Определение № 26 от 21.02.2024, Районен съд - Свищов

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. С., 21.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – С. в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. И.ов като разгледа докладваното от Светослав Ив. И.ов Частно наказателно дело № 20244150200045 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл. 243, ал. 5-6 НПК.

Първоначално делото е образувано по частна жалба на М. М. А., ЕГН: **********, гр. С., ул. „*******“ № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2, срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.01.2024 г. на ТО – гр. С., ВТРП , по ДП № 237/2023 г. по описа на РУ на МВР, гр. С., пр. пр. № 3360/2023 г. на ВТРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1 НПК, чл. 183, ал. 1 и чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК. Отстояват се доводи, че изводът на прокуратурата, че деянието, предмет на ДП – чл. 183, ал. 1 НК, разкрива явно незначителна обществена опасност, е в противоречие със закона, тъй като И.С.Т. бил разполагал с имущество (два автомобила и трудови доходи, респ. обезщетение за безработица), при което обжалваният акт бил и необоснован, понеже И.С.Т. имал възможност да заплаща издръжка, въпреки че не правел това. Най-сетне, сочи си от А., че макар и И.С.Т. да се е бил отказал от наследството на майка си З.А.Т., ВТРП не била извършила всички следствени действия, за да установи имуществото на майка му, с оглед на което той би могъл да плаща издръжка. С оглед на изложеното моли С.ския районен съд (СвРС) да отмени обжалваното постановление, да върне ДП на прокуратурата с указания за продължаване на разследването.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на прокуратурата, обвиняемите и пострадалия, СвРС намира за установено следното:

По фактите:

ДП № 237/2023 г. по описа на РУ на МВР – гр. С. (пр. пр. № 3360/2023 г. на ВТРП) е образувано на 17.07.2023 г. за това, че при условията на продължавано престъпление на неустановени дати в периода от м. август 2022 г. до м. юли 2023 г., в град С., някой съзнателно не е изпълнено задължението за плащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски, след като е осъден с влязъл сила на 13.10.2022 г. съдебен акт по гр. д. № 434/2022 г. да плаща на малолетното си дете С.И.Т., ЕГН: **********, ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 20.07.2022 г., с падеж 5 -то число на текущия месец, чрез неговата майка и задължителен представител М. М. А. с ЕГН **********.

И.С.Т. е осъден с влязъл сила на 13.10.2022 г. съдебен акт по гр. д. № 434/2022 г. да плаща на малолетното си дете С.И.Т. ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 20.07.2022 г., с падеж 5 -то число на текущия месец, чрез неговата майка и задължителен представител М. М. А.. В периода от м. август 2022 г. до м. юли 2023 г. в град С. не е изпълнил задължението за плащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски на малолетното си дете С.И.Т. чрез неговата майка и законен представител М. М. А.. По ДП 1 са изискани са относими справки и документи от различни институции с цел установяване наличие на доходи и имущество, респ. преценка възможност за плащане на присъдената издръжка. Св. М. М. А. е обяснила, че бащата на детето И.Т. е заплатил издръжка за м. ноември 2022 г. и 64 лева за м. юли 2022 г; на 10.12.2022 г. е заплатил 250 лв., от тях 200 лв. за м. декември 2022 година и 50 лева частично, защото имал да плаща за м. август и м. септември 2022 г. На 07.01.2023 г. е заплатил 200 лева за м. януари 2023 г. и 50 лева за погасяване на стари задължения за неплатени издръжки. На 07.03.2023 г. е платил 200 лв. издръжка за м. март 2023 г. и на 16.05.2023 г. е платил издръжка 200 лв. за м. май 2023 г.

Всичко това се доказва и от приложените писмени доказателствени средства по ДП във връзка с направените плащания за издръжка в тази връзка.

