Решение № 1304 от 20.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1304 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110209056 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от „С.Н.Б.У.“, Булстат: ***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от председателя д.ик.н. Я.К.Т., против наказателно постановление №РА-21-04/05.05.2021 Г.г., издадено от Главен архитект на Столична община, с което на основание чл.20, във вр. с чл.22, ал.2 от ЗУЗСО е наложена имуществена санкция в размер на 200 000 лева, за нарушение на чл.20 от ЗУЗСО.

Жалбоподателят твърди, че процесното НП е издадено в противоречие с процесуалния и материалния закон, поради което иска неговата отмяна.

Навежда доводи за неправилно установена фактическа обстановка. В тази връзка твърди, че още с възстановяване правото си на собственост е констатирал множество конструктивни недостатъци, появили се вследствие на продължителното лошо стопанисване на сградите от предходния им собственик – по фасадата на вила „Б. I“ са били налице множество напуквания, включително напречни цепнатини в носещи и фасадни стени, поради което възложената по искане на жалбоподателя техническа експертиза квалифицирала сградата като „застрашена от самосрутване“, а като причина 1 за нейното състояние е посочена лошата експлоатация от настанените обитатели на втория и третия етаж, системно и дълго не поддържане и течове на покрива. Твърди, че в резултат на множество опити за поправяне на тези дефекти, сградата временно е била приведена в годен за обитаване вид.

Навежда доводи, че съвместно с „П.Р.иО.“ ЕАД, с който по силата на договор за доброволна делба от 07.04.2005 г. е била прекратена съсобствеността върху процесния имот и построените в него сгради, е предприел действия по изготвяне на проект за изменение на плана за регулация и застрояване на нови УПИ I – за хотел, и ХХ – за хотел, от кв.116 по плана на гр.Банкя, във връзка с което е издадена нарочна заповед на кмета на Столична община, с която е одобрен проекта, но поради постъпила жалба от заинтересовано лице, последната е отменена с решение на АССГ. Сочи, че вследствие на горното, поземления имот, в който се намира Вила „Б. I“, и към настоящия момент се третира от действащия подробен устройствен план като съсобствен с прилежащият към Вила „Б. II“ поземлен имот, а това обстоятелство се явявало пречка за срочното изпълнение на процедурите по ЗУТ и ЗКН.

Навежда доводи, че в процесната сграда е допуснат наемател, който е полагал грижи за състоянието на сградата, извършвал е ремонти и подобрения, за които жалбоподателят е признал вземане в размер на 2500 лева, но въпреки горното състоянието на сградата рязко се влошило, особено през 2012 г., след поредица от сеизмични трусове с епицентър гр.Перник.

Твърди, че веднага след задълбочените конструктивни дефекти е ангажирал специалисти, за да изследват възможностите за реставриране на сградата, в резултат на което на 30.03.2014 г. и по негово възлагане, „К.“ ЕООД изготвя заснемане на процесния недвижим имот и е изготвено становище, съгласно което сградата е изцяло компроментирана и препоръчано нейното събаряне най-малко до каменните зидове, тъй като извършването на основен ремонт и възстановяване на сградата е нецелесъобразен и неефективен акт. Твърди, че последното наложило принудително прекратяване на договорните отношения с наемателя, който въпреки опитите да бъде изведен доброволно от имота, продължил да го ползва до 2016 г.

Навежда доводи, че след получаване на конструктивното становище на специалистите, отправил искане към НИНКН и Столична община за 2 назначаване на комисия по чл.73 от ЗКН и предоставяне на разрешение за премахване на Вила „Б. I“ и повторното й изграждане по автентични данни, но без да е налице административна пречка или валидно правно основание, държавната администрация не оказала съдействие. Въз основа на подадени нарочни молби, на 08.02.2016 г. е издаден констативен протокол, който установил крайно тежкото аварийно състояние на сградата, препоръчани са оглед на мястото и установяване състоянието на сградата – недвижима културна ценност, вида и обема на необходимите действия. От комисията по чл.73, ал.1 от ЗКН е извършен оглед и съставен констативен протокол, който предлагал реконструкция по автентични данни, ведно с редица задължителни предписания, за които жалбоподателят твърди, че е изпълнил в пълен обем и в указаните срокове. Последвало изготвяне на ново конструктивно становище през месец октомври 2018 г., което съвпадало с преходните такива – сградата да бъде разрушена.

Навежда доводи, че след поредния период на административно бездействие, депозирал заявление на 13.02.2019 г. в Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“, за издаване на виза за проектиране, предвиждаща преизграждане на сградата по автентични данни, по което Столична община се произнесла на 13.11.2019 г., издавайки исканата виза за проектиране, а последната е внесена за одобрение в НИНКН на 06.12.2019 г., а на 26.02.2021 г. е внесена за съгласуване със СЕСОНКЦ и приета от комисията в проведеното на същата дата заседание, което от своя страна съвпада с деня, когато жалбоподателят е уведомен, че сградата се е самосрутила. В тази връзка твърди, че ангажирал „Актив-София“ ООД, чийто експерти са демонтирали и съхраняват образци от всички интериорни и екстериорни орнаменти на сградата, с цел използването им в бъдеще при повторното изграждане на сградата по автентични данни. На същата дата, дружеството използвало машини, които да предотвратят опасни за гражданите последици от самосрутването на процесната сграда /действия за отстраняване на останките от самосрутилата се сграда/, при запазване на каменния зид в нейната основа, включително и тежка механизация, с която са правени опити все още изправните части от сградата да бъдат запазени до издаване на разрешение за събарянето им. Твърди, че към датата на подаване на жалбата не е била налице заповед на министъра на културата в тази насока, поради което и получаване на разрешение за събаряне на сградата е 3 обективно невъзможно по независещи от жалбоподателя причини.

