Решение № 3341 от 17.10.2023, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ № 6 гр. Сливен, 17.10.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Сливен - I състав

3-членен, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА при секретар Ваня Фърчанова и с участието на прокурора

Иван Калчев Иванов като разгледа докладваното съдия

Слав Бакалов КАД № 20237220700221/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно и намира основанието си в чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията е задържане под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Б.К.Б. против Решение № 92/07.04.2023 г. постановено по адм. дело № 448/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е уважен частично иска му за констатираните условия в ареста. В касационната жалба се твърди, че по безспорен начин е установено, че не се осигуряват нормални за изтърпяването на наказанията условия и следва да бъде уважена исковата претенция за неимуществени вреди в пълния размер от 5 000 лева. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалвания акт в частта за отхвърлена претенция и уважи предявените искове. Претендира за направени разноски по делото.

По делото е постъпила и касационна жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“, в която счита решението на Административен съд - Сливен за неправилно, в частта, в която е уважен иска за сумата от 650 лева. Твърди, че не са налице условията за уважаването на предявения иск. Счита, че не са събрани доказателства, че действително се е увредило здравето на ищеца, като липсват доказателства за психоемоционалното състояние на същия. Краткият период от време на задържане нямало как да причини на ищеца неимуществени вреди. Счита, че неправилно е присъдена мораторна лихва в размер на

330 лв., тъй като давността била започнала да тече на 09.10.2017 г. и съгласно чл.111 от ЗЗД се погасява с изтичането на три годишен срок. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Административен съд – Сливен.

Алтернативно моли да намали присъденото обезщетение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът и ответник по касацията Б.К.Б., в писмен отговор от пълномощника му счита, че касационната жалба на ГДИН е неоснователна. Твърди, че не отговарят на законовата уредба направените възражения. Моли съда да остави без уважение същата. Поддържа подадената от него касационна жалба. Претендира за разноските по делото.

Касаторът и ответник по касацията ГД „Изпълнение на наказанията“ в писмено становище чрез упълномощен представител – ст. юриск.

П. С. поддържа жалбата. В писмен отговор оспорва касационната жалба подадена от Б.К.Б.. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Сливен счита касационните жалби за неоснователни. Заявява, че решението на Административен съд - Сливен е правилно и законосъобразно, мотивирано, като са отчетени всички обстоятелства по депозираната искова молба на база на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, и в този смисъл постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Моли съда да го остави в сила.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни и са допустима. Разгледани по същество се явяват неоснователни.

С атакуваното

Решение 92/07.04.2023 г. постановено по адм. дело № 448/2022, едноличен състав на Административен съд – Сливен е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на Б.К.Б. обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, служители на ГД “ИН“ неимуществени вреди в размер на сумата от 650 лева за периода 14.07.2017г. до 09.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на претенцията – 01.12.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до 5 000 лева, ведно с претендираната законна лихва върху тази сума, като неоснователен. Осъдил е Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", да заплати на Б.К.Б., мораторна лихва в размер на 330 лева, за периода от 30.11.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба – 30.11.2022 г., като е отхвърлил иска за сумата над 330 лева до претендирания й размер от 2537,50 лева. В полза на Б. са присъдени и разноски по делото в размер на 111 лева, като е оставено без уважение искането на ГДИН за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на наличния по делото доказателствен материал, който е бил правилно анализиран и адекватно оценен, което е формирало и логичния извод за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията към ГДИН. Установено е съгласно справка изх. № 433/17/16.12.2022 г., изготвена от г. и. А. Д., че Б.К.Б. с

ЕГН **********, е бил задържан на 14.07.2017 г. с Постановление на ОП – Сливен за срок от 72 часа по ДП № 490/2017 г. по описа на РУ – МВР – Нова Загора в арест Сливен към РС „ИН“ Сливен при ОС „ИН“ Бургас. С протоколно определение от 17.07.2017 г. на ОС – Сливен, спрямо Б. е взета постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража". По делегация лицето е приведено в ареста към затвора Бургас в периода 21.07.2017 г. до 25.07.2017г.

На 09.10.2017 г. лицето е освободено от ареста към РСИН Сливен. Съгласно справка рег. № 1526 изготвена от Началник РСИН Сливен при задържането му същият е бил настанен в арестно помещение на основание чл. 246 от ЗИНЗС. Съгласно становището всяка килия е с квадратура 6,6 кв. м. жилищна площ и е обзаведена с

4-ри легла (съответно две двойни), както и монтирана маса за хранене.

Изключение правила килия № 7, която имала същата квадратура 6,6 кв. м. жилищна площ, но била обзаведена с две легла (съответно едно двойно), както и монтирана маса за хранене. В арест - Сливен килиите не разполагали със собствен санитарен възел и респективно с течаща вода, поради което съгласно разпределението на времето задържаните лица се извеждали за сутрешен, обеден и вечерен тоалет ежедневно, като им се осигурявало време за личен тоалет и измиване на приборите за хранене, като през останалото време от денонощието същите се извеждали за ползване на тоалетна при изявено желание от тяхна страна, като стриктно се спазвали разпоредбите на т.

