Решение № 239 от 07.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Варна, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна П. Петрова

Членове:

Светла В. Даскалова

Станчо Р. Савов при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100600098 по описа за 2025 година Пред настоящата инстанция е образувано въззивно производство по жалба на частния обвинител и граждански ищец И. Д. И., чрез повереника адв.

М. Д. и по протест на прокурор от ВРП срещу Присъда №197 от 05.09.2024г. по НОХД №5283/2021г. на РС- Варна, 36 състав, с която подсъдимите Х. И.

Х., И. Я. С., Р. Д. С. и А. Н. А. са признати за невинни в извършването на престъпление по чл.195,ал.1т.4 във вр. с чл.194ал.1 във вр. с чл.20ал.2 от НК.

С оглед оправдателната присъда е отхвърлен и предявеният от пострадалия И.

И. граждански иск против четиримата подсъдими за имуществени вреди в размер на 8275, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане.

В жалбата си гражданският ищец и частен обвинител чрез повереника навежда доводи за незаконосъобразност, неправилност изцяло на постановената присъда, поради което моли да бъде отменена и постановена нова такава, с която четиримата подсъдими Х., С., С. и А. бъдат признати за виновни по възведените им обвинения и да им бъдат наложени справедливи наказания, а гражданският иск да бъде уважен изцяло.

В депозирания протест прокурорът също изразява несъгласие с постановената оправдателна присъда спрямо четиримата подсъдими, поради което моли да бъде отменена и постановена нова такава, с която подсъдимите Х. И. Х., И. Я. С., Р. Д. С. и А. Н. А. бъдат признати за виновни по съответно повдигнатото им обвинение по чл.195,ал.1т.4 във вр. с чл.194ал.1 във вр. с чл.20ал.2 от НК. В допълнителното изложение към протеста се твърди, че при оценката и анализа на доказателствата ВРС е допуснал съществени 1 процесуални нарушения, довели до грешни фактически изводи, а от там и до неправилно приложение на материалния закон. Анализирал е доказателствената дейност на първоинстанционния съд, като е счел, че противоречиво в мотивите си е ценил заключението по комплексната съдебно психологическа и психиатрична експертиза на св. А. и на тази основа не е дал кредит на доверие на този свидетел, въпреки мнението на експертите за възможността да дава достоверни показания. По подробно изложените съображения моли атакуваната присъда да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова такава, с която четиримата подсъдими да бъдат осъдени в извършване на престъпление по чл.195,ал.1т.4 във вр. с чл.194ал.1 във вр. с чл.20ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа депозирания протест. В тази връзка счита, че показанията на свид. Г. Ш. във въззивната инстанция се подкрепят от допълнително разпитаните свидетели и други доказателства по делото, включително и от всички други обективни находки. Намира за безспорно установено, че е извършена кражба на 5 броя телета на инкриминираната дата, а св. А. наблюдавал тази кражба.

Показанията на същия счита, че са категорични и неизменни от самото начало, като съобразявайки неговото интелектуално развитие, може да се направи извод, че лицето излага това, което е възприело в неговото съзнание. По изложените съображения моли протестът да бъде уважен, като счита, че анализът на първоинстанционния съд е неправилен.

Гражданският ищец и частен обвинител И. И. чрез повереника адв. Д. моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни, гражданският иск да бъде уважен, както и да му бъдат присъдени разноските по делото. Счита, че показанията на А. са съобразени с неговите интелектуални възможности, те са логични и последователни, като намира за несъстоятелни твърденията на защитата, че този свидетел би могъл да бъде манипулиран. Навежда доводи за наличие и на други косвени доказателства, противно на изложеното от защитата, а именно налични са такива от клетки на мобилни оператори, налична е една конспиративност по отношение на действията на подсъдимите, а именно необяснимо изключване на мобилните апарати в определен период от време. В допълнение изтъква факта, че разпитаните във въззивната инстанция свидетели установяват, че в процесия период са били налице данни за това, че описаните от свидетеля превозни средства са преминали в района, което е в потвърждение показанията на свид. А..

Защитникът на подсъдимите Х. Х. и И. С. счита присъдата за правилна и законосъобразна. Намира, че първоинстанционният изключително подробно е коментирал всяко едно обстоятелство, както поотделно, така и в цялост, и мотивирал своето решение, за да оправдае и четиримата подсъдими. Счита, че и в проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция не се събрани други доказателства, които да опровергават становището на първоинстанционния съд. По отношение на св. Г. А., изразява становище, че 2 показанията му не могат да бъдат приети за достоверни, тъй като той не прави разлика в годините, не може да се ориентира коя година е сега, навсякъде в разпитите говори, че тези животни са убити чрез изстрели, а е невъзможно да не бъдат намерени гилзи. Неизяснено по делото остава обстоятелството по какъв начин са били умъртвени животните. Сочи, че първоинстанционният съд изключително подробно е обсъдил всеки един от телефоните и обслужващите му клетки, като никой от тези телефони не се е намирал в района на местопроизшествието. Единствено телефонът на Х. за няколко минути прехвърля клетката, но е невъзможно да бъде установено неговото движение. По подробно изложените съображения моли съда да потвърди присъдата на Районния съд като правилна и законосъобразна, а протеста да бъде оставен без уважение.

