Определение № 2586 от 21.05.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2573/2024
- Вид
- Определение № 2586
- Подписан
- 21.05.2025
- В сила
- 21.05.2025
- Състав
- Дияна Ценева, Милена Даскалова, Теодора Гроздева
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.189 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2, предл. трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2, предл. трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.579, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2586 гр. София, 21.05.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дияна Ценева
Членове:
Теодора Гроздева
Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002102573 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. Г. П. и М. Г. П., чрез адв. К. Г., срещу решение № 399 от 22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 109/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 465/29.10.2023г. по гр.д.№ 301/2022г. на Районен съд- гр.Асеновград, с което са отхвърлени предявените от А. Г. П. и М. Г. П. против З. К. И. искове за прогласяване за нищожни нотариален акт за дарение № 107/2019г. на нотариус Кожухарова, нотариален акт за покупко- продажба № 106/2021г. на нотариус Кожухарова и нотариален акт за покупко- продажба № 108/2021г. на нотариус Кожухарова, както и исковете да бъде признато за установено по отношение на ответника З. К. И., че жалбоподателите са собственици на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място]; на самостоятелен обект сграда с идентификатор ***; както и по 1/2 ид.ч. от самостоятелни обекти в същата сграда с №№ 4 и 5, като ответникът З. К. И. да бъде осъден да предаде владението върху процесните имоти.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2, предл. трето от ГПК за допускането му до касационно обжалване.
1
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните правни въпроси:
1. При нотариалното удостоверяване на подписа на участващо лице нотариусът длъжен ли е лично да се увери, че по някаква причина лицето не може да се подпише и да удостовери кое е лицето, което не може да се подпише и по каква причина?
2. Ползва ли се с доказателствена сила изявление от нотариус, от неизвестно лице или от служител на нотариуса, удостоверяването в нотариален акт, че някоя от участващите в нотариалното производство страна е положила отпечатък от десен палец поради заболяване, ако в текста на същия нотариален акт се съдържа изявление на нотариуса, че нотариалният акт е подписан от страните и те са изписали саморъчно имената си?
Поддържа се, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 33 от 09.09.2020 г. по гр. д. № 2902 / 2019 г. на ВКС, второ г.о.; решение № 234 от 17.12.2013 г. по гр. д. № 4057/2013 г. на ВКС, второ г.о. и решение № 220 от 24.10.2014г. по гр.д. № 505/2014г. на ВКС, първо г.о.
В срока за отговор ответникът З. К. И., чрез адвокат Л. В., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са наследници по закон на Т. А. П.. С нотариален акт за дарение № 107/2019г. на нотариус Кожухарова, нотариален акт за покупко- продажба № 106/2021г. на нотариус Кожухарова и нотариален акт за покупко- продажба № 108/2021г. на нотариус Кожухарова, Т. П. е прехвърлил на ответника идеални части от процесните недвижими имоти. На последните страници на трите нотариални акта срещу текстовете „продавач“ и „дарител“ е положен пръстов отпечатък с ръкописно отбелязване „положен десен палец, поради заболяване“.
Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е приел, че е имало 2 достатъчно основание за нотариуса да реши вместо подписи прехвърлителят по сделките да положи отпечатък от десния си палец на нотариалните актове.В подкрепа на този си извод съдът се е основал на констатираната през месец април 2019 г. десностранна централна хемипареза в тежка степен за ръката, както и на показанията на свидетелката Л. А.- М., според които към датата на изповядване на сделките по трите нотариални акта Т. П. не е можел да движи дланта на дясната си ръка, като се е опитвал да се подпише, задвижвайки дясната длан с помощта на лявата. Съдът е посочил също, че установеното от част от свидетелите, че Т. П. е продължавал да пуши с дясната ръка, като сам си е палил цигарите, не означава непременно, че може да извършва необходимите за полагане на подпис движения.
Изложени са мотиви, че нотариусът не е длъжен да изиска и да се запознае с медицинските документи за заболяването на страната по сделката, твърдяща, че не може да подпише, нито да обоснове причината, поради която е приел, че това действително е така и е налице основание за приложението на чл.579, ал.2 от ГПК. Съгласно чл.189 ГПК, към който препраща чл.579, ал.2 от ГПК, посочване на причината е необходимо само когато е положен отпечатък от друг, различен от десния палец, пръст, предвид на което и е направен извод, че е достатъчно да се посочи, че е положен отпечатък от десния палец по причина на заболяване, а не поради неграмотност, както е сторено в случая.
Съдът е посочил също, че текстът в нотариалните актове, че страните по сделките са подписали акта и са изписали саморъчно трите си имена, не променя факта, че прехвърлителят не е бил в състояние да се подпише и да изпише имената си и поради това е положил отпечатък от десния си палец.
Обстоятелството, че този текст не отговаря на действителността по отношение на П., не опорочава изразената от него воля да отчужди имота си. В заключение е направен извод, че и трите нотариални акта не страдат от пороци, които да обосновават нищожност на същите и съответно и изповяданите с тях сделки не са нищожни поради липса на форма, поради което процесните имоти не са част от наследството, останало от Т. П. и ищците не се легитимират като собственици на тези имоти по наследство .
