Решение № 469 от 23.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20231100514160 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20024950/26.03.2022 г., постановено по гр.д. № 16550/2020 г. по описа на СРС, 177 състав, са отхвърлени предявените от ищеца „Ф.Т.В.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу ответниците А. Б. Б., „М А К.

05“ ЕООД, ЕИК *******, и „К.М.“ ЕООД, ЕИК *******, евентуално съединени осъдителни искове с правно основание, както следва: чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят сумата от 10 000 лв., представляваща частичен иск за сумата от общо 15 640 лв., платена по развален договор за изработка, сключен на 25.01.2020 г. между „М А К. 05“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД в качеството им на изпълнители и „Ф.Т.В.“ ЕООД в качеството на възложител, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата; чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят сумата от 1000 лв., представляваща частичен иск за сумата от 1 общо 12 000 лв., платена по развален договор за изработка, сключен на 25.01.2020 г. между „М А К. 05“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД в качеството им на изпълнители и „Ф.Т.В.“ ЕООД в качеството на възложител, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата; чл. 42, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника А. Б. да заплати сумата от 1000 лв., представляваща частичен иск за сумата от общо 15 640 лв., обезщетение за недължимо платена сума на лице, действащо без представителна власт по развален договор за изработка, сключен на 25.01.2020 г. между „М А К. 05“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД в качеството им на изпълнители и „Ф.Т.В.“ ЕООД в качеството на възложител, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на А. Б. сумата от 800 лв., на „К.М.“ ЕООД – 960 лв., а на „М А К. 05“ ЕООД – 1233 лв.

С Решение № 20106985/31.10.2023 г., постановено по гр.д. № 16550/2020 г. по описа на СРС, 177 състав, е отхвърлено искането на „Ф.Т.В.“ ЕООД по чл. 250 ГПК за допълване на основното решение, в което да се посочи, че всеки от частично предявените искове е в размер на 10 000 лв., а не само основният.

Срещу основното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 25048212/21.06.2022 г. от ищеца в първоинстанционното производство – „Ф.Т.В.“ ЕООД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Въззивникът счита, че неправилно районният съд е приел, че проектодоговорът не е произвел действие. Поддържа, че между ищеца и ответните дружества, действали чрез пълномощника си – ответника Б., е бил сключен дистанционно неформален договор за изработка при условията, посочени в този проектодоговор. Посочва, че между страните са разменени оферти, които изразявали окончателната воля относно артикулите, размера, структурата и материала за изработка. Излага съображения, че от събраните доказателства се установява, че ответните дружества са в облигационни 2 отношения с ищеца въззивник. Твърди, че действителната обща воля на страните е била за изработка и монтаж на магазинно оборудване за нуждите на магазин за мъжки дрехи, стопанисван от въззивника, находящ се в МОЛ „Сердика“ в гр. София. По договора била заплатена сумата от 15 640 лв. с ДДС с два банкови превода. Срокът за изпълнение изтичал на 09.03.2020 г.

Счита, че не всичко по договора е било доставено, като изброява артикули на обща стойност 5030 лв. Неправилен бил изводът на съда по отношение на възражението за недостатъци, направено от въззивника, представляващи опасност за здравето на клиентите и работниците. Недостатъците били неотстраними и за въззивника било възникнало правото по чл. 265, ал. 2 ЗЗД.

Оспорва направеното от въззиваемите възражение за прихващане. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а главният иск – изцяло уважен, а в условията на евентуалност да бъде уважен първият или вторият от евентуалните искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите са подали идентични отговори на въззивната жалба, с които я оспорват като неоснователна. Считат, че решението на районния съд е правилно. Поддържат, че договорът не е сключен на 23.01.2020 г., тъй като не е бил подписан, и сроковете, посочени в него, не са започнали да текат. Излагат съображения, че доставените артикули се ползват към момента на подаване на отговорите на въззивната жалба.

Оспорват да е налице разваляне на договора. Въззиваемите А. Б. и „К.М.“ ЕООД оспорват да са страна в отношенията с въззивника. Всички въззиваеми молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като претендират и разноски.

