Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 02.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 80/2023
Вид
Решение № 76
Подписан
02.05.2023
В сила
11.04.2024
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.137а · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.492 · Кодекс за застраховането
  • §1 т. 4 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Велико Търново, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500080 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана въззивна жалба от ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД против Решение № 395/ 04.10.2022 г. по гр.д. № 252/ 2021 г. по описа на ВТОС в частта, която съдът е осъдил дружеството да заплати на С. И. С. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 01.10.2020 г. за сумата над 85 000 лв. до присъдените 185 000 лв., ведно със законната лихва от 06.11.2020 г. до окончателното изплащане. Излага, че по необжалваната част на решението е извършило плащане в полза на ищеца на присъдената главница и лихви. Счита решението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно, защото съдът при определяне на обезщетението нарушил изискването на чл.52 ЗЗД, като определил размер, който значително надвишава справедливия и достатъчен да компенсира претърпените от ищеца вреди. Съдът не отчел всички критерии, имащи отношение към определянето на размера, в това число обществено-икономическите условия в Р България, стандарта на живот и доходите на пострадалия. Безкритично възприел свидетелските показания на близките на ищеца за увреждане на психическото му здраве вследствие на получените при ПТП травми, защото по делото не били ангажирани други доказателства, установяващи подобна увреда. Неправилен бил формираният от съда извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия чрез непоставяне на обезопасителен колан. Отговорът на вещите лица в тази насока не бил категоричен, а те изразили предположение, че е бил с колан поради това, че не бил получил травми на главата.

Следвало обаче да се отчете обстоятелството, че ищецът бил приближил седалката си напред 1 към волана и при удара тялото му било спряно именно от волана, от който са получени и уврежданията, т.е. той сам се поставил в положение да бъде увреден от волана при рязко спиране. Изразява несъгласие с приетото от съда, че установените неравности по пътното платно, резултат от бездействието на третото лице – помагач АПИ да ремонтира пътя, не се намират в причинно-следствена връзка с настъпилата катастрофа. Този извод не почивал на заключението на авто-техническата експертиза. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено с отхвърляне на иска на С. в тази му част или дължимото обезщетение да бъде намалено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК С. И. С. е подал отговор на въззивната жалба със становище за неоснователност на оплакванията на застрахователя. Счита, че първоинстанционният съд е анализирал събраните доказателства в тяхната съвкупност, установил е причинените вреди и правилно е приложил критериите за определяне на справедливо обезщетение, съобразявайки се с вида, характера и тежестта на претърпените телесни увреждания и съдебната практика по аналогични казуси. Правилно съдът не уважил направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, позовавайки се на заключението на приетите експертизи. Относно наличието на принос за настъпване на ПТП от страна на служители на АПИ поддържа, че това е ирелевантно за спора, доколкото при вреда, причинена от неколцина, отговорността им е солидарна. Моли решението да бъде потвърдено. Процесуалният представител претендира разноски на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на страната на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“. Счита за основателни оплакванията на застрахователя срещу определения от съда размер на обезщетението, който също намира за прекомерно завишен и несъответстващ на принципа за справедливост. По отношение на твърденията на застрахователя за принос на АПИ за настъпване на ПТП излага, че такъв не е налице, а катастрофата е реализирана единствено поради виновното поведение на застрахования водач. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено с отхвърляне на иска на С. за обезщетение над 85 000 лв.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната му част и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Решението на ВТОС в частта, с която е претенцията на С. за обезщетение в размер на 85 000 лв. е уважена, е влязло в сила поради необжалването му и вземането е погасено чрез плащане. Решението е влязло в сила и в частта, с която искът на С. е отхвърлен за разликата над 185 000 лв. до пълния претендиран от него 2 размер – 200 000 лв. и за законната лихва, считано от датата на ПТП – 01.10.2020 г.

Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени документи, експертизи и свидетелски показания – по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства, изложени в исковата молба. Страните не спорят по изяснената от ВТОС фактическа обстановка, която е следната: Ищецът С. И. С. е пострадал при ПТП на 01.10.2020 г. в с. Мерданя на изхода за гр. Златарица, реализирано между управлявания от него лек автомобил и товарен автомобил, управляван от Д. С. Ц.. С влязло в сила споразумение по НОХД №163/2022 г. по описа на РС – Горна Оряховица водачът Цонев е признат за виновен в това, че на 01.10.2020 г. при управление на МПС – товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег.№РВ 39****, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, вследствие на което изгубил контрол над автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение, където реализирал ПТП с насрещно движещият се лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“ с рег.№ВТ 82**** и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, сред които и С. И. С.. Съставомерният резултат съгласно споразумението е закрита гръдна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, до времето на стабилизиране на жизнените показатели, както и двустранно множествено счупване на ребра и гръдна кост и счупване на гръдни прешлени, които в съвкупност и поотделно са причинили трайно затруднение в движението на снагата над 30 дни, със срок на лечение и възстановяване около шест месеца. Отговорността на водача на товарния автомобил е предмет на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното застрахователно дружество ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД. Пострадалият е отправил претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение на 06.11.2020 г., но е последвал отказ с писмо от 04.02.2021 г.

