на дървета и храсти. Представител на ищцата показал на в.л. бетоново колче, което съгласно заключението не е граница на имота, а се намира през два парцела източно от процесния.

Видно от събраните доказателства към

1998г. въззивницата е декларирала имота като свой и е заплащала данъци за него.

Разпитани са свидетелите Д.С. и Х.Д. – по искане на въззивницата и Д.П. и И.И.

– по искане на въззиваемите.