Решение № 6008 от 18.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6008 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И. като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20221110146139 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против С. Г. П. и Ц. И. П. кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество – при условията на разделна отговорност помежду си, всеки по ½ част от сумите, както следва: 2 157,40 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес] с абонатен № [№], 209,58 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.03.2022 г.; 9,13 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г., 0,99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 04.03.2022 г., включваща сумата от 0,16 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2020 г. до 23.11.2020 г. върху заплатена главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2020 г. и 0,83 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2020 г. до 04.03.2022 г. върху задължението за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.03.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 14723/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.04.2022 г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на собственици/вещни ползватели на топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес] с абонатен № [№], а с това и на потребители – клиенти за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до имота, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като ответниците не са 1 изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С. П. и Ц. П. не са погасили в срок дължимите суми за главница в 2 157,40 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 209,58 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.03.2022 г.; 9,13 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 0,99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 04.03.2022 г., включваща: сумата от 0,16 лева, представляваща лихва за забава за периода върху заплатена цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2020 г. и 0,83 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г. Твърди се, че всеки от ответниците отговаря за по ½ част от общите задължения. Ищцовото дружество изяснява, че за процесните суми в хода на производството по ч. гр. дело № 14723/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.04.2022 г., срещу която са депозирани писмени възражения от длъжниците, поради което и с оглед дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, [фирма] предявява процесните искови претенции. С тези доводи обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаването им. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им плащане. Претендира разноски.

В депозираните в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмени отговори с идентично съдържание ответниците С. Г. П. и Ц. И. П., чрез пълномощника си адв. И. И., сочат, че предявените искове са процесуално допустими, а по същество изцяло основателни, заявявайки, че признават същите по основание и по размер. Навеждат, че в хода на процеса – на 12.12.2022 г. същите са заплатили изцяло в полза на [фирма] дължимите суми, предмет на предявените искове, в т. ч. законната лихва върху главниците за периода от 21.03.2022 г. до 12.12.2022 г., както и сумата от 136,66 лева, представляваща направени от ищеца разноски по делото. С тези съображения отправят искане това плащане да бъде съобразено от съда като новонастъпил факт по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и исковете бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане, осъществено в хода на процеса.

Третото лице – помагач на страната на ищеца - [фирма] не изразява становище по предявените искове.

С молба от 19.01.2023 г., във връзка с дадени от съда указания, предвид твърденията, изложени от ответниците в депозираните писмени отговори за пълно погасяване на процесните суми чрез плащане, осъществено в хода на процеса, [фирма] уточнява, че на 12.12.2022 г. на каса на топлофикационното дружество е постъпило плащане в общ размер на сумата от 2676,68 лева, с която сума изцяло е погасена исковата претенция. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът отправя искане за присъждане в негова полза на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, доколкото с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на исковете, предвид това, че 2 плащането е извършено в хода на висящо съдебно производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни искове за признаване за установено съществуването в полза на ищеца и срещу ответниците на вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 14723/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че възраженията на длъжниците срещу заповедта за изпълнение съдържат оспорване по същество на вземанията и са депозирани в срока по чл. 414 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответниците на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за тях - при съответните квоти, е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили чрез плащане претендираните вземания.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД :

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили чрез плащане претендираните вземания.

С оглед конкретните оспорвания, направени от ответната страна в отговорите на исковата молба и наведените от същата твърдения, с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 16.01.2023 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, изграждащи фактическите състави на процесните вземания за главница и лихва за забава, а именно: че през исковия период ответниците С. Г.

П. и Ц. И. П. са били собственици на процесния недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], който през този период е бил топлоснабден, като и, че през исковия период до имота е доставена топлинна енергия от ищеца на твърдяната от него стойност.

За притежавани от ответниците права върху процесния недвижим имот и техния обем свидетелстват и данните от приетия като писмено доказателство по делото договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, с рег. № [№], том № XII/88 г. от 13.05.1988 г. между Главна дирекция за изграждане на София при СНС, представлявана от ген. директор и началник отдел „Ф. – с.“, от една страна, и Ц. И. П. и С.

Г. П., от друга, по силата на който последните са закупили и придобили собствеността върху новопостроено жилище № 51, находящо се в жилищна сграда – блок № 265, вх. В, на 2 ет., построен в жилищен комплекс [адрес] с площ от 60,32 кв. м., заедно с избено помещение № 4 и 1,825% идеални части от общите части на сградата. Наред с това, в 3

Приложение № 1 – етажни собственици към протоколно решение от 18.03.2022 г. на Общото събрание на етажните собственици от бл. 265, в ж.к. „Н. – 2“ в графа под № 4 е вписан ответникът С. Г. П., удостоверил с подписа си, че е потребител с абонатен № [№], с 4 броя радиатори в жилището, с ИРРО.

По делото е безспорно, че в хода на настоящото производство – на 12.12.2022 г. ответниците са заплати на каса в полза на [фирма] сума в общ размер от 2676,68 лева за погасяване на вземанията, предмет на процесните искови претенции. Посоченото обстоятелство е изрично признато и от ищеца с депозираната по настоящото дело молба от 19.01.2023 г.

Твърденията на страните се подкрепят от данните, следващи от представеното и прието по делото заверено копие от фискален бон от 12.12.2022 г., установяващ заплащането в полза на топлофикационното дружество на сумата от 2676,68 лева, включваща следните вземания: главница в размер от 2166,53 лева, мораторна лихва в размер от 210,57 лева, съдебни разноски в размер от 136,66 лева и законна лихва върху главниците в размер от 162,92 лева. В документа е отразено, че се касае за плащане по съдебно дело, с № [№] (номер на инсталация, съгласно издадените фактури и съобщения към същите), с адрес на топлоснабдения имот: гр. С., ж.к. „Н.“ бл. 2.