Определение № 10157 от 13.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10157 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110112680 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 375909/17.11.2025г., адвокат М. М., като процесуален представител на ищеца моли съдът да измени постановеното по делото решение от 05.11.2025г. в частта за разноските, като присъди и ДДС върху присъденото му адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лева. Излагат се подробно съображения за присъждане и на ДДС върху определеното по реда на чл. 38, ал.1 ,т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение.

В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ответникът не е взел становище по молбата.

Предвид горепосоченото, съдът намира следното:

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.

Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящият случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 17.11.2025г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда на дата 17.11.2025г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима.

По същество молбата съдът намира за основателна. Съдът е присъдил на адвокат М.

М. адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лева в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, но не е присъдил ДДС върху възнаграждението. Такова според съда 1 е дължимо, тъй като практиката вече последователно приема, че определеното от съда възнаграждение е облагаема доставка и върху него съдът следва да начисли ДДС.

По гореизложеното съдът намира, че така подадена молбата следва да бъде уважена.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение от 05.11.2025г., постановено по гр.д. № 12680/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „..“ АД, ЕИК 202557159 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на упражняване на дейността в гр.Пловдив, ул. „Парк Отдих и Култура“ № 3Б, ет.3, ап.11, сумата в размер на 153,39 евро, с равностойност в лево от 300,00 лева, присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата с включено ДДС.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2