Решение № 161 от 09.11.2020, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 423/2020
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 09.11.2020
- Състав
- ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ ВАСИЛЕВ, АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.5,т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.140 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
Номер 161
09.11.2020 г.
Град гр. В**
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В**
I-ви въззивен граждански състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
В** А. В*
АН* М. П*
В* Й. М*
А* А. Т* като разгледа докладваното от В* А. В* Въззивно гражданско дело № 20201300500423 по описа за 2020 година
В** окръжен съд,гражданска колегия в открито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
В* В*
Членове:
Ан* П*
В* М* при секретаря А* А* като разгледа докладваното от съдия В* В* въззивно гражданско дело №419 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ГД „Г* п*“ – МВР гр.С* против решение №240 от 02.04.2020г. постановено по гр.д.
№2013/2019г. по описа на В* Районен Съд.Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа се, че страните по делото са в служебно 1 правоотношение, регламентирано от ЗМВР в който закон няма препращаща норма към КТ и издадените към него подзаконови нормативни актове.
Поддържа се, че поради това ВРС неправилно е приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд предвидено в НСОРЗ, която не може да намери приложение в настоящия случай. След като е приел обратното БРС е постановил незаконосъобразно решение за което се иска да бъде отменено изцяло, като се приеме че предявените искове са неоснователни.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, чрез адв.Соня Иванова, с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано.
Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответната по жалба страна и събраните доказателства приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в законният срок, поради което е допустима.
По същество Окръжният съд приема въззивната жалба за неоснователна.
Спорът между страните е основан на разпоредбата на чл.178 във вр.с чл.187 от ЗМВР. Ищецът,след направеното изменение на размера на иска, претендира за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за посочен период, получен в резултата на преизчисляване на положен нощен труд при превръщане на нощните часове в дневни съобразно определен коефициент, общо в размер на 262,65 лева и обезщетение за забава в размер на 66,78 лева.Ответната страна е подала отговор на исковата молба в който се поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани по размер, тъй като спрямо ищеца не е положен извънреден труд и не е работил извън установеното работно време, тъй като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици.При разглеждане на делото пред ВРС са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно икономическа експертиза, въз основа на които с обжалваното решение съдът е приел, че са налице условията при които претендира ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение, 2 съобразно чл.178, ал.1, т.3 във вр. С чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР за положен труд през нощта. Съдът на база установената по делото фактическа обстановка, която се базира на събраните по делото доказателства е направил съответните правни изводи ,които са пространствени и обосновани.От събраните по делото доказателства се установява, че през исковия период 19.07.2016 г. – 19.07.2019 г., ищецът е работил на сменен режим като е полагал и нощен труд. Ответникът не е направил възражения и не се е противопоставил на полагането на извънреден труд. Не се оспорва и ищеца да не е отработил нормативно установените работни часове.
При така установената фактическа обстановка ВОС приема за установено от правна страна следното :
Районният съд правилно е дал правна квалификация на правата на ищеца- чл.140 КТ е във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.За да бъде уважена такава искова претенция в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, следните правно релевантни факти: фактът на възникване на служебно правоотношение с ответника , че е полагал нощен труд за исковия период , който не е преобразуван, чрез преизчисление с коефициент 1.143, както и размера на претендираното възнаграждение за положения нощен труд след преобразуването му със съответния коефициент .Искът се явява доказан изцяло поради следното :Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния период са действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането 3 на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3, ал.З и в трите наредби са идентични и са в смисъл,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Районният съд законосъобразно е приел ,че липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Законодателят е възприел подхода ,установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата . Във въззивната жалба се поддържа ,че бил неправилен изводът на Съда са субсидиарното приложение в процесния случай на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Горните доводи са неоснователни .
Съдът подробно е обсъдил възраженията на ответната страна за недопустимост на превръщане на нощните часове в дневни, като обосновано е приел, че в случая разпоредбата на чл.9,ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските няма отношение към начина на преизчисляването на положения труд и дължимостта на претендираното възнаграждение за извънреден труд, тъй като въпросната разпоредба касае единствено отчитането на такъв труд пред Инспекцията по труда.
4
По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, които се основат на събраните по делото доказателства и нормативната уредба за конкретните трудови правоотношения, поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.
По претендираните за тази инстанция разноски на ответника по жалба в размер на 700 лева жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на възнаграждението, което се приема за основателно от настоящата инстанция, преценявайки, че адвокат пълномощника на ответната по жалба страна е изготвил само отговор на въззивната жалба, без да е осъществил процесуално представителство, поради което определя възнаграждение в размер на 300 лева.
По изложените съображения окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №228 от 27.03.2020г. постановено по гр.д.№2031/2019г. по описа на Видински Районен Съд.
ОСЪЖДА ГД „Г** п**“ – МВР гр.С**,бул.“К** М** Л*“№** да заплати на Б** М** Г** от гр.В**,ЕГН **** направените по делото разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5