От направена справка в Служба по вписванията – гр. С. се установява, че И.С.Т. не притежава н. и., не е извършвал разпоредителни сделки с н. и. Същия е регистриран в ДБТ – гр. С. от 27.02.2023 година и е получавал обезщетение от НОИ – гр. Велико Търново. Т. не е получавал помощи от ДСП – гр. С. или други форми на подпомагане. Не е регистриран като търговец и земеделски производител, нито пък е осъждан. При това възражението на жалбоподателката, че не било проучено имуществото на С., е несъстоятелно, в т. ч. няма данни същият да е придобил каквото и да било имущество и по наследяване на своята майка.

И. С. Т. живее с баща си във вилен имот в м. „******“, като полага грижи за него.

Има добри характеристични данни. от направена справка в СИС към Районен съд – гр. С. се установява, че няма образувани изп. д. във връзка с неплатен издръжка. След направена справка в общ. С. се установи, че присъдената, но неплатена издръжка, не се изплаща от общ. С.. Съгласно изискан от ДСП – гр. С. по ДП социален доклад за С.И.Т. ,при изготвяне на социалния доклад майката на С. е обяснила ,че И.Т. до приключване на разследването не е платил издръжката, както следва: за 2022 г. – само за м. февруари, април, а за 2023 г. – само за м. април, юни, юли, август и ноември, като за останалия период от време, и то считано от присъждането на издръжката, всички издръжки са били платени, което е потвърдено и от св. М..

С. живее с майка си М. А., брат си и сестра си, посещава детска градина „*****“, гр.

С.. Връзката между майката, С. и бащата не е прекъсната. Установява се, че потребностите на С. Т. са адекватно задоволени в семейната среда на майката, с помощта на разширения и семеен кръг на св. А.. От извършеното разследване се установява още, че за С. Т. се полагат и осигуряват необходните условия за отглеждане ,възпитание и развитие, задоволени са адекватно потребностите му, в т. ч. и за здравословното му състояние. Самата майка св. М.

А. заявява, че в резултат на неплащането на присъдената издръжка за детето не са настъпили отрицателни последици за неговото Ф., психическо и емоционално развитие. Видно от приложените справки се установява, че И.Т., макар с невисоки и непостоянни доходи, е плащал издръжката, като единствено до приключване на разследването не е платил издръжката само за седем от деветнадесет ежемесечни издръжки за периода от м. февруари 2022 г. до м. август 2023 г., като за останалия период от време, считано от присъждането на издръжката, всички суми за издръжка са били платени от него.

Независимо че И.Т. не е плащал присъдената издръжка за С. редовно, св. М. А. обяснява, че той през повечето от време живеел при нея и децата, на две от които не е биологичен баща, но полагал грижи за тях, пазарувал – каквото е необходимо за домакинството, полагал грижи освен за С. и за другите две деца на св. А.. Заедно с тях живеел и бащата на И.Т. и двамата, М. А. и И.Т., се грижили и за него, който впоследствие бил настанен в старчески дом. М. А. и И.Т. често го посещавали.

По реда на ДОПК и ЗКИ са изискани справки, от които се установи, че И.Т. е получавал временно доходи до размера на МРЗ, като не е бил трудово ангажиран и не е получавал доходи за период, в който не е плащал издръжка, получавал е и обезщетения за безработица за част от периода от време, когато е бил регистриран в ДБТ – гр. С.. Не бил получавал обаче други доходи, нито е притежавал имущество, в т. ч. МПС (като доводът в обратния смисъл на жалбоподателката е за това неприемлив), не е извършвал разпоредителни сделки с н. и., полагал е и грижи за баща си. Видно от приложените справки И.Т. е имал налични парични средства по банковите сметка само за времето, когато е работил, и са в размер близък до МРЗ и обезщетения, не е установено същия да е получавал други доходи и да е притежавал имущество. Прочее възражението за това, че не била разкритата обективната истина по делото, направено в частната жалба, е неприемливо. До момента на приключване на разследването не е платена издръжка в общ размер на 900 лв., 2 въпреки това св. М. А. не е образуван изп. д. срещу И.Т.о, за да получи издръжката чрез общ. С., въпреки че е имала такава възможност, което пък сочи, че детето не имало нужда (интерес) за това, защото материалните (и духовните) му потребности са били задоволени.