Предвид тези мотиви на въззивния съд, не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2, предл.трето ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставените правни въпроси, касаещи приложението на чл.579, ал.1 и ал.2 3
ГПК не се констатира въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, посочена от касаторите.
В решение № 33 от 09.09.2020 г. по гр. д. № 2902 / 2019 г. на ВКС, второ г.о. е прието, че когато болестното нарушение на двигателната способност на ръката не е пълно, в правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето.
В решение № 234 от 17.12.2013 г. по гр. д. № 4057/2013 г. на ВКС, второ г.о. е даден отговор на правния въпрос за приложението на чл. 193, ал. 2 ГПК, когато се касае до оспорване на положен палец вместо подпис на частен документ при намалено зрение на упълномощителя и това здравословно състояние е ли недъг по смисъла на закона, който изключва полагането на подпис при упълномощаване, т.е. в това решение е разгледана хипотеза, различна от настоящата.
В решение № 220 от 24.10.2014г. по гр.д. № 505/2014г. на ВКС, първо г.о. е прието, че под недъгавост по смисъла на чл. 579, ал.2 ГПК следва да се има предвид всяко физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето не може да положи подпис изобщо или не може да положи идентифицируем такъв. Когато е налице такова увреждане, законът предвижда потвърждаването на изразената в документа воля да стане с отпечатък от десния палец. Прието е също, че удостоверителното изявление на нотариуса се ползва с посочената в чл. 179, ал.1 ГПК доказателствена сила и задължава съда да приеме до доказване на противното, че подписът, в случая отпечатъкът от палец, е положен на посочената дата и място от посоченото лице.
Видно от обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правомощие на нотариуса е било да прецени дали предвид конкретно установеното здравословно състояние на прехвърлителя, последният вместо подпис, свледва да положи отпечатък от десния палец, като е направен извод, че полагането на такъв отпечатък няма за последица твърдяната от ищците нищожност на договорите. Т.е. липсва противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС за предпоставките, при които страна в нотариалното производство може да положи отпечатък от десния си палец вместо подпис, с оглед изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване, както и по въпроса относно правомощието на нотариуса да извърши преценката за необходимостта от прилагането на алтернативно предвидения вариант за 4 подписване, чрез поставяне на отпечатък от десния палец.
Не се констатира и произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпросите относно процедурата при нотариално удостоверяване в хипотезата на чл. 579, ал.2 ГПК и по- точно длъжен ли е нотариусът да опише причината, поради която вместо подпис се полага отпечатък от десния палец.
В решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г. IV г. о. подробно е разяснено, че нормата на чл. 579, ал. 2 ГПК, изисква когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост, да се приложи чл. 189, ал. 1 ГПК. Този текст изисква документът да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец.
Ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък.
Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост. В посоченото решение на ВКС ясно е посочено, че в хипотезата на чл. 579, ал. 2 ГПК не е предвидено задължение за нотариуса да описва причината, поради която страната в нотариалното производство полага отпечатък от десен палец, а такова задължение той има само в случаите, когато се полага отпечатък от пръст, различен от десния палец. Ето защо и като е направил извод, че липсва порок, обосноваващ нищожност на нотариалното удостоверяване, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, въпреки че е прието за установено по делото, че отбелязването в нотариалните актове за причините, поради които е положен отпечатък от десния палец на прехвърлителя, е направено не от нотариуса, а от служител в нотариалната кантора.
В решение № 316/13 от 23.01.2014 г. по гр. д. № 2371/2013 г. на ВКС, III г. о. е прието, че както полагането на ръкописен подпис, така и полагането на пръстов отпечатък от палец е съзнателно действие на страната, което, когато е извършено пред нотариус, сочи на безпорочно волеизявление за настъпване на посочените в документа правни последици. Щом лицето само е положило отпечатък от палеца си пред нотариуса, следва да се приеме, че волеизявлението му е осъществено във форма, която законът приравнява на нотариално удостоверена. Следователно не е в противоречие с практиката на ВКС и изводът на въззивния съд за действителност на сделката в хипотеза, при която прехвърлителят е положил отпечатък от десния си палец, въпреки вписаното в нотариалния акт, че е подписан от страните и те са изписали 5 саморъчно имената си, поради което и поставеният във връзка с този извод правен въпрос в т.2 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК не може да обуслови допускане до касационно обжалване. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е формирал извода си, че въпреки , че текстът на нотариалния акт относно начина на подписване на нотариалния акт не отговаря на действителността, то това не опорочава волята на прехвърлителя да отчужди имота си.
Не се констатира и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване - обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не сочи на очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл. трето ГПК, а по съществото си съставлява оплакване за неправилност на съдебния акт и е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, но по правилността на обжалваното решение касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК.
Разпечатката съдържа 37 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14d881b4-dc44-47ad-9426-8d27f7a424fa