Решение № 123 от 09.05.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. гр. Димитровград, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20215610101582 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В искова молба се твърди, че на 12.11.2020г. между ищеца „Би Енд Джи Кредит“ООД и ответника Г. СТ. Л. бил сключен Договор за кредит № mах_300762008 в съответствие с разпоредбите на закона. Съгласно Договора, кредитополучателят се задължила да върне заемната сума съобразно погасителен план, ведно с договорна лихва, на 6 погасителни месечни вноски, всяка от които в размер от 133,86 лева. Първата вноска била дължима на 15.12.2020г., а последната на 15.05.2021г. Размерът на общото дължимо задължение по кредита бил 802,98 лева. Ответникът Г. СТ. Л. не заплатила дължимата по договора за кредит сума. По повод подадено от ищеца на 15.06.2021г. заявление до РС-Димитровград за претендираната от него сума, било образувано ч.гр.д.№936/2021г., по което съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на ищеца. Тази заповед била връчена на ответника по веда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца възможността в едномесечен срок да предяви установителен иск относно вземането си. Предвид това, в дадения му срок, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Г. СТ. Л. дължи на „Би Енд Джи Кредит“ООД по Договор за кредит № mах _300762008 от 12.11.2020г. сумата от 782,98 лева, както и законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 16.06.2021г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед №240/17.06.2021г. по ч.гр.д.

№936/2021г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените в настоящото и заповедното производство разноски.

Ответникът Г. СТ. Л., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. Заявява, че представения по делото Договор, сключен между страните, не отговаря на изискванията на ЗПФУЗ и ЗПК, като доставчикът на финансовата услуга не доказвал че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Процесните договор и общи условия към него не носели подписа на ответника, като същите били бланкетни. В случай, че ищецът представел доказателства за наличието на сключен договор за кредит отговарящ на изискванията на ЗПФУЗ и ЗПК, поддържа, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12, чл.20 ал.2, чл.12 ал.1 т.7-9, договора за потребителски кредит е недействителен. На следващо място, договорът за потребителски кредит бил нищожен, ако 1 не са посочени приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план към него било посочено какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за може да се направи проверка дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Тази неяснота съществено ограничавала правата на ответника и била основание за недействителност на договора за кредит. В последният се посочвал ГПР от 29,74%, но липсвало уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. Отделно от това било предвидено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, като ответника била поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъдело спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК трябвало в договора да е посочено изрично и изчерпателно какви са всички разходи, които потребителя ще направи и същите да бъдат отчетени при формиране на ГПР. На следващо място, в настоящия случай имало погасителен план, който обаче липсвала задължителната информация по ЗПК. Така ответника нямала възможност да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.

Оспорва също така като нищожни претендираните възнаградителна лихва и лихва за забава, а също така и възнаграждението за допълнителни услуги в размер на 262,96 лева. Счита, че този пакет от услуги не води до никаква икономическа изгода за потребителя, която да е еквивалентна на уговорената цена. Отпуснатия кредит бил в размер на 500 лева, а възнаграждението за пакета от допълнителни услуги било в размер на 262,96 лева или ½ от размера на отпуснатия кредит, което пък водело до прекомерност и противоречие с принципите на справедливостта и добрите нрави. Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани.

В проведените на 10.03.2022г. и на 12.04.2022г. съдебни заседания по делото, страните не изпращат представител. Ищецът не представя доказателства в подкрепа на предявения иск и във връзка с дадените от съда указания с определение от 04.02.2022г. Не взема становище по отговора на исковата молба на ответника, както и по депозираното от него допълнително становище от 18.02.2022г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото с исковата молба Договор за кредит с номер МАХ300762008 от 12.11.2020г. е, че за страни в него са посочени „Би енд Джи Кредит“ООД, в качеството на кредитор, и Г. СТ. Л., в качеството на кредитополучател. В чл.1 от Договора е посочено, че за сключването му страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, които по смисъла на ЗПФУР са всички средства, които могат да се използват за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на Кредитора и Кредитополучателя. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Договора, кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявка по образец на сайта на кредитора. Размерът на кредита по Договора е 500 лева, като той трябвало да бъде предоставен на ответника по негова банкова сметка, която не е посочена в Договора или в брой на каса на Изи пей при заявено желание в заявката за кредит от страна на кредитоискателя. Срокът на кредита бил 6 месеца, като задължението трябвало да се погаси на 6 вноски, всяка от които в размер на 90 лева. Общата стойност на плащанията възлизала на 540 лева. Посочени са ГПР 29,74% и ГЛП 26,93%. Първата вноска по Договора била дължима на 15.12.2020г., а последната на 15.05.2021г. Договорът е подписан от Кредитор /пълномощник/ **, а срещу Кредитополучател не е положен подпис, нито е посочено име.

