Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 423 от 04.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 586/2022
Вид
Решение № 423
Подписан
04.04.2022
В сила
21.02.2023
Състав
Радостина Ангелова Стефанова, Дафина Николаева Арабаджиева, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Пловдив, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Анг. Стефанова

Членове:

Светлана Анг. Станева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско дело № 20225300500586 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство К. Г. П., чрез адв. Б.П., против решение № 16 от 04.01.2022 г. по гр.дело № 3856/2021 г. по описа на РС-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от К. Г. П. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и отмяна на заповед № 95/08.01.2021 г. на З. И.Т., управител на „*** ЕООД и за възстановяване на преди заеманата длъжност "***", като неоснователни и недоказани.

Жалбоподателят счита постановеното решение за неправило и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.

Излага подробни съображения, като сочи, че на жалбоподателката са връчени две длъжностни характеристики – едната на 10.08.2018 г., а другата на 11.01.2021 г., т.е. три дни след издаването на уволнителната заповед от 08.01.2021 г. В последната длъжностна характеристика сочи, че се съдържат нови функции и задължения, които липсват в първоначалната. Счита, че новите функции са съществени и се касае за друга длъжност, а не за промяна в изискванията на предишната. Счита, че е налице евентуално съкращаване на щата и създаване на нова длъжност със същото наименование. На това основание счита заповедта за незаконосъобразна. По отношение на този довод първоинстанционният съд не 1 прави никакви коментари в решението си. Посочва, че промяната в изискванията касае квалификационната степен, но не и насочеността на придобитото образование – техническо, икономическо, което не е било налице към датата на сключване на трудовия договор от 10.08.2018 г. Посочва, че фактът, че жалбоподателката няма такава насоченост е известен на работодателя още при сключване на трудовия договор, поради което покъсното прекратяване на трудовото правоотношение на това основание е незаконосъобразно. Цитира съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Счита, че работодателят е променил изискванията за длъжността именно с цел да прекрати трудовото правоотношение, като оспорва доводите на първоинстанционния съд, че презумпцията за добросъвестност не е била оборена, тъй като нямало достатъчно доказателства за това. Моли да се приеме, че спрямо нея се е действало напълно тенденциозно с намерение задължителното и освобождаване от работа. На основание изложените съображения моли да се уважат предявените искове, като се претендират разноски, както за първа, така и за въззивна инстанция.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „***“ ЕООД, с който се оспорва депозираната жалба като неоснователна. Сочи се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и се моли същото да се потвърди. Възприемат се доводите на първоинстанционния съд, че уволнението е извършено на законово основание, с акт на компетентния орган на работодателя, издаден в предвидената от закона форма, при спазване на изискванията на материалния закон и формални процедурни правила. Твърди се, че правилно и законосъобразно трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ, доколкото жалбоподателката не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. В тази връзка сочи, че изискванията за заемане на длъжността на търговски агент са били изменени от работодателя по целесъобразност. Оспорват се твърденията, че не са променени задълженията по длъжностна характеристика за длъжността търговски агент, като се излагат подробни доводи в тази насока. Посочва се, че от писмените доказателства се установява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение служителката не е отговаряла на това изискване, като не е представила на работодателя доказателства за притежаване на необходимото и изискуемо образование – като степен и като насоченост. Сочи се, че е налице основанието по чл. 328, ал.1, т.6 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, като същото е обективно и формално основание. Цитира се съдебна практика и се моли да се потвърди решението. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след преценка твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от оправомощена страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което се явява процесуално допустима, поради което следва жалбата да се разгледа по същество.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. Г.

2

П., ЕГН ********** срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 389/ 10.08.2018г. като ищцата е заемала длъжността „***“ при ответното дружество. Сочи се, че трудовото правоотношение между страните вече е било прекратявано от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но с Решение № 4143/ 30.10.2019г., по гр.д. № 19728/ 2018г. , по описа РСПловдив, XI- ти гр. с-в, влязло в законна сила на 04.09.20г., ищцата била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Въпреки това, със Заповед № 95/ 08.01.2021г., работодателят отново прекратил трудовото правоотношение между страните, но този път на основание чл. 328, ал.

