Присъда № 24 от 12.12.2023, Районен съд - Кубрат

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 24/12.12.2023 ГОД. ПО НОХД № 227/2023

ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура – Разград, ТО – Кубрат обвинителен акт ведно с материалите по Досъдебно производство № 15/2023 г. по описа на ОСлО Разград при ОП – Разград срещу подсъдимия Е. С. Н. от *** за това, че на 03.04.2023 г. в *** извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на ненавършило 14-годишна възраст – С. Е. Ф. на 10 години, родена на 29.02.2013 г. от ***, като блудството е извършено чрез употреба на сила и като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1, пр. 1-во, във вр. с чл. 149, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, както и направените самопризнания, установяват по безспорен начин авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние. Пледира на подсъдимия Е. С. Н. да бъде наложено предвиденото в закона наказание лишаване от свобода над минимума – девет месеца, редуцирано с 1/3 с оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Счита, че с оглед смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати с прилагането на института на условното осъждане.

Подсъдимият Е. С. Н. на досъдебното производство не се признава виновен по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и прави искане да не се събират доказателства за тези факти, поради което съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Назначеният му служебно от съда защитник пледира за постановяване на осъдителна присъда с оглед събраните по делото доказателства установяващи вината на подзащитния му при редукцията с 1/3 предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.

Споделя становището на представителя на районната прокуратура, че са налице условията за приложение института на условното осъждане, поради което така определеното наказание следва да се отложи за подходящ изпитателен срок.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства на основание чл.14 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Подс.Е. С. Н. е 16-годишен, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, ***.

Малолетната С. Е. Ф. е на 10 години и живее в ***, на *** заедно със своите родители – св.Е. Ф. З. и св.С. Н. М., както и с двамата си братя. Към инкриминираната дата – 03.04.2023 г. С. била ученичка в 3-ти клас в ***. С. и подс.Е. са в роднини – първи братовчеди.

Непълнолетният подс.Е. С. Н., 15 годишен към 03.04.2023 г., живее в ***, па *** заедно с родителите си св.С. Н. М. и св.С. И. С..

На 03.04.2023 г. през деня С. играела заедно с други съседски деца, след които братовчедките й св.С. С. М. и Г. С. М. Били пред дома на Г., срещу който се намирала къщата на подсъдимия. В един момент Е. погледнал през прозореца към играещите деца, след което излязъл от дома си и отишъл при тях. Хванал за ръцете С. и взел да я дърпа към неговата къща въпреки нежеланието на малолетната. Е. успял да издърпа С. в една от стаите на дома си, след което я блъснал на легло. Е. смъкнал дрехите на малолетната С. – панталона и гащичките, с които била отдолу, натиснал я на леглото с ръцете си, като тя била легнала на едната си страна. Подс.Е. Н. извадил половия си член и го допрял до дупето на малолетната С. и го отъркал, без да то вкарва във вагината или аналния отвор, като по този начин извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на малолетната. Впоследствие Е. пуснал С. да си ходи.

Вечерта, когато се прибрала в дома си, С. съобщила на майка си св. Е. З. за случилото се през деня с Е., при което свидетелката веднага подал сигнал на ЕЕН 112 в РУ-Кубрат за случилото се с дъщеря й и непълнолетния Е..

На 04.04.2023 г. С. Ф. е била прегледана от съдебен лекар в гр. Разград.

Заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване сочи, че при прегледа на С. Е. Ф. не се установяват травматични увреждания по главата, тялото и крайниците; при преглед в половата област се установява зачервяване на лигавицата под долната част на входа на влагалището, където под 6 часа по часовниковия циферблат е констатирано повърхностно разкъсване на лигавицата със зачервено дъно и обловата форма на диаметър 0,6-0,7 см; при огледа на аналната област е установено повърхностно разкъсване на лигавицата над средата на горната дъга на аналния пръстен – на 12 ч. по часовниковия циферблат, със зачервено дъно и върху площ 0,8/1 см.

По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза на Е. С. Н., според която при прегледа му не са установени травматични увреждания по главата, тялото, крайниците, половия орган и половата област.

В хода на разследването по ДП е назначена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на пострадалата С. Е. Ф.. От заключението на същата е видно, че към момента на прегледа малолетната С.

Ф. не страда от психично заболяване; същата може правилно да възприема 2 фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае; налице е незряла личност, което е нормално психологично предвид физическата възраст на малолетната. С. е с огреничени възможности да направи оценка па ситуацията по време на извършеното деяние, да осъзнае, че действията на извършителя са насочени към личната й неприкосновеност, както и да отреагира адекватно на физическо и негативно психическо въздействие от друг човек от мъжки пол, не е могла пълноценно да изгради и демонстрира съответстващо защитно поведение; не е с нарушени годности като е могла правилно и точно да възприема фактите и обстоятелствата по време на деянието и да свидетелства по тях.