Съгласно чл.10 ал.1 от Договора, при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на чл.7.3, раздел V от ОУ.Паричната сума за Бързото разглеждане на искането за кредит била в размер на 105,66 лева, като била дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план. В ал.2 на 2 чл.10 от Договора било предвидено, че при кандидатстването си за кредита кредитоискателят изрично заявил желание за експресно обслужване по своя кредит, като паричната сума за това обслужване била в размер на 157,30 лева и се дължала на равни месечни вноски през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска. Посочено е, че размерът на кредита е 802,98 лева, както и е представен Погасителен план, в който общата вноска е в размер на 133,83 лева. Представени са и Общи условия към договор за потребителски кредит, които отново са подписани единствено от пълномощника на ищеца **, като срещу „Кредитополучател“ липсва както подпис, така и име на задълженото лице.

От приложения към исковата молба Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити се установява, че размера на предложения кредит е 500 лева. Заемната сума се усвоява от кредитополучателя в пълен размер след сключване на договора по банков път или в брой. Срокът на договора за кредит е 6 месеца. Общата дължима сума е 540 лева. ГЛП е 26,93% и е фиксиран. ГПР е 29,74%, като при изчислението му били взети следните допускания: договора е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,няма да бъдат начислени разходи за събиране и лихви за забава. В случай, че кредитоискателят желае искането му за кредит да бъде разгледано в срок до 2 часа, в рамките на работното време на кредитора, се дължи парична вноска в размер на 105,66 лева, която се заплаща съразмерно заедно с погасителните вноски. В случай, че кредитополучателя желае да се ползва от възможността да бъде обслужен приоритетно пред останалите клиенти /Експресно обслужване/, дължи парична вноска в размер на 157,30 лева., която се заплаща съразмерно, заедно с погасителните вноски.

От представеното с исковата молба пълномощно се установява, че ** е упълномощен от управителя на ищцовото дружество да го представлява пред съда във връзка с водене на дела, както и пред други изрично посочени институции, но липсват данни това лице да има правомощие от името на „Би енд Джи кредит“ООД да сключва и подписва договори за кредит с трети лица.

На 16.06.2021г. ищецът подал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което поискал по отношение на ответника да се издаде заповед за изпълнение за сумата от 782,98 лева – главница, неизплатено задължение по Договор за кредит №max_300762008 от 12.11.2020г., законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 16.06.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева - платена държавна такса, и 150 лева адвокатско възнаграждение. Предвид така постъпилото заявление, в РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№936/2021г., по което на 17.06.2021г. съдът издал Заповед №240 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която на ответника-длъжник било разпоредено да заплати на ищецазаявител сумите посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявеният установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №240 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РСДимитровград на 17.06.2021г. по ч.гр.д.№936/2021г.

Така предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, както и от надлежна активно легитимирана за това страна.

3

За да бъде уважена исковата претенция, в производството по делото ищеца следва да докаже кумулативното наличие на следните обстоятелства- между страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение; ищецът като страна по последното да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава, за която дължи на ищеца обезщетение; в полза на ищеца, при условията на чл.410 от ГПК, да е издадена заповед за изпълнение по отношение на претендираните с иска суми.

На първо място съдът намира за безспорно установено, че е налице проведено заповедно производство, по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид това и даденото от съда указание, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Ищецът не се явява в проведените по делото две съдебни заседания, както и не взема становище по отговора на исковата молба, нито по писменото становище от страна на ответника. Въпреки това, в случая не са налице предпоставките на чл.238 ал.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, доколкото ответника не е направил изрично искане в тази насока.