1, т. 6 КТ. Сочи се, че работодателят действително е изменил длъжностната характеристика на заеманата от ищцата позиция, но се твърди това да се сторено единствено с цел да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Ищцата сочи ,че новата й длъжностна характеристика и уволнителната заповед са й връчени в един и същи ден, което обстоятелство ясно демонстрира желанието на работодателя да прекрати колкото се може по- бързо правоотношението с ищцата. Изтъква и че променените изисквания не са съществени за длъжността и за изпълняваните трудови функции. Ищцата поддържа и че винаги е отговаряла на изискването за образование за заеманата длъжност- дори и след изменението тя покрива изискването, доколкото притежава висше образование. Сочи, че не отговаря на изискването за насоченост на образованието ( техническо или икономическо ), но това работодателят е знаел още към 2018г. и въпреки това не е имал възражения. Именно предвид това, ищцата почти три години е работила на длъжност „***“ и работодателят в нито един момент не е поставял като проблем факта, че ищцата притежава висше образование „математика и информатика“. Предвид това, поддържа се, че работодателят е злоупотребил с права и чрез законни средства се стреми да постигне незаконосъобразен резултат.

Моли се съдът да признае за незаконно уволнението и като такова да го отмени, като ищцата да бъде възстановена на длъжност „***“. Претендира се и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сума в размер от 4 638 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 11.01.2021г.11.07.2021г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от подаване на исковата молба в съда / 26.02.2021г./ до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че длъжностната характеристика на заеманата от ищцата позиция е променена не с цел злоупотреба с права, а защото ответното дружество се стреми да повиши качеството и ефективността на предоставяните услуги. В тази връзка, то се оспорва твърдението на ищцата, че длъжностната характеристика не е променена чрез въвеждането на нови задължения. Сочи се, че промяната в длъжностната характеристика е 3 прерогатив на работодателя, като необходимостта от тази промяна не подлежи на съдебен контрол. След промяната в изискванията към длъжността, ищцата не отговаря на тях и поради това трудовото правоотношение между страните е било прекратено.

Поддържа се и че фактът на предходно прекратяване на трудовото правоотношение и последващо възстановяване на работника, не може да бъде аргумент в насока злоупотреба с права от страна на работодателя. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, по силата на сключен трудов договор № 389 от 10.08.2018г., като е заемала длъжност „***“. На датата на сключване на трудовия договор на ищцата е връчена длъжностна характеристика за длъжността „***“, в която е отразено следното описание на длъжността „доставки по маршрут, събиране на плащания, възстановяване на суми по кредитни известия; раздаване на флаери и рекламни материали; събиране, съхранение и/или отчитане на парични средства, стоки и материални ценности, предоставяни и/или получавани от страна на служителя във връзка с изпълнение на трудовите му функции; работи в определен район, информира клиентите за продуктовата гама, новите продукти и кампании и услуги и представлява компанията в определения район“. В т. 4 от длъжностната характеристика са предвидени следните средства за работа: фирмен автомобил, карта за гориво, мобилен телефон, персонален компютър, принтер при необходимост. В длъжностната характеристика са предвидени следните изисквания за квалификация: средно образование с насоченост на придобитото образование – „техническо, икономическо“.

Не се спори и от приетото по делото като писмено доказателство влязло в сила решение се установява, че трудовото правоотношение между страните е било прекратявано от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но с Решение № 4143/ 30.10.2019г., по гр.д.

№ 19728/ 2018г. , по описа РС- Пловдив, XI- ти гр. с-в, влязло в законна сила на 04.09.20г., ищцата била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

След възстановяването й на работа със Заповед № 171/01.12.2020 г. на работодателя *** ЕООД е променена длъжностната характеристика за длъжността „***“, като са конкретизирани по – детайлно трудовите функции и задължения и са включени допълнителни такива. В предходната длъжностна характеристика е предвидено в трудовите функции – представителство на компанията в определен район и информиране на клиентите за продуктовата гама, новите продукти и кампании и услуги, докато в новата длъжностна характеристика е конкретизирано в какво се изразява това представителство и консултиране, а именно: „посредничество при осъществяване на продажби на продукти, предлагани от работодателя на други клиенти; консултиране с клиентите за характеристиките на предлаганите продукти“.

Относно отчитането на средствата, предвидено, като задължение и в предходната длъжностна характеристика в новата такава е предвидено изрично, че се изготвя ежедневен отчет за дейността. Грижата за клиентите е предвидена като отговорност и в предходната длъжностна характеристика, като в новата 4 такава е допълнено и полагане на максимални усилия за разширяване на клиентелата в района. Събирането на дължими плащания и даването на предложения за необходимото отложено плащане на фактурите е предвидено в правата и отговорностите и на предходната длъжностна характеристика, като в новата е предвидено и че могат да се дават при необходимост и предложения пред работодателя за разсрочени и/или отложени плащания, следят се настъпването на падежите на плащанията и се уведомяват клиентите за настъпилите падежи. Въведени са нови изисквания за образование и квалификация, като е предвидено, че се изисква – висше образование с образователно – квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, при запазване на насочеността на придобитото образование, предвидена в длъжностната характеристика за длъжността – техническо, икономическо.