Срещу решението по чл. 250 ГПК е депозирана въззивна жалба с вх. № 25040505/10.11.2023 г. от ищеца в първоинстанционното производство – „Ф.Т.В.“ ЕООД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Счита решението за недопустимо и неправилно. Поддържа, че са увеличени размерите на всички предявени искове. Моли решението да бъде обезсилено или отменено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите са подали идентични отговори на въззивната жалба, с които я оспорват като неоснователна. Считат, че 3 решението на районния съд е правилно, като молят същото да бъде потвърдено. Претендират и разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2007003/29.04.2020 г., депозирана от ищеца „Ф.Т.В.“ ЕООД, с която са предявени срещу ответниците А. Б. Б., „М А К. 05“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД осъдителни искове с правни основания, както следва: главен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят сумата от 1000 лв., представляваща частичен иск за сумата от общо 15 640 лв., платена на отпаднало основание – развален дистанционно сключен договор за изработка и монтаж на оборудване на магазин за мъжки дрехи по поръчка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата; евентуален иск по чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят сумата от 1000 лв., представляваща частичен иск за сумата от общо 12 000 лв., надплатена след приспадане на възнаграждението за полезната частична извършена работа по дистанционно сключен договор за изработка и монтаж на оборудване на магазин за мъжки дрехи по поръчка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата; евентуален иск по чл. 42, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника А. Б. да заплати сумата от 1000 лв., представляваща частичен иск за сумата от общо 15 640 лв., обезщетение за недължимо платена сума на лице, действащо без представителна власт по развален договор за изработка, сключен между „М А К. 05“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД в качеството им на изпълнители и „Ф.Т.В.“ ЕООД в качеството на възложител, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че в края на 2019 г. и началото на 2020 г. с А. Б. е започната кореспонденция по отношение на договор за изработка и монтаж на 4 оборудване на магазин на ищеца. На 15.01.2020 г. от името на „М А К. 05“ ЕООД била изпратена на ищцовото дружество оферта за доставка и монтаж на магазинно оборудване № 001/15.01.2020 г. с обща стойност на поръчката 13 920 лв. без ДДС. На 23.01.2020 г. на ищцовото дружество били изпратени: (1) преработена оферта с обща стойност 17 230 лв. без ДДС, 13 784 лв. без ДДС аванс при заявка на поръчката, 3446 лв. без ДДС при изпълнение и 22 работни дена срок за изпълнение; (2) Договор от 23.01.2020 г. при цени и условия, заложени в офертата; и (3) Фактура № 3000000020/24.04.2024 г. с основание „Авансово плащане по договор за поръчка“ за сумата от 13 784 лв. без ДДС.

Ищецът извежда от поведението на А. Б. предложение по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 3 ЗЗД, обвързващо двете ответни дружества, които е представлявал надлежно или не – чл. 42 ЗЗД и чл. 301 ТЗ. Твърди, че са извършени две плащания – на 25.01.2020 г. в размер на 10 000 лв., получени от „К.М.“ ЕООД на 27.01.2020 г., и на 04.02.2020 г. в размер на 5640 лв., получени от „К.М.“ ЕООД на 05.02.2020 г. От посоченото ищецът извежда, че с ответниците е бил сключен дистанционно неформален договор за изработка и монтаж на оборудване на магазин за мъжки дрехи по поръчка на възложителя ищец.

Посочва, че съвпадението на волите е станало на 23.01.2020 г., когато възложителят е подписал договора, или на 27.01.2020 г. – с получаването на сумата от 10 000 лв. Счита, че срокът за изпълнение е започнал да тече на 06.02.2020 г. и е изтекъл на 09.03.2020 г. От 16.02.2020 г. до 06.03.2020 г. Б. бил доставил на ищеца само част от оборудването и то с множество неотстраними съществени недостатъци, за които Б. бил уведомяван от управителя на ищеца при доставката устно и писмено с електронно писмо от 28.03.2020 г. С приемно-предавателен протокол от 31.03.2020 г. било констатирано, че целеният резултат не бил постигнат – липсвало предаване на работа съобразно договореното предназначение. Във връзка с изявление на Б., обективирано в електронно писмо от 25.03.2020 г., ищецът в електронно писмо от 28.03.2020 г. е поканил тримата ответници да се явят на 31.03.2020 г. в 10:00 часа в магазина в МОЛ Сердика, за да доставят останалото оборудване и за съставяне на приемно-предавателен протокол. В писмото ищецът посочил, че при неизпълнение на поканата разваля едностранно договора без срок за изпълнение, считано от 01.04.2020 г., поради негодност за употреба на частично доставеното вследствие на недостатъците. На уречената дата ответниците не се явили, поради което ищецът счита договора за развален.

5

Ищецът поканил ответниците в срок до 13.04.2020 г. да върнат 15 640 лв., получени на отпаднало основание. Аргументира защо ответниците са задължени солидарно за сумата. Съдът е сезиран с молба да бъде уважен предявеният главен иск или някой от евентуалните. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. Б. Б., „М А К. 05“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД са депозирали отговори на исковата молба със сходно съдържание, с които оспорват предявените искове. Считат, че предложението от 15.01.2020 г. е следвало да бъде прието от ищеца най-късно на 16.01.2020 г., каквото не било сторено. Посочват, че предложението на „М А К. 05“ ЕООД от 23.01.2020 г. е следвало да бъде прието най-късно на 24.01.2020 г., което също не било сторено. Правят извод, че облигационни отношения между дружеството и ищеца не са възникнали. Поддържат, че офертата е била приета едва на 02.04.2020 г., когато „М А К. 05“ ЕООД вече не било обвързано от предложението. Невъзможно било да се прекратява несключен договор. По изрично устно настояване на управителя на ищеца били доставени и монтирани неформално възложените артикули. Доставеното било без недостатъци и се използвало и към момента на подаване на отговорите на исковата молба. А. Б. и „К.М.“ ЕООД не били страна по правоотношение с ищеца, оспорват процесуалната си легитимация. Евентуално е заявено възражение за прихващане със: (1) сумата от 1590 лв., представляваща разликата до пълния уговорен размер съгласно офертата от 17 230 лв., (2) задълженията на ищеца в размер на 1530 лв. за допълнително извършена работа, описана в електронно писмо от 25.03.2020 г. Молят исковете да бъдат отхвърлени, евентуално да бъде уважено възражението за прихващане.