Решение № 233 от 13.10.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. щ, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – щ, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330100380 по описа за 2025 година

Предявени са ,при условията на обективно и субективно съединяване,искове за прогласяване нищожност на договор за паричен заем и на договор за поръчителство,както и искове за връщане на недължимо платени суми.

Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем №щ от щг.,сключен с „Изи Асет Мениджмънт“-АД,като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД,ЗЗП и ЗПК.

Моли да бъде прогласена нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция №щ от щг.,,същият е лишен от правно основание ,уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя,противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици,и на основание обстоятелството,че обезпечава нищожна кредитна сделка.

Излага се ,че договорения фиксиран годишен лихвен процент от 45.00% нарушава добрите нрави,не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК, действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора,кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 56.48% е заблудил потребителя,налице е заблуждаваща търговска практика,която е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата с ГПР.

Уговореното възнаграждение за фирмата –гарант е разход по кредита,който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР,индикатор за общото оскъпяване на кредита- 1 чл.19,ял.1 и 2 от ЗПК.

Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.5 от ЗПК,като заблуждаващо е предоставил на кредитополучателя стандартен европейски формуляр за кредит с посочен лихвен процент и ГПР,представил е невярна информация и потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение.

На собствено основание е нищожен и договора за предоставяне на гаранция и уговорката за заплащане на възнаграждение на гарант не е породила правни последици.Клаузата,че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директкива 2008/48,транспонирА. в ЗПК.Възлагането на потребителя да заплаща задължения,които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя.

Договорът за поиръчитерлство е с акцесорен характер,и тъй като кредитната сделка е нищожна ,договорът за предоставяне на гаранция не е породил правно действие.

Моли да бъде постановено решение,с което се прогласи нищожността на договора за паричен заем №щ от щг.,както и на договора за предоставяне на поръчителство/гаранция №щ от щг.

Моли да бъде осъден „Изи Асет Мениджмънт“-АД да върне сумата от 58.78 лева/след допуснатото изменение на размера на иска/,представляваща платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем №щ от щг.,както и да бъде осъден този ответник да заплати сумата от 229.20 лева/след изменение на размера на иска/,представляващи престирани от ищцата плащания ,извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за гаранция към договора за паричен заем 0щ от щ година.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“-АД-София,в който е изразено становище за нередовност на исковата молба,за недопустимост на установителните искове,алтернативно е изразено становище за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба и от ответника „Файненшъл България“-ЕООД-София,в който също е изразено становище за нередовност на исковата молба,за недопустимост на установителните искове при липса на правен интерес,също алтернативно становище за неоснователност на исковете.

От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установено следното:

Приложен е договор за паричен заем №щ от щ година,сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“-АД,при следните параметри: предоставена сума в размер на 600.00 лева,срок на заема 7 месеца,фиксиран годишен лихвен процент по заема-45.00%,годишен процент на разходите-56.48%.

2

В чл. 4 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство или банкова гаранция /гарант/, включително от одобрено от кредитодателя дружествогарант,което предоставя гаранционна сделка.

В изпълнение на тази клауза е сключен договор за предоставяне на гаранция № щ/същия номер като договора за кредит/ от дата щг /същата дата като на договора за кредит/,като същият е сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца А. П. П., за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, като гарантът се е задължил да обезпечи изпълнение на задълженията по кредита, за което е договорено възнаграждение на гаранта в размер на 363.72 лева.От тази клауза на договора е видно, че възнаграждението по договора за поръчителство е повече от 50% от отпуснатия кредит в размер на 600.00 лева.

От заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвена и защитена добросъвестно и компетентно от вещото лице Р. Х. се установява,че при включване в годишния процент на разходите на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,ГПР е в размер на 528.57 %.

Извършените плащания от ищцата са в размер на 887.98 хлева,от които главница в размер на 600.00 лева,лихва/възнаградителна/ в размер на 58.78 лева и по договора за поръчителство сума в размер на 229.20 лева.

При така изложената фактология се налагат следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че възражението за недопустимост на установителните искове, направено от ответниците, е неоснователно, като съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от 23.11.2023 г. по дела C‑321/22 Provident Polska, потребителят винаги има интерес да предяви и установителен иск за неравноправност на клаузи в сключен от него договор, ако това може да обслужи друга претенция – в случая тази по осъдителне искове срещу първия ответника, поради което тези искове са допустими.

Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия.

В случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.

В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни 3 стойности на лихвения процент по заема и ГПР в нулев размер. Липсва обаче ясно разписА. методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, включително и разходите, които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита.

В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихвен процент от 45.00 %, не става ясно как е формиран ГПР от 56.48 %. Това се равнява на липса на посочен ГПР.

Отделно от това следва да се посочи, че не е ясно какъв е реалния ГПР, което възпрепятства и съдът да направи извод дали същият реално не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забрА.та по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Посочената разпоредба има за цел да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи потребителя във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този см. е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, където е въведено изискването, че: "се посочват всички допускания, използвани за изчисляването на този процент".

Тази разпоредба е транспонирА. и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Следва да се отчете и обстоятелството, че и без специални знания е видно, че ако в ГПР беше включено и възнаграждението за поръчителство /което е в размер на повече от половината от стойността на кредита/, то размерът му неминуемо би надхвърлил максимално определения праг на ГПР от 50%. Подобни такси и възнаграждения за получен потребителски кредит противоречи не само на българските закони, в частност чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, но и на Директива 2008/48/ЕО и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските 4 договори.

Този факт безспорно се установява от заключението на съд.-счетоводната експертиза,съгласно което при включване на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция,ГПР е в размер на 528.57%.

С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит, сключен между страните се явява недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и не поражда целените правни последици.

По идентични на посочените по-горе съображения съдът намира и за нищожен договора за поръчителство от 10.09.2024г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. ал. 5 ЗЗД, тъй като единствената му цел е заобикаляне на закона и облагодетелстване на свързани помежду си търговски дружества, за сметка на икономически по-слабата стрА. в лицето на потребителя физическо лице, домогващ да получи потребителски кредит. Този договор противоречи и на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като уговорката на възнаграждение в размер на повече от 50% от размера на кредита е абсолютно неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на икономически по-слабо друго. Не само европейското законодателство не допуска при уредбата на потребителските кредити и защитата на потребителите подобни уговорки, но и българското законодателство също не допуска подобни уговорки - ЗПК и ЗЗП.