Защитникът на подс. Р. С. също счита присъдата на ВРС за правилна и законосъобразна, подробно мотивирана, като в мотивите са обсъдени всички факти, относими към настоящото производство, които са изградили една ясна фактическа обстановка, въз основа на която се налага до единствения логичен извод за липса на престъпление. Действията, извършени пред въззивната инстанция счита, че не променят този извод, а само потвърждават първоначалните изводи на съда. Счита, че предвид липсата на ориентация времево и пространствено на св. А. показанията му следва да бъдат ценени с известни условности и то само в определени части. Излага доводи за наличие на противоречия в неговите показания, като оспорва и изготвената съдебнооценителната експертиза, тъй като счита, че тя не дава отговор на поставения въпрос каква е била стойността на отнетите телета, възниква съмнение относно нейната достоверност и компетентността на лицето, което я е извършило. Горното следва от отразеното в нея, че стойността на вещите би могла да бъде отрицателна независимо каква методика използва. В заключение изтъква, че не са събрани достатъчно доказателства, уличаващи който и да е от четиримата, поради което моли присъдата на ВРС да бъде потвърдена.

Защитникът на подс. А. А. в съдебно заседание пледира за законосъобразност и правилност на обжалваната присъда, поради което моли да бъде потвърдена.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение на законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314ал.1 от НПК счита, че и след проведеното въззивното съдебно следствие фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд е правилно установена, а именно:

Подсъдимият И. Я. С. живущ в ****** бил известен с прякора си „И.“.

Той бил ловец, притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие с № 20150163009 със срок на валидност до 23.11.2025г., както и притежавал две ловни пушки.

3

Подсъдимият Х. И. Х. живущ в село ***** бил известен с прякора си „Амдито“. Управлявал лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с peг. номер *****, който закупил от подс. Р. С., но документално той бил собственост на подсъдимия С.. Х. бил ловец, притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие с № 20150151187 със срок на валидност до 15.02.2022г., както и притежавал три ловни пушки.

Подсъдимият Р. Д. С., живущ в село ****** бил известен с прякора си „А.“. Той бил ловец, притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие с № 20140071643 със срок на валидност до 01.09.2024 г., както и притежавал една ловна пушка.

Подсъдимият А. Н. А., живущ в ****** бил известен с прякора си „А.“.

Четиримата подсъдими се познавали, тъй като били ловци и били от съседни села, а подс.И. С. и подс. Х. Х. били братовчеди по бащина линия.

Пострадалият И. И. се занимавал с животновъдство. Той отглеждал крави и телета. Част от животните били от породата „сиво искърско говедо“. Общият брой на животните, които отглеждал бил 64, като от тях 16 били телета.

Телетата притежавали паспорти за едро преживно животно, като измежду тях били и пет броя телета, а именно мъжко говедо с ушна марка № BG 37155456 с тегло около 450 кг и паспорт №1929527; мъжко говедо с ушна марка № BG 37137513 с тегло около 450 кг. и паспорт № 1854676; мъжко говедо с ушна марка № BG 37155455 с тегло около 450 кг и паспорт № 1932541; мъжко говедо с ушна марка № BG 37137539 с тегло около 500 кг и 6 паспорт № 1854710; женско говедо с ушна марка № BG 37137529 с тегло около 450 кг. и паспорт № 1854697. Животните пострадалият отглеждал в собствения си имот, който се намирал в южната част на село Дъбравино, обл. Варна. Там имало изграден обор за животните, в който те се прибирали да пренощуват.

През деня животните излизали на паша, в прилежащото пасище, което било оградено с електропастир. Пасището било с размер около 100 дка. В близост до пасището била и къщата на св. И., в която той живеел. Помещение до къщата на св. И. обитавал и св. Г. А.. Той бил братовчед на св. И. и му помагал при отглеждането на животните, за което И. му плащал по 20/30 лева на ден.

Част от задълженията на св. А. били да извежда животните на паша и в края на деня да ги прибира в обора. Св. Г. А. помагал от няколко месеца преди датата на инкриминираното деяние - 11.11.2020 г. на св. И.. В ранните часове на 11.11.2020г. около 00.00 часа неустановено лице/лица последователно отстреляли с неустановено по делото оръжие описаните по - горе пет броя телета, както следва : мъжко говедо с ушната марка № BG 37155456 с тегло около 450 кг, мъжко говедо с ушната марка № BG 37137513 с тегло около 450 кг, мъжко говедо с ушната марка № BG 37155455 с тегло около 450 кг, мъжко говедо с ушната марка № BG 37137539 с тегло около 500 кг. и женско говедо с ушна марка № BG 37137529 с тегло около 450 кг. При отстрелването на животните, по тревните площи останали следи от кръв, които впоследствие били отразени при проведения оглед на местопроизшествие. Едно от телетата било завързано с въже за превозно средство, в което били натоварени останалите, тъй като от тегленето на вързаното теле за автомобила, останала следа по черния път и тревните площи, която впоследствие била отразена в 4 протокола за оглед на местопроизшествие.

На 11.11.2020г., около 07.00 часа св. И. отишъл до обора. Той започнал да брои телетата и установил, че пет от тях липсвали. Възприел следи от гуми и влачене, които били оставени в района на пасището, както и локви от кръв, които водели в посока с. Венелин. Във връзка с горното св. И. уведомил полицията. На място пристигнала оперативна дежурна група, която извършила оглед на местопроизшествие, с което действие било образувано настоящото досъдебно производство. Известно време след образуването на досъдебното производство, св. А. разказал на работници на св. И., на самия И., а впоследствие и на полицията, че четири лица, които назовал като А., А., Х.то и И. са откраднали телетата, като посочил още, че той самият се бил договорил с тях срещу заплащане на парична сума (която така и не получил) да им осигури достъп до телетата. В хода на разследването били извършени разпознавания при които св. А. разпознал като лицата, извършили деянието И.