Протокол № 547 от 10.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 547 гр. Пазарджик, 09.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20225200500540 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За жалбоподателя ЗК "Лев Инс" АД се явява юрисконсулт Р. Б. Ч..

Ответниците И. Р. А., Н. Р. И., Е. Р. И. и А. Р. И. редовно призовани, не се явяват. От упълномощения от тях адвокат П. Д. К. е постъпила писмена молба със становище по хода на делото и по съществото на спора, съответно възражение за прекомерност.

Третото лице помагач О. А. Ч. редовно призован, не се явява и не се представлява.

Юрк. Ч. – Да се даде ход на делото.

Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 3110 по 1 описа на съда за 2020 година е осъдено ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК***, гр. ***, представлявано от *** и *** да заплати на Н. Р. И. от гр. ***, И. Р. А. от гр.

***, Е. Р. И. от гр. *** и А. Р. И. от гр. *** - в качеството им на наследници на Ф. А.а И., ЕГН********** - сумата от 25 000лв /двадесет и пет хиляди лева/, частичен иск от 50 000 лв., за причинени неимуществени вреди от смъртта на Н.Е. Р., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2017г. до окончателното изплащане.

Присъдени са разноски в полза на адв. П. К. -възнаграждение в размер на 1536 лв. с ДДС на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

В срок така постановеното решение се обжалва от ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, като се сочи обжалваем интерес 10 000 лева.

Считат, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния и процесуален закон, необосновано - правните изводи не кореспондирали с доказателствата и практиката.

Присъдената сума била недължима , като алтернативно подържат , че е завишена.

Определеното в полза на ищцата обезщетение било недължимо и като присъдено над лимита, определен нормативно относно претенциите за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, заявени от лица от разширения родствен кръг на пострадал от пътно-транспортно произшествие.

Считат , че определеното обезщетение е несъразмерно с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД.

С подадената искова молба, ищеца Ф. А.а И. твърдяла, , че за нея са настъпили немуществени вреди в резултат от смъртта на Н. Р., настъпила във връзка с ПТП от 29.10.2017 г. с л.а. „БМВ” с per. № РВ 1203 СА. Ищцата била баба на починалата, като до момента на нейната смърт поддържали близки отношения. Ищцата изживявала тежко загубата на своята внучка, която е омъжена по обичаите на съответната група, не живеят от години заедно.

Не се установявало, че ищцата следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внучката си вместо най-близките й роднини - съпруг, майка и пр. доколкото нямало данни за влошени отношения с най-близките родственици на пострадалата.

Не било установено наличието на особена близост между ищцата и 2 пострадалата, оправдаваща получаване на обезщетение наред с близките й.

Съществуването на добри и социално активни отношения в бита, без изявени конфликти, не обосновавало изключителност на отношенията, такава че всеки родственик на пострадалия да получи обезщетение вместо по-близкия кръг или наред с тях. Касаело се до отношения между лица, независими личности в социално, финансово и емоционално отношение, всеки от които е създал собствен социален кръг, не са и членове на едно общо семейство, не живеят отдавна в едно домакинство.

С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се произнесъл, че материално легитимирани за обезщетяване за неимуществени вреди са само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), като това право не е абсолютно, тъй като проявлението на тези вреди следва да бъде установено пълно и главно. С Постановление № 5/24.XI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, на неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак.

Както било посочено в Тълкувателно решение №1/2016г. по ТД №1/2016г. на ОСНГТК, най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. За да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди лица извън този кръг от лица с право на обезвреда, то същите следва да са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.

В същото Тълкувателно решение изрично се посочвало, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

3

Това предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Доказателства, позволяващи такива изводи не били събрани в производството.

Не се сочели ,а и не било установено да са възникнали особени житейски обстоятелства, по причина на което ищцата и пострадалата да са имали отношения с особена връзка, различни от обичайните добри отношения между сродници. Не било установено ищцата, независимо от възрастта си да е страдала например от заболяване, поради което да е била зависима изключително от грижите на пострадалата, след смъртта й да няма кой да полага грижи за нея - хипотеза, при която е обосновано да се допусне, че са налице оправдани очаквания за взаимна грижа, помощ, емоционална подкрепа поради именно тези обстоятелства и техния особен характер.

