Решение № 1477 от 16.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1477 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.а при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.а Административно наказателно дело № 20255330206594 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №10892929, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Р. Г. Д., ЕГН:**********, на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Електронният фиш се обжалва като незаконосъобразен и се иска отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. Л. П., която поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната – гл. юрисконсулт З.М.-П., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и се иска потвърждаването му. Претендират се разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита и се прави възражение за намаляване размера на 1 адвокатския хонорар, съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С – 438/22, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 28.05.2025г. в 15:15ч. в с. Песнопой, общ. Калояново, обл. Пловдив, улица „1-ва“ до №3 в посока на движение юг – север, установено и заснето с автоматизирано техническо средство – TFR1-M 511, за превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч при управление на МПС лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег.№ ***.

Лекият автомобил се движил в населеното място с установена скорост от 83 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на Р. Г. Д., на който е бил издаден ЕФ. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползвал от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като моторното превозно средство се е движило със скорост от 83 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч.

Правилно и съобразно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП в конкретния случай е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р. Г. Д.. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, 2 на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Алинея 2 на същата разпоредба от ЗДвП сочи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая, обстоятелството, че жалбоподателя Д. е управлявал процесното МПС на 28.05.2025г. в 15:15 часа в с. Песнопой, общ. Калояново, обл. Пловдив, по улица „1-ва“ до №3 в посока на движение юг – север, в нарушение на установената забрана от нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено въз основа на обстоятелството, че същият, в качеството му на собственик не е посочил друго лице, което да е ползвало МПС – то в същия ден и час.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. За по - голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва, както и посочване на вида техническо средство /мобилно или стационарно/. Съгласно цитираната разпоредба на ЗДвП образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш – с. Песнопой, общ. Калояново, обл. Пловдив, улица „1-ва“ до №3 в посока на движение юг – север. Нарушението е описано надлежно в обжалвания електронен фиш, като ясно, точно и достатъчно подробно са отразено всичките му индивидуализиращи белези - време, място, 3 авторство и обстоятелства, при които е извършено. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – TFR1-M 511, представляващо мобилна система за видеоконтрол, със съответната снимка, в която скоростта била отразена като 86 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието, че последният се е движел със 83 км/ч. Отчетеният толеранс е заложен в техническите характеристики на автоматизираното техническо средство, при което винаги се отчита грешка при измерване на скоростта в пътни условия /+ - 3 км/ч до 100 км/ч. и + - 3% над 100 км/ч./ В настоящия случай толерансът е в полза на водача, а именно минус 3 км/ч. Автоматизираното техническо средство е техническо изправно и от одобрен тип. За посочените обстоятелство по административно – наказателната преписка са приложени Удостоверението за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, писмо от Български институт по метрология и Протокол от последваща проверка на мобилна система №4-33 – 25 от 19.05.2025г. Въпреки, че издаденото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 е с изтекъл срок на валидност към датата на нарушението, съдът счита мобилната система за видеоконтрол на нарушенията е от одобрен тип, предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /„когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“/. За точността на измерване автоматизираното техническо средство е преминало последваща 4 периодична проверка, приключила със заключението за съответствие с одобрения тип, за което е съставен Протокол от последваща проверка на мобилна система №4-33 – 25 от 19.05.2025г. След като в рамките на периодичната последяващата проверка, изрично посочено в протокола към дата 19.05.2025г. е установена изправност на автоматизираното средство за измерване, то по правилото на чл.43, ал.4 от ЗИ същото се счита изправно до изтичане на срока за провеждане на следваща периодична проверка. Не се формира спор, че нарушението е установено на 28.05.2025г., т.е. в срока на изправност на средството за измерване. Противно на разбиранията на жалбоподателя, годността за употреба на провереното средство за измерване изхожда от последващата проверка, а не от първоначалната проверка, чиито срок на действие е изтекъл. Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното мобилно автоматизирано техническо средство е бил съставен протокол. Правилно ли е посочен в протокола броя /32 или 33 записа/ на заснетите изображения или не е без значение в конкретния случай, тъй като заснетото изображение попада между първото посочено статично изображение и последното посочено статично изображение в протокола. Протоколът по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. В него са отразени данни за посоката на движение на контролираните МПС, общото ограничение на скоростта на движение, режимът на измерване, посоката на задействане, номер на служебен автомобил, начало и край на работа, както и №№ на първо и последно статични изображения.

По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението, както и такъв, относно разположението на техническото средство в служебния автомобил. Неоснователен е и доводът, че на снимката се забелязва и друго МПС, което според жалбоподателя е повлияло за отчитане на установената скорост. Следва да се отбележи, че техническото средство измерва скоростта с лазерен лъч, който се позиционира на нивото на номера на превозното средство и в снимковия материал ясно се вижда целият автомобил, собственост на жалбоподателя. На приложената снимка е посочена със стрелка и посоката на измерване и движение на контролираното МПС, която касае именно процесния лек автомобил, а не този, който се отдалечава в обратната посока.

5

За така установеното нарушение некоректно е посочена обаче нормата на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Установява се от доказателствата по делото, че превишаването на скоростта е в населено място и същата е общо фиксирана в закона като 50 км/ч, а не е различна от тази по ал.1 на чл.21 от ЗДВП, сигнализирана с пътен знак. Поради това и съдът намира, че правилната нарушена разпоредба следва да бъде тази по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Така констатираната материална незаконосъобразност, обаче не е основание за отмяна на електронния фиш, а налага неговото изменение. Изложеното намира потвърждение в дадените разяснения в Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г., постановено по тълкувателно дело №1/2020г. на ВАС, в което е прието, че при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН съдът може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в ЕФ изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга законова разпоредба, без да отменя електронния фиш. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в електронния фиш законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл.12 от ЗАНН. При преквалификация на деянието в конкретния случай не се внасят никакви нови обстоятелства, с които жалбоподателят да не е бил наясно още с образуване на административнонаказателното производство и заради които да не е могъл да организира защитата си. Всички обективни съставомерни признаци на деянието по чл.21, ал.1 от ЗДвП са били изложени в атакувания ЕФ изначално и няма такова, което впоследствие да е било вменено във вина на нарушителя.