Решение № 23877 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23877 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110141390 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „*** срещу В. Г. В., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, във вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 600,53 лв., представляваща цена на доставени от дружеството *** услуги за периода от 13.08.2020 г. до 10.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното плащане на вземането, които суми касаят *** имот, находящ се в гр. ***, както и сумата от 114,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.10.2020 г. до 09.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.04.2025 г. по ч.гр.д. № 19506/2025 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за предоставяне на *** услуги при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба №4/14.09.2004г. са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период *** услуги до имот, находящ се в гр. ***, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните вземания в посочените размери.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника В. Г. В..

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 16.12.2025 г., ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл.

131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл.

238 ГПК.

Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на 175 лв., от които 75 лв. – заплатена държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „*** има право на разноски в размер на 75 лв. за заповедното производство и 175 лв. за исковото производство.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу В. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Г. В. дължи на „*** сумата от 600,53 лв., представляваща цена на доставени от дружеството *** услуги за периода от 13.08.2020 г. до 10.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното плащане на вземането, които 2 суми касаят *** имот, находящ се в гр. ***, както и сумата от 114,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.10.2020 г. до 09.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.04.2025 г. по ч.гр.д. № 19506/2025 г. по описа на СРС, 61 състав.

ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 19506/2025 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от 175 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3