По делото е изготвена комплексна психиатрична и психологическа експертиза, която дава заключение, че подсъдимият Е. С. Н., макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си по разумни подбуди.

По доказателствата:

С оглед направените от подсъдимия Е. С. Н. самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка.

Това е така, защото самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно – показания на свидетелите Ф., З., С. М., С. М., С., С. М., Г. М., Шефкъ и М., комплексни съдебно-психиатрична и психологическа експертизи, характеристична справка от ИДПС, характеристична справка от ОУ с. Беловец, съдебномедицински експертизи, протоколи за доброволно предаване, разписки, справка за съдимост. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият Е. С. Н. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1, пр. 1-во, във вр. с чл. 149, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 03.04.2023 г. в *** извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на ненавършило 14-годишна възраст – С. Е. Ф. на 10 години, родена на 29.02.2013 г. от ***, като блудството е извършено чрез употреба на сила и като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Събраните в хода на съдебното следствие доказателства – показания на разпитаните свидетели, заключенията по изготвените СМЕ и КСППЕ, сочат, 3 че Н. е извършил система от телодвижения (допрял половия си орган и го отъркал в дупето на детето), които по своето естество и предвид функционирането на мъжката полова система, могат да доведат до възбуждане, а и до удовлетворяване на полово желание без съвкупление.

Действията на подсъдимия не могат да бъдат определени като случайни – подсъдимият използвал момента, когато родителите му отсъстват, свалил дрехите на пострадалата, което в съчетание с останалите му действия, поради естеството си, са били пряко свързани с половите области и на подсъдимия, и на пострадалата, сочи, че целта, преследвана от Н. с извършените от него действия, е била именно да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление. В тази връзка следва да се посочи, че еякулирането на подсъдимия следствие извършените блудствени действия е без значение за съставомерността на извършеното от него деяние. Престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК е формално, като за довършването му не се изисква достигането до полова възбуда на извършителя, достатъчно е наличието на такава поставена цел (Р 77 – 1981 – І н. о., Р 238 – 2014 – ІІ н. о.).

Подсъдимият Н. макар и непълнолетен, видно от изготвената КСППЕ е вменяемо лице, поради което може да бъде наказателно отговорен. Фактът, че именно подсъдимият Е. С. Н. е извършител на престъплението е установен по несъмнен начин не само чрез показанията на пострадалата, но и с показанията на останалите свидетели и КСППЕ. Безспорно, предвид представените доказателства, както и предвид родствените отношения между извършител и жертва, следва да се приеме за доказана и възрастта на пострадалата С., която е родена на 29.02.2013 г. и към момента на извършване на престъплението е имала навършени десет години.

Деянието е съставомерно по чл. 149, ал. 2, т. 1 от НК, тъй като е блъснал пострадалата на леглото, и тя предвид ниската й възраст и крехко телосложение, не е успяла да му се противопостави.

От субективна страна подсъдимият Н. е извършил престъплението умишлено. Всички доказателства, касаещи изпълнителното деяние, както и обстоятелствата при които то е извършено, свидетелстват, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Външният вид на пострадалата, който е характерен за възрастта й, е достатъчен за подсъдимия, за да бъде сигурен той, че С. няма навършени четиринадесет години, а е доста по-малка. Още повече, че са първи братовчеди с момичето.

На следващо място, подсъдимият е бил наясно и, че извършените от него действия са блудствени, т. е. са от естество да възбудят и удовлетворят неговото полово желание. Подсъдимият много добре е разбирал и общественоопасния характер на извършеното от него, като този извод действително се извлича от неговите предхождащи и последващи деянието действия. Първо използвал отсъствието на родителите си от жилището, за да извърши деянието. По време на извършване на деянието, се опитал да убеди 4 пострадалата да не казва за случилото се. Всички тези действия показват, че подсъдимият е съзнавал, че върши нещо нередно и забранено от закона и се е опитвал да прикрие извършването му.

По наказанието:

Предвид изложеното съдът призна подс.Е. С. Н. за виновен в извършване на престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 1, пр. 1-во, във вр. с чл.

149, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следните смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, млада възраст, а отегчаващите такива няма.

При определяне вида и размера на относимото към престъплението наказание, следва да се отчете и високата обществена опасност на извършеното от подсъдимия престъпно деяние. Касае се за едно от найтежките престъпни посегателства срещу половата неприкосновеност.

Подбудите и начина на извършване на престъплението, както и изключително ниската възраст на пострадалата (едва на 10 навършени години към инкриминираната дата) са подчертано укорими от морална гледна точка, като същевременно, извършеното от подсъдимия Н. престъпно посегателство спрямо половата й неприкосновеност предпоставя сериозни проблеми за правилното психическо и полово развитие на детето. Поведението на подсъдимия спрямо малолетното дете е признак за липса на нравствени ценности и задръжки, както и на тотална липса на респект към човешката личност и неприкосновеността й. т. е.