Решение № 3935 от 21.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3935 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100506437 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 116096/10.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1567/19 г. по описа на СРС, 68 състав, е отменена на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ заповед № 049/13.12.2018 г. на управителя на „А.К.Б.“ ЕООД, с която е уволнен дисциплинарно Ю. Г. М., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Ю. Г. М. е възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност „шофьор – лекотоварен автомобил“ в „А.К.Б.“ ЕООД, и е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 6600 лв. за периода от 13.12.2018 г. до 13.06.2019 г. С решението „А.К.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на Ю. Г. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв., представляваща част от платеното от ищеца възнаграждение за един адвокат по делото, пропорционално на уважената част от исковете, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 100 лв., представляваща дължима държавна такса за уважената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от „А.К.Б.“ ЕООД срещу решение № 1

116096/10.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1567/19 г. по описа на СРС, 68 състав, в частта, в която е отменена на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ заповед № 049/13.12.2018 г. на управителя на „А.К.Б.“ ЕООД, с която е уволнен дисциплинарно Ю. Г. М., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Ю. Г. М. е възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност „шофьор – лекотоварен автомобил“ в „А.К.Б.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК

„А.К.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на Ю. Г. М. сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на „А.К.Б.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е отхвърлено, и „А.К.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 100 лв.

Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че фактическото действие на ищеца по взимане на турбината от склада на ответното дружество не доказва само по себе си липсата й в имуществото на ответното дружество, което е счетоводен въпрос. Посочва, че този извод би бил верен, ако се претендира ангажиране на имуществената отговорност на работника, а в случая работодателят е ангажирал дисциплинарната му отговорност, доколкото извършеното от него действие – взимане от склада на стока /турбина/, която не е заявена от клиент, не е доставена на клиент, не е внесена паричната й равностойност или не е върната турбината, представляват нарушение на трудовата дисциплина.

Счита, че посоченото нарушение е допустимо да се установи с всички доказателствени средства, предвидени в ГПК. Поддържа, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено законосъобразно, на предвиденото в КТ основание и при спазване на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че нарушението на трудовата дисциплин е „тежко“ според критериите, посочени в чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, поради което работодателят обосновано е наложил наказание „дисциплинарно уволнение“. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част, и вместо това да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна - Ю. Г. М. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

2

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.

12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът Ю. Г. М. твърди, че заповед № 049/13.12.2018 г. на управителя на „А.К.Б.“ ЕООД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е незаконосъобразна. Поддържа, че не е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение, че не е спазена процедурата за издаването й, предвидена в КТ, както и че не му е била предоставена възможност да се запознае на какво основание е образувано дисциплинарно производство срещу него, и въз основа на какви доказателства. Твърди, че заповедта противоречи на разпоредбата на чл. 195 КТ, тъй като не съдържа мотиви за издаването й. Иска се от съда да постанови решение, с което отмени заповед № 049/13.12.2018 г. на управителя на „А.К.Б.“ ЕООД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, да го възстанови на заеманата преди уволнението му длъжност „шофьор – лекотоварен автомобил“ в ответното дружество, и да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 6600 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, считано от 13.12.2018 г. до 13.06.2019 г. Претендира разноски.

Ответникът – „А.К.Б.“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено законосъобразно на предвиденото в КТ основание и при спазване на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, а и от трудов договор № 58/27.08.2014 г., сключен между „А.К.Б.“ ЕООД, като работодател, и Ю. Г.

М., като работник, се установява, че ищецът е бил назначен на длъжността „шофьор – лекотоварен автомобил“ в ответното дружество, считано от 27.08.2014 г.

От длъжностната характеристика за длъжността „шофьор – лекотоварен автомобил“ в „А.К.Б.“ ЕООД, връчена на ищеца на 27.08.2014 г., се установява, че основните задължения на длъжността са: окомплектоване на 3 поръчки за клиенти, извършване на разнос по предварително изготвен график и маршрут, събиране на плащания, възстановяване на суми по кредитни известия, стриктно попълване на пътни листа, правене на предложения за оптимизиране на маршрутите, следене за състоянието на служебния автомобил и регулярното му техническо обслужване, представляване на компанията пред съществуващи и нови клиенти, товарене и разтоварване на стоките, ревизиране на стоките в склада, почистване на складовото помещение.

От представената като доказателство по делото покана по чл. 193 КТ от „А.К.Б.“ ЕООД до Ю. Г. М., връчена му на 11.12.2018 г., се установява, че служителят е поканен в срок от два работни дни от връчването й да даде писмени обяснения за взета на 23.11.2018 г. „турбина, принудително пълнене с въздух GARRETT”, с артикулен номер TD S1201T oт склада на „А.К.Б.“ ЕООД, без да бъде отчетена.