Така възприетата фактическа обстановка се установява чрез направено разследване в ДП, по което са извършени следните процесуално-следствени действия: разпити, изискани и приложени справки и документи и пр. при което съдът намира, че правилно е установена фактическата обстановка от ТО – гр. С. към ВТРП; а доводите на жалбоподателката в обратния смисъл, обсъдени по-горе, са неоснователни.

По правото:

СвРС намира, че макар и деянието формално осъществя на състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, същото разкрива обществена опасност, която е явно незначителна – чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК, поради което същото не се явява престъпление – арг. по чл. 9, ал. 1, пр. 1 НК.

Задължението за издръжка възниква по силата на СК, при определени предпоставки, а издръжката на децата е предмет на специална уредба, съгласно която родителите я дължат безусловно – независимо от положението на детето. Независимо от възможностите на родителите те не са освободени от задължението, бидейки трудоспособни и неоправдано не работят. Елемент от обективната страна е решението по гражданското дело за издръжка.

Изпълнението на паричното задължение се урежда от правилата на ЗЗД, относими за всички облигационни отношение, докато специално създадената норма на чл. 183, ал. 1 НК охранява по наказателен ред задължението за издръжка, респ. семейните отношения и нормалното развитие на подрастващи лица.

Преследваната от НК цел е да осигури регулярно заплащане на издръжката предвид на алиментния й характер чрез средствата на наказателната репресия. Затова и законодателят е предвидил възможност както самоволният отказ да не се наказва (еднократно), по реда на чл. 183, ал. 3 НК, така и не може да се отрече принципната възможност за преценка на обществената опасност на деянието, респ. липса на елемент от състава на престъплението, която води до липса на престъпление. Съобразявайки чистото съдебно минало, характеристичната справка на И.Т., социалния доклад за детето, данните за имотното състояние на И.Т., краткия период от време на трудова заетост и ниските доходи които е получавал, фактът, че той има задължение да се грижи и за баща си, липсата на доходи в размер достатъчен да покрива ежедневни нужди за себе си, липсата на други източници на доходи, както и че живее с детето С. и с майка му М. А. и двете й деца, на които И.Т. не е биологичен баща, като грижи се и издържа децата според възможностите си, социалния статус и развитие на детето, задоволяване на потребностите му, възпитанието му, контролът и надзорът върху него, липса на риск, липса на настъпили за детето вредни последици и липса за създадена опасност от настъпването на такива, СвРС намира, че извод на ТО – гр. С., че деянието по чл. 183, ал. 1 НК, макар и да осъществява формално признаците на престъплението, е с явно незначителна обществена опасност по смисъла чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК.

Целта на закона е защита от застрашаване на определени обществени отношения, като се има предвид животът и развитието на детето, на които се дължи издръжка. По ДП не са събрани никакви доказателства, че детето е поставено в риск и опасност, в резултат на неплащането на издръжка, като в тази насока не изтъква нито едно оплакване във връзка с възникнали затруднения, притеснения или опасности по отглеждането на детето, не са наЛ. и други обществено опасно последици. Ето защо обществена опасност на деянието чл. 183, ал. 1 НК, предмет на ДП, е явно незначителна, независимо че формално осъществява въпросния състав на престъпление.

Нещо повече, И.Т. живее със С., с неговата майка св. М. А. (жалбоподателката) и двете й деца, на които не е биологичен баща, И.Т. има принос в издръжката на детето С., за задоволяването на потребностите на домакинство, грижи за здравето му, правилното му развитие и възпитание, а и на останалите две деца. Неплащането на издръжка не е оказало негативно, отрицателно въздействие върху развитието и възпитанието на детето. Не са установени дефицити по отношение на грижата за детето и рискове за живота, здравето, отглеждането и възпитанието му. Потребностите на детето в битов, емоционален, здравен и образователен аспект са задоволени, удовлетворени адекватно и в пълен обем. Освен това баща му, когато не е плащал издръжка, е давал такава в натура.