Отделно от горното, жалбоподателят навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН; на чл.40, ал.1 от ЗАНН, доколкото АУАН не е съставен в присъствието на свидетели при установяване на нарушението; на чл.42 от ЗАНН, доколкото не са спазени изискванията за форма на АУАН.

Отделно от горното, жалбоподателят навежда доводи за допуснати нарушения на материалния закон. Сочи, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като към настоящия момент не е изяснен статута на недвижимия имот като културна ценност и притежаващ завишена културноисторическа стойност, съгласно ангажираните по делото писмени доказателства и дезинтересирането на държавната администрация. Твърди, че не е увредил или създал опасност от увреждане на обект на културноисторическо наследство, а напротив – извършил е всички действия, насочени към запазване на културно-историческата стойност на процесната сграда. С оглед на горното твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, тъй като в нито един момент не е проявил виновно поведение нито умишлено, нито по непредпазливост, а настъпилото самосрутване представлява крайна необходимост за предприетите мерки по смисъла на чл.8 от ЗАНН.

Навежда доводи, че процесното НП не е съобразено и с изискванията на чл.24 и сл. от ЗАНН, касаещи административноотговорните лица. Сочи, че в резултат на забавянето на администрацията и въпреки непрестанните опити на жалбоподателя да запази културната стойност на процесната сграда, поради опасността да се самосрути, последното се е случило на 26.02.2021 г.

Твърди, че в нито един момент не е давал нареждане за извършване на каквато и да е дейност със сградата, които да послужат като причина за настъпилото срутване, както и не е пристъпвал към събаряне на сградата.

Сочи, че правно-организационната му форма и неговият устав, предвиждат всяко разпореждане с недвижимо имущество да се извършва с изрично решение на колективния му управителен орган – Изпълнителен комитет, но подобни решения не са вземани и дори не са поставяни за обсъждане незаконосъобразни действия, във връзка с процесната сграда.

Навежда доводи, че намерението за реконструкция по автентични данни на процесната сграда остава непроменено и ще бъде извършено от 4 жалбоподателя. Твърди, че е положил необходимите усИ. да запази целостта на притежавания недвижим имот, но въпреки това сградата се е самосрутила, а причина за това са станали множеството административни пречки по проточилата се повече от 15 месеца процедура по издаване на процесната виза, и въпреки тях има получено одобрение на СЕСОНКЦ на издадената от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“, виза за реконструкция на сградата по автентични данни. С оглед на горното счита, че са налице основания за третиране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са настъпили и никакви негативни последици от твърдяното деяние.

При условията на евентуалност, моли съда да приеме, че наложената санкция не е справедлива, тъй като не съответства на деянието, дееца, смекчаващите обстоятелства и целите по чл.12 от ЗАНН. В тази насока навежда доводи, че притежава необходимите данни за възстановяване на процесния недвижим имот в автентичния му вид, но наложеното наказание в максимален размер, би довело до възпрепятстване на това негово намерение.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощените си процесуални представители – адв.Е.Й. и адв.Н. М., и двамата от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП, поради допускане на визираните в жалбата съществени процесуални нарушения, при съставяне на АУАН и издаване на НП.

Допълнително навеждат доводи, че нито в АУАН, нито в процесното НП, е посочено в какво се изразяват действията на жалбоподателя, за които е наложена санкцията, т.е. не е описано ясно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, че няма данни за датата и мястото на нарушението, доколкото и в двата акта не е посочена датата на самосрутване или срутване на сградата, че няма данни за адрес, месторабота и ЕГН на свидетеля, който освен, че не е присъствал при установяване на нарушението, но е и служител при наказващия орган, а като такъв не може да бъде свидетел при съставяне на АУАН, съобразно стриктното тълкуване на съответната процесуална разпоредба.

Сочи, че събраните по делото доказателства навеждат на извод за извършени незаконосъобразни действия по унищожаване на културна ценност от страна на „Д.Т.“ ООД, а не от друг субект на правото, тъй като 5 именно това дружество разполага с необходимите знания и умения за извършване на възложената работа - да преизградят сградата по автентични данни, включително и с правоспособност на служителите си да управляват и боравят с изпратената тежка механизация.

Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство в настоящото производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО – Главен архитект на Столична община, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Детелина Попова от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП, като издадено от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН. В тази връзка, оспорва направеното възражение от жалбоподателя, че при неговото издаване са допуснати съществени процесуални нарушения.

Счита, че в АУАН и НП е посочено за кое действие е наложена санкция на жалбоподателя, ясно е посочена нарушената правна норма, като са изложени мотиви за налагане на най-тежката по размер санкция. Навежда доводи, че от АУАН се установява самоличността на свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, както и тяхната месторабота.