На 11.12.2018 г. Ю. Г. М. е депозирал писмени обяснения пред работодателя, в които е посочил, че няма спомен на 23.11.2018 г. „какви адреси е карал“, както и че друг път са ставали грешки в склада, като се оставя стока, която не отговаря на номера или е за клиент, който не е в района му.

Със заповед № 049/13.12.2018 г., издадена от управителя на „А.К.Б.“ ЕООД, е прекратено трудовото правоотношение с Ю. Г. М., заемащ длъжността „шофьор – лекотоварен автомобил“, на основание чл. 330, ал. 2, т.

6 КТ, като му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ, считано от получаване на заповедта – 13.12.2018 г.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 23.11.2018 г. Ю.

Г. М. е извършил дисциплинарно нарушение по см. на чл. 187, ал. 1, т. 9

КТ – увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали и суровини във връзка с неизпълнение на задължението на служителя по чл.

8, ал. 2, б. „d” oт трудов договор № 58/27.08.2014 г., изразяващо се в задължението на служителя да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което влиза в досег във връзка с изпълнението на задълженията си, както и нарушение по чл. 29, т. 9 от Правилника за вътрешния трудов ред на „А.К.Б.“ ЕООД от 01.11.2013 г. - увреждане 4 имуществото на работодателя и разпиляване на суровини, материали, енергия и други средства, изразяващо се в това, че на 23.11.2018 г. Ю. Г. М. е взел от склада на „А.К.Б.“ ЕООД 1 бр. артикул „турбина, принудително пълнене с въздух GARRETT”, с артикулен номер TD S1201T, от мястото за разнос без да има основание/поръчка на клиент за доставка. В заповедта е посочено, че до 04.12.2018 г. служителят не е върнал в дружеството и не е представил отчетен документ за доставката на артикула, нито е предоставил паричната сума, равняваща се на паричната стойност на продажната цена на артикула, не е върнал артикула в наличност в склада и не е удостоверил доставянето му на лице, контрагент на дружеството, като по този начин е нанесъл имуществена вреда на работодателя, изразяваща се в отнемане на артикул от владението на работодателя без основание, което съставлява липса на имущество и имуществена вреда за работодателя.

За установяване на обстоятелствата, свързани с твърдяното нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, както и времето, мястото и начина им на извършване, във въззивното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д.А. Ф..

От показанията на св. Ф., който работи в ответното дружество на длъжността „управител“ на централния склад, се установява, че през 2018 г. е постъпил сигнал, че се предлагат артикули от склада на цени, които не е било възможно да бъдат реализирани. Посочва, че към този момент събирането на стоки от склада се е извършвало с бележки, подобни на касови бонове. Заявява, че съответният служител отива в склада с бележката, на която пише кой е артикулът, къде се намира в склада, колко бройки му трябват за съответната поръчка, след което той взима стоката от стелажа, пакетира я и я предава на шофьора, който следва да я достави на клиента.

Разказва, че в случая от прегледа на записите на видеокамерите било установено, че складовият работник М. обикаля в склада с една бележка, след това отива до стелажа, взима турбо компресора и го предава на обособеното за разнос място на шофьора Ю. М., който го взима, товари го в колата и заминава с него. Посочва, че предаването на стоката между складовия работник и шофьора е извършено в склада, както и че турбината не е върната.

Заявява, че на служителите им е известно, че са поставени камери за видеонаблюдение в склада.

5

От неоспореното от страните заключение на СТЕ, прието във въззивното производство, се установява, че върху приложената като веществено доказателство по делото 1 бр. флаш памет се съдържа една директория с наименование „Записи“, в която са записани 5 бр. видеофайлове:

„20181123_12;06;20.аv i ” , „20181123_12;57;24.аv i ” , „20181123_12;58;21.аvi”, „20181123_13;19;45.аv i ” и „20181123_13;20;16.аv i ” . Видеозаписите са създадени от три устройства /камери/, поставени в търговско помещение – магазин/склад. В имената на файловете се съдържа дата и начален час на видеозаписи във формат: „ггггммдд_чч;мм;сс.аvi”. Според заключението на СТЕ липсват признаци за манипулация на съдържанието на предоставените за изследване видеофайлове, като тайм кодът, който е вграден в изображенията, не е прекъснат. При прегледа на видеозаписите е установено, че е налице несъответствие в хронологията на записите с действията на лице № 1 от камера 06 и лицето на записа от камера 16, а именно – разминаване в часа на заснемане: на записа от камера 06 в 12:58:59 ч. лицето взима обекта от стелаж, на записа на камера 16 лицето навлиза в кадър в 12:58:01 ч., в което помещение оставя обекта. Според заключението на СТЕ това може да бъде обяснено с несинхронизираното часово време между камерите /камера 06 и камера 16/, което се настройва от потребителя на системата за видеонаблюдение.

Разпечатката съдържа 42 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14d91027-06f7-4443-aa59-0653a9dfdea2