Решение № 107 от 13.11.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Ямбол, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600274 по описа за 2023 година Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Д. П. чрез служебния му защитникадв. Я. М. от АК – ***** срещу Присъда № 21/24.02.2023г., постановена по НОХД № 292/2020 г. по описа на РС – Елхово. С атакувания съдебен акт подс.

П. е признат за виновен в това, че на неустановен ден в началото на месец март 20** година в с. ********, обл.*****, на ул. „***** №*, отнел чужди движими вещи- 1 брой мобилен телефонен апарат, марка „Хауей Р20 Рго" и 1 брой протектор на обща стойност 888.00 лева от владението на Д. А. Д. от гр.*****, обл.*****, собственост на Т. И. С. от гр.*****, обл.*****, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б" от НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б" и чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален „строг" режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б" от ЗИНЗС;

Признат е за ВИНОВЕН в това, че на неустановен ден в средата на месец март 2020 година в с. ********, обл.*****, на ул. „***** №*, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Т. И. С. от гр.*****, обл.***** заблуждение, че ако му даде сумата от 70 лева ще откупи 1 телефона й от заложна къща в гр.Ямбол и ще и го върне, с което и причинил имотна вреда в размер на 70.00 лева и деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а" и „б" от НК поради което и на основание чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б" и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е ОСЪДЕН на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален „строг" режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б" от ЗИНЗС.

На подсъдимия М. Д. П. с посочена по- горе самоличност, е определено на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ за двете деяния в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което общо наказание подсъдимият да изтърпи при първоначален „строг" режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б" от ЗИНЗС.

Подсъдимия М. Д. П. с посочени по- горе данни е осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски както следва: сумата от 128.00 лева в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР - Ямбол и сумата от 20.00 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Елхово, както и по 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листи в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Елхово.

Подсъдимия М. Д. П. с посочени по- горе данни е осъден да заплати на основание чл. 189, ал.3 от НПК направените по делото разноски за служебен защитник в хода на ДП №125/2020г. по описа на РУ- Елхово в размер на 300.00 лева по сметка на Републикански бюджет /в полза на Национално бюро за правна помощ IBAN: **** **** **** **** **** **- *****; BIC: ***** ****/, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Елхово.

Въззивникът счита така постановената присъда за неправилна и необоснована. Твърди, че тежестта на наказанието е несъразмеримо висока и не съответства на степента на обществената опасност както на извършеното деяние, така и на индивидуалните особености на подсъдимия. Сочи, че от събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства не се е доказало по безспорен и категоричен начин, че именно М. П. е автор на деянията, в които е обвинен. Моли ЯОС да ОТМЕНИ първоинстанционната присъда на ЕРС и да ПОСТАНОВИ нова, с която да признае подс. М. Д. П. за невиновен по така повдигнатите му обвинения. Алтернативно, ако съдът прецени, че той е извършил деянията, за които се обвинява, то моли да му бъде наложено едно общо наказание от шест месеца „лишаване от свобода“, което в пълна степен да съответства на характера на извършените от него престъпления.

В открито съдебно заседание въззивникът М. П. се води от органите на ОЗО – Ямбол и се представлява от адв. М., който поддържа жалбата и пледира подс. П. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му 2 обвинение. Алтернативно, ако ЯОС прецени, че е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение, настоява да му бъде наложено едно общо наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“, което в пълна степен да съответства на характера на извършените от него престъпления. В личната си защита, подс. П. се присъединява към казаното от адв. М.. В последната си дума, подс. П. настоява или да бъде признат за невиновен, или да се върне делото на първа инстанция, да се разпитат свидетели.

За държавното обвинение се явява прокурор Г., който оспорва жалбата. Намира първоинстанционната присъда за правилна и обоснована и пледира за нейното потвърждаване.

Ямболският окръжен съд констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лица имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Свидетелката Т. С. била собственик на недвижим имот в с.

********, обл.*****, намиращ се на ул. „***** №*. На неустановен ден в началото на месец март 20** година, вечерта, св. С. имала гости на втория етаж на посочения имот, сред които били подсъдимият М. П. и св. С. С..