Не било установено и да не е имало други родственици, поради което между тях да е съществувала по-силна връзка.

В обжалваното съдебно решение не се съдържали правни изводи относно това кои установени по делото обстоятелства съдът е определил като особени, - в различие от обстоятелствата, които определят традиционните за българското общество семейни отношения.

Същевременно, определеното парично обезщетение, присъдено ведно с компенсаторна лихва било и прекомерно в определения размер на главницата, като несправелдиво.

Действащият към момента на предявяване на претенцията на ищеца §96. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 101 от 2018 г.), в сила от 07.12.2018г., определял лимит по претенциите на лицата по чл. 493А, ал.2 от КЗ, като: „До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. но под условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г.

4

Възражението за съпричиняване, направено своевременно от ответника било обсъдено частично, неправилно не било отчетено като доказано от съда.

Пострадалата била без колан и считат , че при наличие на колан не би настъпило увреждане с фатален край, както и ,че тя допринесла още и със знанието си ,че водача на автомобила – неин съпруг е неправоспособен.

Считат, че е налице съпричиняване 80%.

Поради изложеното възнаграждение. възразяват и по размера на адвокатско

Молят решението да бъде отменено и иска – отхвърлен.

В срок е постъпил писмен отговор от ответниците , чрез процесуалния им представител.

Намират жалбата за неоснователна.

Кръгът на лицата имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди бил посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/ 69 г., като с Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за смъртта на близък е разширен. Това може да бъде „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания“. Като се изхожда от мотивите на Тълкувателното решение следвало да се приеме, че ищцата е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на Н. Р., която е нейна внучка. В мотивите на решението било посочено, че освен най-близките на пострадалия - неговите низходящи /деца/, съпруг и възходящите /родители/, особена близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения баби/дядовци и внуци, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В случая, между ищцата и починалата била създадена „трайна и дълбока емоционална връзка“ предвид семейните им отношения като баба и внучка, характеризираща се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. От смъртта на нейната внучка ищцата търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо 5 да бъдат обезщетени.

По делото била доказана не просто формална родствена връзка между загиналото момиче и нейната баба, а фактически близка и постоянна връзка, съвместни взаимни грижи /съответно отглеждане на детето от бабата, поради отсъствието на нейните родители/, както и огромното непреодолимо страдания на бабата от смъртта на Н.. Още повече, в случая грубо е нарушен естествения ред, загинала е внучката, с която бабата е била силно свързана, живеели са в общо домакинство, тя я е отгледала от съвсем малка и се е грижила за нея.

Оборено било твърдението на ответника, че не е налице изключение от обичайните отношения между баба и внук, който в случая, съгласно Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълкувателно дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС се приема, че се дължи обезщетение за причинени вреди на определен кръг от родственици, извън кръга на най- близките.

Застрахователното обезщетение съответствало на принципа на справедливостта.

Нямало безусловно признато от закона или практиката право на обезщетение за неимуществени вреди, а има въведени изисквания за факти и обстоятелства, които трябва да се съобразят и съответно да се докажат- с чл.

52 ЗЗД или друга законова разпоредба не е въведена презумпция за търпени морални вреди при конкретна загуба. След като и за най- близките се изисква такова доказване, то съответно и за разширения кръг на близки също е необходимо такова доказване. При наличие на установена трайна и дълбока семейна връзка, а не само факта на формално родство, и страдание при подобна загуба, законът и съдебната практика, а и европейските разпоредби, въвеждат изисквания за компенсиране на вредите.

Доказано било, че ищцата изключително тежко е приела смъртта на своята внучка. Загубата се отразила изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние, търпяла е много болки и страдания във връзка с причинената смърт.

По делото съдът правилно счел, че се касае за доказани интензивни душевни страдания на ищцата, причинени от смъртта на нейната внучка, а не просто за формална родствена връзка, т.е. налице са признаците на т.нар.

“изключение“ по смисъла на задължителната съдебна практика, поради което 6 следва да определи размер на обезщетението от 25 000 лева, при отчитане на другите обстоятелства, като така определеното обезщетение не може да се оцени като завишено.