ВТАС напълно споделя формираните при изяснената фактическа обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Налице е виновно противоправно поведение на водач на МПС, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, като на основание чл.300 ГПК влязлото в сила 3 споразумение е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на деликвента; вследствие на това поведение са причинени вреди на ищеца и при наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос, а пред настоящата инстанция спорът е сведен само до справедливия размер на обезщетението и основателността на наведеното от ответника възражение за съпричиняване. Въпросът за евентуално независимо съизвършителство между застрахования при ЗАД „Даллбогг:

Живот и здраве“ АД водач и третото лице – помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ е извън предмета на спора и първоинстанционния съд излишно се е занимавал с изясняването на обстоятелството дали е налице вредоносно противоправно деяние от страна на друго лице извън водача. Когато няколко лица се явяват независими съпричинители на едни и същи вреди, съгласно разпоредбата на чл.53 ЗЗД те отговарят солидарно пред увреденото лице или неговите наследници, т.е. пострадалия може да търси цялата сума от единия от съизвършителите и последният не може да му противопоставя възражението, че други лица също са причинили вредата и отговорността следва да бъде разпределена между тях. Изпълнявайки задължението си да изплати цялото обезщетение по предявения пряк иск, застрахователят изпълнява свое собствено задължение по договора за застраховка, а не чуждо такова, и за него възниква регресно право спрямо останалите делинквенти. Именно в бъдещ процес по предявен регресен иск на установяване подлежи осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане от страна на АПИ. Участието й в настоящия процес като трето лице – помагач я обвързва само с приетия за установен вредоносен резултат – вида, естеството и тежестта на причинените на ищеца неимуществени вреди, определения от съда размер на обезщетение и наличието на съпричиняване на вредите от пострадалия в конкретен обем, които обстоятелства Агенцията не би могла да оспорва в бъдещ процес.

За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, въз основа на събраните доказателства, съдът в настоящия казус отчете следните фактори:

Причинените на ищеца травматични увреждания, проведеното му лечение, търпените болки и страдания, протичането на възстановителния период, последиците за здравето му и прогнозите за пълно възстановяване се установяват от заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза и показанията на разпитания свидетел В. Г. – брат на ищеца. Заключението на вещото лице е компетентно дадено и обосновано с ангажираните по делото медицински документи, показанията на свидетеля и актуален преглед на ищеца, при което съдът го кредитира като годно да 4 бъдат формирани въз основа на него правните му изводи за реално претърпените от С. неимуществени вреди. Съдът кредитира изцяло и гласните доказателства, защото свидетелят изключително детайлно и последователно в хронологичен ред излага непосредствените си наблюдения за протичането на възстановяването на брат му и физическото му и емоционално съС.ие, като сочените от него обстоятелства се подкрепят от писмените доказателства и заключението на медицинската експертиза и липсват насрещни доказателства, които да ги опровергават.

Безспорно е, че в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП ищецът е получил множество травматични увреждания: тежка закрита гръдна травма, изразяваща се в счупване на множество ребра двустранно, многофрагментно счупване на гръдна кост, оформен гръден капак, наличие на кръв и въздух в гръдната клетка и контузия на белия дроб; коремна травма – вътрепаренхимно разкъсване на далака; компресионно счупване на телата на 7-ми и 8-ми гръден прешлен; разкъсно – контузна рана на десен лакът. Установява се, че тежката съчетана гръдно-коремна и гръбначномозъчна травма са застрашили сериозно живота му: Поради наличието на кръв и въздух в гръдната клетка под обща анестезия му е наложен тръбен дрен в лявата гръдна половина – торакоцентеза. Гръдно-коремната травма е причинила остра дихателна недостатъчност, което е наложило ищецът да бъде интубиран и поставен на апаратна вентилация. Според вещото лице, ако не е била извършена изкуствена вентилация, смъртта безусловно е щяла да настъпи. СъС.ието на ищеца се квалифицира като поС.но общо разстройство на здравето, опасно за живота за времето от интубирането до преминаване към самостоятелно дишане. Вследствие на тези съчетани травми ищецът е изпаднал в травматичен шок и поради тежестта на травмите и значителния болков синдром на фона на остра дихателна недостатъчност той е бил приведен в принудителна медикаментозна кома – седация, като коматозното съС.ие съгласно заключението е свързано с пряка опасност за живота и видно е, че в случая тази опасност е съществувала продължителен период от време – близо един месец.