Решение № 26 от 23.02.2024, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 503/2023
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 23.02.2024
- В сила
- 23.02.2024
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ, ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. ХАСКОВО, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА
Членове:
ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235600600503 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия Х. П. Х., депозирана чрез защитника му адв. А. П. срещу Присъда № 25/03.05.2023 г. по НЧХД № 991/2022 г. по описа на РС - Хасково, с която подсъдимият Х. П.
Х. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лв.
На основание чл. 45 от ЗЗД по приетия за разглеждане в наказателното производство граждански иск подсъдимият Х. П. Х. е бил осъден да заплати на частния тъжител П. Н. К. сумата от 200 (двеста) лв., представляваща обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди, в резултат на нанесената и обида, ведно със законната лихва от 11.06.2022 г. до окончателното и изплащане, като искът за разликата до 1 пълния предявен размер от общо 1 000 лв. е отхвърлен от съда.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Х. П. Х. е бил осъден да заплати на частния тъжител П. Н. К. сумата от общо 612 (шестстотин и дванадесет) лв., от които 600 (шестстотин) лева адвокатско възнаграждение на повереника на частния тъжител адв. В. Л. и 12 (дванадесет) лв. за държавна такса.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Х. П. Х. е бил осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 155.86 (сто петдесет и пет и 0.86) лева, от които, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 (петдесет) лева и разноски за вещо лице 105.86 (сто и пет и 0.86) лева.
С жалбата на подс. Х. чрез защитника му – адв. П., се прави искане за отмяна на атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна. Излагат се аргументи за необоснованост на изводите на съда, тъй като последният е кредитирал единствено доказателства, представени от страна на частния тъжител. Набляга се, че дори да се приеме, че подс. Х. е обидил тъжителката, това е станало в състояние на силно раздразнение и афект. Моли се въззивния съд на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да постанови нова присъда, с която изцяло да оправдае подс. Х. П. Х..
В жалбата не се сочи необходимост от събиране на доказателства.
В закрито заседание на 03.08.2023 г. въззивният съд по реда на чл.
327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред настоящия съд повереникът на частния тъжител адв. Л. моли съда да отхвърли жалбата като потвърди присъдата на Районен съд - Хасково като правилна и законосъобразна. Счита, че в хода на съдебното следствие съдът е събрал всички възможни доказателства и е достигнал до единствените правилни изводи, като е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление против тъжителката П.
Н. К.. Претендира разноски в настоящото производство.
Частният тъжител К. изразява съгласие с казаното от повереника.
Намира присъдата на Районен съд - Хасково за правилна.
2
Защитникът адв. П. моли съда да уважи подадената въззивна жалба. Счита, че първоинстанционната присъда е неправилна. Излага аргументи, че съдът едностранчиво е кредитирал единствено доказателствата, представени и ангажирани от частния тъжител, и не е взел под внимание нито едно от ангажираните от подсъдимия. Намира за безспорно, че на процесната дата е възникнал конфликт между частния тъжител и подсъдимия, но това е следствие от отправени обиди и ругатни от страна на частния тъжител към дъщерята на подсъдимия. Твърди, че подсъдимия не бил отправял обиди към тъжителя К.. В заключение моли съда да отмени присъдата и да признае подсъдимия Х. за невиновен, като претендира разноските, наведени пред първата инстанция.
Подсъдимият Х. поддържа казаното от своя защитник.
В последната си дума подсъдимият Х. моли да бъде признат за невинен.
ОС - Хасково, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка на правилността на съдебния акт, извърши собствена преценка на доказателствата и стигна до същите фактически констатации, до които е стигнал и районният съд. Събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетата за установена в мотивите на присъдата фактическа обстановка. ОС Хасково не намира причини за корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:
Подсъдимият Х. П. Х. е роден на **.**.**** г. в гр. Х. с ЕГН **********, живее на адрес гр. Х., ж.к. „О.“ № **, вх. *, ап. **, *******, ******, *********, ******** гражданин, работи във „***“ ООД – Х.
На 11.06.2022 г., на църковния празник „Задушница“ тъжителката П. К. продавала цветя в близост до ******** гробища в гр. Х. Св. Д. Х. Х., дъщеря на подсъдимия, също продавала цветя в близост. К. била поставила на кофите с цветя етикети с цени, по-ниски от цените на св. Х.. Последната се приближила до П. К. и при разговора за цените на цветята възникнал 3 конфликт. Подсъдимият Х. също продавал цветя в близост. Неговата дъщеря отишла при него и му казала, че е била обидена от тъжителката К. и че последната продава цветята на по-ниска цена.
След пререкание и с подсъдимия Х. относно цените на цветята тъжителката се преместила до ******** гробища в гр. Х. Около обяд на същата дата на ******* гробища в гр. Х. се намирала св. Р. М. М. Последната видяла тъжителката с кофите с цветя и й раздала за празника. Докато и раздавала двете жени се заговорили и св. М. предложила на К. да я закара, защото времето се разваляло и започвало да вали. Тъжителката се съгласила и поискала свидетелката М. да я закара до ******** гробища, за да продаде остатъка от цветята. В колата К. споделила, че сутринта възникнал конфликт с мъж и неговата дъщеря относно цените, на които продава цветята, и поради тази причина тя се преместила на ******* гробища. М., ****** в община Х., възприела разрешителното за продажба на цветя на тъжителката К..
