Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 575 от 03.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 586/2024
Вид
Решение № 575
Подписан
03.11.2024
В сила
28.12.2024
Състав
Станислав Стефански, Явор Данаилов, Еманоел Вардаров

Цитирани разпоредби

  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Велико Търново, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500586 по описа за 2024 година

С Решение № 766/10.05.2024г. по гр.дело № 1772/2023г. по описа на РС –Велико Търново, съдът е приел за установено по отношение на М. Е. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „А. К.” № ...., че дължи на „Ю.” АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „О.” № .., сумите от 10676,22 лв. /десет хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ - главница, 807,95 лв. /осемстотин и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 12.07.2021г. до 11.03.2022г., 586,07 лв. /петстотин осемдесет и шест лева и седем стотинки/ - лихва за забава за периода от 10.08.2021г. до 30.05.2022г., представляващи задължения по Договор за потребителски кредит №FL1134244 от 10.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №611 от 09.06.2022г. по частно гражданско дело №1490/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, като отхвърля предявения иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуването на вземането за главница, в частта за разликата от 10676,22 лв. до 10875,22 лв.

Против решението е подадена въззивна жалба от Е. М., чрез особения му представител адвокат Н. К. М.. Счита решението за неправилно, като излага подробни съображения за това и моли съда го отмени.

Изпълнена е процедурата по чл. 263 от ГПК, като е постъпил отговор на жалбата от „Ю.“ АД, чрез пълномощника му адвокат М. Ц.. Излагайки подробни съображения за това, моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

1

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Предявеният иск с правно основание чл. 415 от ГПК за установяване вземането на ищеца против ответника за сумите от 10676,22 лв. /десет хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ - главница, 807,95 лв. /осемстотин и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 12.07.2021г. до 11.03.2022г., 586,07 лв. /петстотин осемдесет и шест лева и седем стотинки/ - лихва за забава за периода от 10.08.2021г. до 30.05.2022г., представляващи задължения по Договор за потребителски кредит №FL1134244 от 10.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №611 от 09.06.2022г. по частно гражданско дело №1490/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, е доказан и основателен.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд по отношение основателността доказаността на предявения иск с правно основание чл.415 от ГПК.

Доводите на жалбоподателя във въззивната му жалба са неоснователни.

Жалбоподателят Е. М. М., чрез назначеният му особен представител в производството по делото адвокат Н. К. М., излага доводи, че не било установено безспорно, че договорът за потребителски кредит бил действителен - сключен с ответницата и подписан от нея, тъй като кредитополучателят по същия договор не бил индивидуализиран в достатъчна степен, а само с две имена, изписани по различен начин в договора и погасителния план – Е. М. и М. Е.. Освен това, жалбоподателят счита, че договорът съдържа неравноправни клаузи по отношение на ГПР, в смисъл, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, доколкото не било посочено ясно как е формирана общата дължима сума, както и размера й поради разлика в сумите по договора и по погасителния план.

От справката в НБДН по Наредба 14/18.01.2009г. /на л.44 от делото/ се установяват данните за ответницата – Е. М. М., ЕГН **********, постоянен и настоящ адреси в гр.В.Т.. В справката изрично е отразено, че по посоченото ЕГН излиза лице с имена М. Е.. Видно от 2 представения договор за потребителски кредит, същия е подписан от ответницата Е. М. с ЕГН **********, като кредитополучателят е индивидуализиран с имена и ЕГН. Според чл.11, ал.1 от ЗГР, Единният граждански номер (ЕГН) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица съгласно чл. 3, ал. 2. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. В договора са посочени името, единния граждански, постоянния и настоящия адрес на потребителя, съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.3 от ЗПК. Същите съвпадат изцяло и с изготвената по делото справка от НБДН. Договорът е сключен в писмена форма съобразно чл.10, ал.1 от ЗПК.

Поради това и възраженията на ответника за недействителност на договора, поради липса на достатъчна индивидуализация на кредитополучателя в договора за кредит, са неоснователни.

В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е посочено какви следва да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според представения Договор за потребителски кредит №FL1134244, сключен на 10.11.2020г. между „Ю.” АД и ответника, банката предоставила на кредитополучателя Е. М. с ЕГН ********** по посочена от нея банкова сметка сумата от 11338,24 лв., като ответникът се задължил да върне сумата заедно с уговорените лихви и такси в общ размер на 16627,72 лв. за срок до 10.11.2027г. на 84 месечни погасителни вноски, съгласно приложен към договора погасителен план. За да обезпечи кредита и да ползва преференциални лихвени условия, ответникът приел застраховане по Групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията” и се задължил да заплати на застрахователя премия от 1038,24 лв. – чл.3, ал.10 от Договора. В договора е уговорен изрично размера на дължимите такси при сключване и обслужване на кредита, годишен процент на разходите от 12,59 % и годишен процент на възнаградителната лихва от 10,45 %.

Годишният процент на разходите е изрично определен в договора за потребителски кредит и не надвишава този, определен по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, преди изменението ДВ, бр.

70 от 2024 г. Застрахователната премия не е отчетена като разход по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19 от договора, защото присъединяването по сключената от банката застраховка не е задължително условие за получаване на кредита. Поради това, дължимата сума по договора от 16627,72 лв. е сбор от дължимите главница, лихви и такси.

Възнаградителната лихва от 10,45 %, която е уговорена в чл.3, ал.1 в договора за потребителски кредит, не надвишава трикратния размер на законната лихва, който към момента на сключване на договора е 30 % .

Предвид на изложените мотиви предявения иск с правно основание чл. с правно основание чл. 415 от ГПК за установяване вземането на ищеца против ответника за сумите от 10676,22 лв. /десет хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ - главница, 807,95 лв. /осемстотин и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ договорна лихва за периода от 12.07.2021г. до 11.03.2022г., 586,07 лв. /петстотин осемдесет и 3 шест лева и седем стотинки/ - лихва за забава за периода от 10.08.2021г. до 30.05.2022г., представляващи задължения по Договор за потребителски кредит №FL1134244 от 10.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №611 от 09.06.2022г. по частно гражданско дело №1490/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, е неоснователен.

С оглед на това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като жалбата на жалбоподателя Е. М. М., чрез назначеният му особен представител в производството по делото адвокат Н. К. М. против него, е неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят М. Е. с ЕГН ********** следва да заплати на ответника по жалбата „Ю.“ АД гр.С. разноските по делото в размер на 753 лв. за възнаграждение за особен представител във въззивното производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 766/10.05.2024г. по гр.дело № 1772/2023г. по описа на РС –Велико Търново.

ОСЪЖДА М. Е. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „А. К.” № ...., да заплати на „Ю.” АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „О.” № .., сумата 753 лв.

/седемстотин петдесет и три лева/ за възнаграждение за особен представител във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4