Гостите играели карти в една от стаите, а в друга се намирал синът на св. С.Д., на който св. С. предоставила същата вечер собственият си мобилен телефон марка „Хауей Р20 Рго", с ИМЕИ № **************, с поставена в него СИМ карта на чужд оператор, закупен от нея преди около осем години, с поставен протектор на апарата. Докато св. С. била на първия етаж на имота, синът влязъл в стаята при гостите и играел игри на телефона, след което оставил телефона на неустановено място на втория етаж и слязъл при майка си на първия етаж. Детето разбрало, че телефона липсва у него, след като бил попитан от св. С. къде е мобилният телефон. Св. С. търсила телефона в различни части на къщата, освен в стаята, където гостите играели карти, но не го намерила. Подсъдимият споделил със св. С. С. същата вечер, че е намерил мобилен телефон в двора на къщата на св. С., не заел на кого е, но казал, че ще го остави на мястото, на което го е намерил. След полунощ, напускайки дома на св. С., гостите, подсъдимият взел мобилния телефон на св. С. и се прибрал в гр. *****. На следващия ден, след пореден неуспешен опит да намери телефона, св. С. се срещнала със св. С., на който споделила, за случая с изчезналия мобилен телефон, а той, от своя страна, споделил за разговора, който провел с подсъдимия предходната вечер по повод на мобилния телефон. Св. С. спряла поставената в телефона СИМ карта и подала жалба в полицията, след като установила, а профилът в социалните мрежи е активен, а телефонът е изключен. Известно време след извършване на кражбата, подсъдимият П. посетил дома на св. Ж. А. в гр. *****, на когото показал мобилния телефон и заявил, че го продава, поради нужда от пари. Св.

3

А. закупил телефона, след като установил, че последният е в добро състояние, като преди това попитал подсъдимия дали телефона не е краден. Подс. П. излъгал св. А., отговаряйки му, че телефона е негов и е закупен на изплащане.

Подс. П. поискал сумата от 100 лева, а св. А., от своя страна, заплатил на подсъдимия сума от около 50- 60 лева, а за остатъка до 100.00 лева му предоставил стар мобилен телефон. След това подс. П. заминал за гр. Стара Загора, където при срещата си със св. С., последният уведомил подсъдимия, че св. С. търси своя телефон, а подсъдимият, от своя страна, казал, че заложил телефона в заложна къща в гр. Стара Загора, но бил похарчил парите за хазарт. След като се прибрали в гр. *****, подс. П. и св. С. били повикани в полицията във връзка с подадената от св. С. жалба. Непосредствено след това двамата отишли в дома на св. С., като подс. П. признал пред нея, че е откраднал телефона и че го е заложил в заложна къща и предвид липсата на средства, поискал от св. С. сумата от 70 лева, за да откупи телефона и да го върне. След като св. С. предоставила поисканата от подсъдимия сума в размер на 70 лева, последният взел парите, но не върнал мобилния телефон до заминаването в чужбина. Св. Ж. А. бил уведомен, че процесния телефон е краден и че трябва да го върне. Същият обяснил, че в момента телефона се намира у сина му, който бил в гр. Варна и след като последния се върне в гр.

*****, щял да предаде телефона в полицията. След завръщането си от гр.

Варна на **.**.**** г., Д. А. заложил мобилния телефон за сумата от 100.00 лева в „***** **** ******* *** **" ЕООД с офис в гр. *****, където работил св. А. Я.. За сключения договор бил съставен заложен билет №10297.

Разбирайки за залога на телефона, св. А. посетил дома на майката на Т. С. - св.

К. С., в гр. *****, на която предоставил заложния билет и сумата от 40.00 лв., за да го откупи, като доплати остатъка от сумата. На същия ден св. К. С. посетила заложната къща, заплащайки сумата от 100.80 лв. от името на Д. А. и мобилния телефон й бил предаден, за което уведомила св. Т. С..

От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП съдебно- икономическа експертиза, поддържано в съдебно заседание, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, се установява, че стойността на мобилен телефон марка „Хуаей Р20 Рго" е 880.00 лева, а на 1 бр. протектор, който е бил поставен на мобилния телефон- 8.00 лв., като и двете стойности са посочени от вещото лице към момента на извършване на деянието.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е многократно осъждан с влезли в сила присъди и определения, с които са одобрени споразумения за прекратяване на наказателното производство.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След съвкупен анализ

ЯОС счита, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа 4 обстановка, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства- показанията на свидетелите А. Я., Ж. А. и К. С., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите Т. С. и С. С., дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НК /показанията на св. С./ и на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК /показанията на св. С./, в частност от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие по реда на чл.277 от НПК, а от писмените доказателства-заложен билет, декларация, разписка от **.**.**** г., прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК, справка за съдимост на подсъдимия М.

П.. Всички доказателствата, правилно кредитирани от ЕРС, са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което не се налага тяхното подробно коментиране. От доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият М. Д. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по:

- чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б.

„б“ от НК, като на неустановен ден в началото на месец март 20** година в с.

********, обл.*****, на ул. „***** №*, отнел чужди движими вещи- 1 брой мобилен телефонен апарат, марка „Хауей Р20 Рго" и 1 брой протектор на обща стойност 888.00 лева от владението на Д. А. Д. от гр. *****, обл. *****, собственост на Т. И. С. от гр. *****, обл. *****, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а" и „б" от НК.