44 от Заповед № Л-4102 / 06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН“.

Помещението обособено за баня разполагало с един душ и се ползвало от задържаните лица. Къпането на задържаните лица било съобразно т. 24 от Заповед № Л-4102/06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН" за Вътрешният ред в арестите и организацията в ареста. Топлата вода в арест Сливен се осигурявала чрез бойлер. Поради факта, че конструктивно не било възможно в сградата, в която се помещава арест Сливен, да се изгради място за престой на открито, задържаните лица ползвали правото си на разходка при извеждането им от килиите, преди и след хранене и при задоволяване на хигиенните с физиологични нужди, както и при извеждане за провеждане на телефонни разговори, извеждане за свиждане - два пъти в месеца с продължителност до 40 минути, извеждания за провеждане на срещи със защитници по делото, чиято продължителност нямала ограничение и при срещи със защитници или повереници по чл. 91, ал. 2 от НПК - 1 час на ден, което включвало и кратка разходка по коридора. Достъпът на свеж въздух в килиите на ареста ставало през решетките на вратите на килиите за осъществяване на визуален контрол над задържаните лица и отвори с мрежа (с размери 110 см. на 80 см.) над вратите на килиите. Килиите в арест Сливен били изградени така, че нямало контакт с външна стена и нямало директен достъп до пряка дневна светлина. Осветлението се осъществяваше с луминесцентни тела и дневната светлина преминавала през отвора с мрежа над вратата на килията. Съгласно т. 24 от Заповед № Л-4102/06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН" за Вътрешният ред в арестите на задържаните лица се осигурявала възможност за къпане и пране най - малко два пъти седмично, а през летният период по възможност ежедневно. В арест Сливен всяка събота и неделя, като мероприятие било заложено задължително къпане и пране на задържаните лица и при поискване на задържаното лице и през седмицата, а съгласно т. 25 от Заповед № Л-4102 / 06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН" за Вътрешният ред в арестите - Хигиената на наличното облекло се поддържала от задържаните лица. Почистването на арестните помещения също се осъществявало от самите задържани настанени там. Съгласно раздел I т. 4 от заповед № № ЛС-04-1366/16. 08. 2017 год. на министъра на правосъдието, с която бил утвърден списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места задържаните под стража по НПК и други лица, настанени в арестите, задържаните лица можели да ползват изброените материали и вещи за поддържане на личната хигиена. На основание чл. 270 ал. 1 от ППЗИНЗС на всяко задържано лице в ареста се извършвало задължителен първичен медицински преглед за оценка на общото здравословно състояние. В изпълнение на чл. 255 от ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите се посещавали от медицинско лица веднъж седмично, а в спешни случаи незабавно.

По делото са представени и приети като доказателства заверени копия от договор за извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГД „ИН“ и териториалните служби от 2016 г., ведно с протоколи от извършени дезинсекционни и дератизационни мероприятия мероприятия; договор с предмет доставка на хигиенни, перилни и миещи препарати и материали от 2016 г.; справка за проведени медицински прегледи в ареста Сливен на задържания, ведно с копия на 7 бр. фишове за СМП; Заповед № Л-4102 от 06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите.

В хода на съдебното дирене съдът е събрал гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето В. С., който е бил с Б. в Ареста в гр. Сливен в една килия № 3. Според показанията на този свидетел килията била много малка - имало малка масичка и 4 легла. Не се било случвало да бъдат само двамата, винаги били по четирима. В килията било тъмно, имало само една крушка, нямало въздух. През лятото ги изяждали дървениците. В помещенията нямало тоалетна. Само сутрин, обед и вечер ги извеждали от килиите до тоалетна. През другото време ползвали шише вътре в килията. Б. имал високо кръвно и често се налагало да викат линейка, след като фелдшера му измерел кръвното.

За да постанови решението си решаващият състав на административния съд приел, че се установява бездействие на администрацията на затвора във връзка с изпълнение на задълженията й по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, за минималната жилищна площ за един лишен от свобода - не по-малка от 4 кв. м.; чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС във вр. с чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС за постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В процесния случай битовите и санитарно-хигиенните условия, при които Б.Б. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" в Ареста - гр. Сливен в рамките на периода на исковата претенция 14.07.2017 г. до 09.10.2017 г., накърнявали правата му по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и респективно от страна на администрацията на ареста било допуснато нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и на чл. 3 от ЗИНЗС. Условията при които е бил поставен неминуемо водели до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността и до физически болки и страдания. По степен и интензитет създаденото на Б. неудобство било такова, което можело да бъде квалифицирано като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството". С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които бил поставен Б. при престоя му в Ареста - гр. Сливен, предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни. С оглед причинените на Б. неудобства, произтичащи от липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на минимална свободна жилищна площ и резултат от лошите битови и санитарно - хигиенни условия (на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване и др.), които неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" и които са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво присъщо на задържането, увреждането в степента и характера на преживените страдания от ищеца, имат за последица унижаване на неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ.

Разпечатката съдържа 34 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14d32b91-57c2-40bd-a2f4-1c9a3560ac90