Решение № 11446 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11446 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110152938 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. П. Д. срещу ответника Областна дирекция на вътрешните работи - София, с която са предявени за разглеждане осъдителни искове, изменени по размер по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 04.06.2026 г., с правно основание чл. 128 КТ, вр. чл. 180, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 4370.06 евро, представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г. включително, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 25.11.2025 г., до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 200.96 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.02.2025 г. до 31.10.2025 г.

Ищецът твърди, че в процесния период е заемал длъжността „младши специалист (техник, механик – СОТ)“ в сектор „Управление на собствеността и социални дейности при ОДМВР – София“, въз основа на трудов договор, сключен с ответника.

Твърди, че месечното възнаграждение се формира от заплата за длъжност по чл. 180, ал. 1 от ЗМВР, добавката за работа в МВР по чл. 180, ал.

1 от ЗМВР и добавката за прослужено време в МВР съгласно чл. 37 Колективен трудов договор № 812100-23063/10.12.2024 г., обявен със Заповед № 8121з-1722/13.12.2024 г. на министъра на вътрешните работи. Излага, че към 01.09.2022 г. му била определена заплата за изпълняваната от него длъжност в размер на 1171 лева и добавка за работа в МВР в размер на 5% от заплатата.

По силата на допълнително споразумение, считано от 01.08.2023 г., заплатата на ищеца била изменена в размер на 1288 лева, а съгласно 1 изменения на Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи от 13.07.2017 г., и сключените анекси към трудовия договор, заплатата на ищеца за длъжността му към 22.11.2024 г. била увеличена на 1523 лева.

Със същите изменения на Наредбата максималното възнаграждение за младши специалист (Раздел VII. 2 от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з-919/2017 г.) било увеличено на 1639 лева, към които следвало да се добавят още 76,15 лева за добавка от 5 % съгласно КТД .

Твърди, че за целия процесен период е имал прослужени и признати 33 години, поради което към месечното възнаграждение следвало да се добавят още 33% върху заплатата за длъжността равняващи се на 502,59 лева.

Твърди, че дължимото се месечно брутно възнаграждение е в размер на 2101,74 лева, тъй като съгласно Писмо № 8121з-7435/17.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи, при определяне на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение на длъжности "младши специалист" и "старши специалист" следвало да бъдат съобразени със заплатите за аналогични длъжности по щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з 919/2017 г.

Твърди, че аналогични на заеманата от ищеца длъжност била тази за „техник – механик“ по Приложение, раздел II.2 – „техник – механик“, код по НКПД 31153004, които получавали заплата в размер на 1676 лева или със 153 лева месечно повече от ищеца. В резултат на тази разлика в заплатата е формирана и по-малка сума по добавката за работа в МВР – 5,80 лева месечно (81,95 лева – 76,15 лева).

Твърди, че според чл. 37, ал. 1 от действащия колективен трудов договор, обявен със заповед № 8121з-1722/13.12.2024 г. на министъра на вътрешните работи, се изплащало допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер 1% върху основното месечно възнаграждение, като с оглед на горната разлика ищецът бил допълнително ощетен с 38,28 лева месечно.

Твърди, че при спазване на гореописаното писмо на министъра е следвало да получава 160,08 лева на месец повече в сравнение със сумата, която получава от 01.01.2022 г. до момента. Тази сума за неизплатено трудово възнаграждение претендира за периода от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г., включително.

Твърди, че спрямо него е допусната пряка дискриминация по личен признак по смисъла на чл. 14, ал. 1 вр. ал. 2 и 3 от ЗЗДискр., в сравнение със служителите, назначени на длъжности за „техник, механик по СОТ“ в сектор УССД при ОДМВР – София, както и че не се внасят и осигуровки върху тази разлика, което допълнително увреждало правната му сфера.

На следващо място твърди, че на служителите, които не са младши или старши специалисти, е било извършвано редовно увеличение на заплатите от 2022 г., както следва – с 20%, с 10%, като от 01.01.2025 г. е увеличено с още 40,61 %, докато неговото възнаграждение е увеличавано само два пъти – с 20% и с 10%.

2

В тази връзка претендира, че заплатата за длъжността следва да бъде увеличена с 40,61 % спрямо определената максимална заплата за длъжност в Раздел VII. 2 от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з919/2017 г.

Твърди, че брутното месечно възнаграждение следва да бъде в размер н а 3180,35 лева, от които заплата за длъжност 2304,60 лева, добавка за работа в МВР - 115,23 лева и добавка за прослужено време в МВР 760,52 лева. По този начин се получавала разлика от 1078,61 лева месечно, която, изчислена за исковия период от десет месеца, възлиза на общата сума от 10786,05 лева.

Претендира и лихва за забава за периода от 01.02.2025 г. до 31.10.2025 г. в размер на 1114,86 лева. По изложените съображения моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР - София, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че ищецът е бил назначен на трудов договор № 517р1699/01.02.2017 г. на длъжност „младши специалист /техник, механик по СОТ/ в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейност“ към отдел „Административен“, като излага, че преди това е заемал и други длъжности в структурата му.

