Определение № 16902 от 04.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16902 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110101247 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С Решение №2130/05.02.2026г. по гр. д. №1247/2025г. е прогласена за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД съдържащата се в чл.11, ал.1 от сключения между ищеца Р. Р. М. и ответното дружество „С.К“ ООД Договор за потребителски кредит №******** от 11.09.2024г. неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение. С постановения съдебен акт съдът е осъдил дружеството да заплати на ищеца на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 144,58 евро /282,77 лева/ като платена без основание по Договор за потребителски кредит № ******** от 11.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора му е присъдил следните разноски: сумата от 51,13 евро- държавна такса за разглеждане на предявените искове и 220 евро- адвокатски хонорар за представителство пред районния съд.

На 02.03.2026г. по делото е постъпила молба по чл.248 ГПК от „С.К“ ООД за изменение на Решение №2130/05.02.2026г. по гр. д. №1247/2025г. в частта за разноските, с която е отправено искане да не бъдат присъждани разноски на ищеца, а в условията на евентуалност- да не бъде присъждан адвокатски хонорар и по двата предявени иска, съответно- същият да бъде намален. В молбата са изложени съображения за наличие на злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца с оглед наличието на друго производство между страните, което макар формално да касае отделно правоотношение, има за предмет оспорване на идентични клаузи от сключени между тях договори. Направено е позоваване на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, с което е прието, че посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща за клиента, адвоката и съда сила, а единствено могат да служат като ориентир, като е застъпено становище, че в случая при определяне на фактическата и правна сложност на казуса следва да бъдат взети предвид критериите от §1а, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /ДВ, брой 14 от 2025г./, както и обстоятелството, че съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи.

В рамките на предвидения в чл.248, ал.1 ГПК срок насрещната страна не е депозирала отговор на молбата по чл.248 ГПК.

1

Съдът, като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства, намира следното:

Молбата по чл.248 ГПК е подадена от легитимирана страна, в рамките на законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Същата обаче се явява неоснователна по следните съображения:

В постановения краен съдебен акт съдът подробно е изложил своите съображения за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 220 евро.

Извършил е преценка на фактическата и правна сложност на спора с оглед своевременно заявеното възражение за прекомерност на претендирания хонорар в размер на 357,90 евро, като е съобразил и изложените от дружеството подробни доводи относно наличието на злоупотреба с права, предвид образуваното между страните друго съдебно производство със сходен на настоящото предмет.

Съдържащите се в молбата по чл.248 ГПК съображения не обосновават наличие на основание за ревизиране на изразеното от съда в постановения от него съдебен акт становище относно дължимите на ищеца разноски, с оглед на което подадената молба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Единствено за пълнота следва да бъде посочено, че съдът намира сам по себе си факта на образуване на още едно съдебно производство по сходен казус между същите страни за недостатъчен за обосноваване на извод за наличие на злоупотреба с права от страна на ищеца, като счита, че с постановеното по делото решение е съобразил неговото значение за отговорността на страните за разноски по делото.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „С.К“ ООД, ЕИК 202531869, молба с вх. №65565/02.03.2026г. за изменение на Решение №2130/05.02.2026г. по гр. д.

№1247/2025г. по описа на СРС, 25- ти състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2