Двете жени пристигнали на ****** гробища в гр. Х. малко след 13 часа, св. М. свалила тъжителката на същото място, където продавала и сутринта – близо до десния завой преди знака „Стоп“, след кръговото на ж.к.
„О.“, в посока ******* гробища. Още при свалянето на цветята до двете жени се приближил подс. Х., видимо ядосан, който бутнал възрастната жена с тялото си и заплашително застанал над нея, като започнал да я обижда с думите „боклук“ и да я псува на майка. Тогава се намесила св. М., която застанала между двамата и се опитала да деескалира конфликта, както и казала на подс. Х., че тъжителката има валидно разрешение да продава цветя и той няма право да я гони. Подсъдимият продължил да нарича тъжителката „боклук“.
Като реакция на агресията на подс. Х. св. М. се обадила на телефон 112 в 13.29 часа и съобщила за инцидента. След като видял, че свидетелката М. говори по телефона, подс. Х. се отдалечил от тъжителката.
След около пет минути, докато св. М. и К. чакали да дойде полиция, подсъдимият се върнал с дъщеря си св. Д. Х. и отивайки до св. М. я попитал дали била чула как тъжителката го нарекла „мафиот“. След като св. М. казала, че не е чула подобно нещо, подсъдимият започнал да нарича нея „лъжкиня“.
Отново се заформил спор както за цената на цветята, така и за обидите, които подсъдимият твърдял, че тъжителката била казала по 4 отношение на св. Д. Х.. Св. М. обяснила, че агресията няма да реши спора.
Подсъдимият се приближил до св. М. и я дръпнал за ръката. Тогава подсъдимият отново обидил тъжителката, като я нарекъл „дърт боклук“, а към св. М. отправил репликата „Господ да те убие“, след което се отдалечил.
Малко след това на място пристигнали полицейските служители св. В. С. Д. и св. И. Д. И. Те проверили документите на тъжителката и подсъдимия и установили, че имат разрешителни за продажба на цветя. Устно страните в конфликта били предупредени да не се саморазправят по между си.
Правилно контролираният съд е приел, че фактологията, описана от него и възприета от настоящата инстанция, се подкрепя от събраните по делото доказателства – показанията на св. Р. М. М., св. В. С. Д. и св. И. Д. И., частично от свидетелските показания на св. Д. Х. Х. и св. Я. Т. Г., както и частично от обясненията на подсъдимия и от представените и приети по делото писмени доказателства, а също така и от изготвената разпечатка на сигнала, подаден на телефон 112 от св. М.
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства, които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция, последователност и вътрешно логична връзка.
Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя направения от първостепенния съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателствата е правилен и логичен, въз основа на него е установена по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която ОС Хасково също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят доводите, изложени във въззивната жалба, в която се прави искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подс. Х. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Не се установява от доказателствата по делото К. да е отправяла обиди по адрес на св. Д. Х. и твърденията за наличието на афект при подсъдимия остават недоказани.
В отговор на възраженията, изложени в жалбата, както и тези в съдебно заседание, относно неправилност на изводите на контролирания съд, настоящият състав се съгласява със съществения, за изхода на делото, извод 5 на първата инстанция, че от доказателствената съвкупност по делото се установява по категоричен и несъмнен начин авторството на инкриминираното деяние.
В центъра на доказателствената тежест по коментирания въпрос логично следва да бъдат поставени показанията на свидетелката М. Същата е незаинтересована от изхода на спора, не се намира в близки отношения с някоя от страните по делото и излага подробен и логически обоснован разказ за протеклите събития на 11.06.2022 г., които е възприела непосредствено.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетелката М., като ги приема за непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с релевираното от частния тъжител в тъжбата.
Цялостната картина, която същите изграждат, се допълва от показанията на св. В. С. Д. и св. И. Д. И. и частично от свидетелските показания на св. Д. Х. Х. и св. Я. Т. Г., както и частично от обясненията на подсъдимия и от представените и приети по делото писмени доказателства, а също така и от изготвената експертиза на сигнала, подаден на телефон 112 от св. М. В същите се съдържа доказателствена информация за възникналия конфликт на 11.06.2022 г. близо до ******* гробища в гр. Х, действията на подс. Х. малко след 13.00 часа и отправените от същия реплики. Тези доказателствени материали правилно са кредитирани от контролирания съд.
Съдът правилно не е кредитирал изцяло показанията на св. Д. Х., св. Я. Г. и обясненията на подсъдимия в частите относно поведението на подс.
Х. спрямо тъжителката К. Тези доказателствени материали са в разрез и не кореспондират с останалите доказателства по делото.
Констатациите си за съдебното минало на подсъдимия Х. към датата на извършеното деяние въззивният съд направи въз основа на приложената и приетата по делото, като писмено доказателство, справка за съдимост.
Настоящата съдебна инстанция счита, че първоинстанционната присъда е правилна и справедлива и следва да бъде потвърдена. Въззивната съдебна инстанция споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи за осъществен състав на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.
Разпечатката съдържа 49 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14d1e87e-c6ab-4c9c-9edc-6052a99a4546