Сочи, че ищецът е отказал да заеме предложената му длъжност „техник, механик по СОТ“ в сектор УССД при ОДМВР – София, аналогична на неговата заемана.

Посочва, че трудовите възнаграждения през процесния период от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г. са били индексирани на основание Наредба № 8121з – 960/01.08.2022 г. и Наредба № 8121з-1366/30.08.2023 г. за изменение и допълнение на Наредба № 81213-919/13.07.2017 г.

Твърди, че във връзка с постановено от 5-членен състав на ВАС Решение № 11840/04.11.2024 г. по адм. д. № 5861/2024 г. била издадена от министъра на вътрешните работи Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г., с която били определени нови размери на индивидуалната заплата на служителите на длъжност „младши специалист“ и „старши специалист“, и съгласно т. 3, от която следвало да бъдат издадени индивидуални заповеди/допълнителни споразумения за определяне на индивидуалните размери на възнагражденията за длъжността „младши специалист“ и „старши специалист“.

Уточнява, че възнагражденията са заплатени в определените размери след като индивидуалните заповеди и допълнителни споразумения са представени в отдел „Финансово осигуряване“ при ответника, с оглед на което оспорва, че дължи процесните суми на ищеца.

Сочи, че в изпълнение на дадените с писмо с рег. № 8121р7435/17.04.2025 г. указания от министъра на вътрешните работи, относно изпълнението на приетия КТД, последният със срок на действие 2 години, е 3 определил и изплатил през м.03.2025 г. и м.06.2025 г. дължимото на ищеца трудово възнаграждение за периода от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г. С оглед на изложеното моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 128 КТ, вр. чл. 180 ЗМВР, обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

По така предявения иск с правно основание чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да докаже: 1/ наличие на трудово правоотношение с ответника; 2/ полагането на труд за процесния период, 3/ размера на дължимото трудово възнаграждение, обусловено от доказване твърдението за проявена от работодателя дискриминация.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на работодателяответник е да докаже, че дължимото в полза на ищеца трудово възнаграждение е правилно определено и изплатено в пълен размер.

За преценка основателността на исковите претенции, съдът съобрази следното:

Приложимата правна уредба към размерите на трудовите възнаграждения на служителите, работещи по трудово правоотношение в системата на МВР е в чл. 180 ЗМВР и Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗИДЗМВР), обн. ДВ. бр. 19 от 05.03.2024 г., в сила от 01.01.2025 г. /началото на исковия период по спора/, са извършени изменения в разпоредбите на чл. 180 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, с които е регламентирано, че считано от 01.01.2025 г., базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата, заети по трудово правоотношение, е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, за висше образование - не по-малко от 0,8, а за средно образование - не по-малко от 0,6.

Съгласно данните на Националния статистически институт, средната работна заплата за страната за второто тримесечие на 2024 г. е била 2296 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от ЗМВР, началните и максималните размери на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудови правоотношения се определят с Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г.

Аналогични разпоредби са предвидени и за държавните служители, при същата база, но при друг коефициент: за най-ниската изпълнителска длъжност 4

- не по-малко от 1,2, а за най-ниската младша изпълнителска длъжност - не помалко от 1,0.

Посочените правни основания делегират компетентността на министъра на вътрешните работи, като административен орган, да определи конкретните размери на възнагражденията на тези категории служители. Базата за определяне на размера на основните месечни възнаграждения по чл. 180, ал. 2 от ЗМВР е критерий за формиране на минимален размер на основната заплата за длъжност, под която министъра на вътрешните работи не може да определи конкретен размер.

С цел запазване на диференциацията в размера на заплатите за различните длъжности и запазване на съотношението в йерархичната структура, в съответствие с изискваните от тях образование, професионална квалификация, ниво на компетентност и отговорност, е прието и изменение от 25.03.2025 г. в Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г., като основните месечни възнаграждения по длъжности, са увеличени спрямо предходните размери, считано от 01.01.2025 г., съобразно вида на правоотношението и притежаваното образование.

Видно от мотивите към проекта на наредбата, с приетите нови размери на минималните и максимални възнаграждения са съобразени и цитираните от ищеца Решение № 11840/04.11.2024 г., постановено по адм. д. № 5861/2024 г. по описа на ВАС, 5-членен състав, с което се оставя в сила Решение № 4415/26.04.2023 г., постановено по адм. д. № 9516/2022 г. по описа на ВАС, 3членен състав, което отменя § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за МВР и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение (обн., ДВ, бр. 62 от 2022 г.), т.е. по същество следва, че и увеличението на заплатите за длъжностите „младши специалист“ и „старши специалист“ следва да бъде 20% за предходните периоди, а не „до 20%“ /увеличения, съобразени от работодателя и спрямо ищеца, видно от приложената на л. 82 и л. 86 заповеди/.