Решение № 12 от 13.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Варна, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000305 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „ЗАД Армеец“ АД със седалище гр.София срещу решение № 13 от 08.01.2024г. по търг.дело № 381/23г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което застрахователят е осъден да заплати на С. З. З. от гр.Варна следните суми: сумата от 300 000лв., представляваща неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 8 939.05лв., представляваща имуществени вреди (претърпяна загуба) за закупени медикаменти, консумативи, импланти, медицински услуги, различни видове лечения, хоспитализация съгласно представена по делото с молба вх. № 17610/13.07.2023г. справка по чл.366 от ГПК, ведно със законната лихва считано от 19.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението върху частта от присъдената сума в общ размер 3 432.38лв. – позиции от № 1 до № 56 от представената по делото справка и ведно със законната лихва считано от датата на съответната фактура или касов бон до окончателното изплащане на задължението върху частта от присъдената сума в общ размер 5 506.67лв. – 1 позиции от № 57 до № 118 от представената по делото справка; сумата от 5 275.2лв. – имуществени вреди (пропуснати ползи) представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищецът, и обезщетението, получено за времето в отпуск по болест, за периода от 16.10.2020г. до 28.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението, всички вреди в резултат на ПТП, настъпило на 16.10.2020г., в гр.Варна на автомагистрала „Хемус", по вина на водача на товарен автомобил „Рено Мастер" с peг.№ Х ХХХХ ХХ Б Х Б, застрахован от въззивното застрахователно дружество по риска Гражданска отговорност на автомобилистите на основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

По отношение на осъдителната част на решението за законната лихва върху имуществените вреди по част от фактурите от позиции № 57 до № 118 е постановено решение № 214 от 10.05.2024г. за поправка на очевидна фактическа грешка, като от първоинстанционния съд е направен опит за посочване на началната дата на дължимото обезщетение за забава, видна от посочената в диспозитива дата на фактурите.

Във въззивната жалба на застрахователя се твърди че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва извода на съда, че изключителна вина за настъпване на събитието има застрахованият водач, както и че не са налице предпоставките по чл.51 ал.2 от ЗЗД. Твърди, че от приетото като доказателство по делото заключение по съдебно-автотехническа експертиза се установява, че водачът на мотоциклета е следвало да премине в лявата лента и да управлява в нея попродължително време, преди да предприеме изпреварване на товарния автомобил. Сочи, че това действие е било необходимо тъй като товарният автомобил Рено Мастър не е фабрично оборудван с огледало за обратно виждане в купето, а разполага единствено със странични огледала, т.е. водачът му е бил обективно затруднен да възприеме в по-ранен момент мотоциклетиста.

На следващо място твърди, че присъдената сума е прекомерно завишена, предвид претърпените травми, продължителността и начина на протичане на оздравителния процес, както и проведеното лечение. Твърди, че първоинстанционният съд не е мотивирал еднозначен извод за приноса за 2 релевантните за определяне на обезщетението факти спрямо вида на и обхвата на вредите и неправилно е преценил последните. Сочи, че определяйки обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000лв. съдът е нарушил принципа за справедливо обезщетяване, тъй като не е съобразил съдържащите се в пленумно постановление № 4/68г. на ВС задължителни за съдилищата разяснения относно критериите, въз основа на които следва да бъде конкретизирано, за да съответства на принципа, установен в чл.52 от ЗЗД за справедливост на дължимото на увредените обезщетение. Твърди че, определеното от първоинстанционния съд обезщетение противоречи на поС.ната практика на касационната инстанция, прекомерно завишен е спрямо практиката на съдилищата по близки случаи.

Твърди, че и претенцията за имуществени вреди е неоснователна като оспорва претенцията за имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи. Поддържа въведеното възражение за частична недопустимост на основание чл.380 от КЗ, тъй като разноските извършени от ищеца след 19.04.2021г., след позиция № 60 до позиция № 118 включително не са претендирани по доброволен ред пред застрахователя. Оспорва претенцията за претърпени загуби да е в този размер, като твърди, че същата е завишена и недоказана. Сочи, че някои от документите не са такива за извършено плащане, а други са представени два пъти /като описаните в справката № 61 и № 62, оспорва ищецът да е сторил разноските, № 76 и № 91 – оспорва да представляват документи за извършено плащане и оспорва ищецът да е сторил разноските, № 110 дублира позиция № 109/.

При условие на евентуалност твърди, че принос за настъпване на вредоносния резултат има пострадалия, тъй като същият е допринесъл в значителна степен за настъпване на процесното събитие. С оглед механизма на произшествието сочи, че вината на пострадалия следва да бъде определена в размер поне на 50 %, който следва да бъде приложен по отношение на претенциите за неимуществени и имуществени вреди.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално да бъдат намалени застрахователните обезщетения. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда 3 да я уважи.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата С. З. З. от гр.Варна е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от застрахователя и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от С. З. З. срещу ЗАД „Армеец“ АД за обезщетения за неимуществени вреди в размер на сумата 300 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 16.10.2020г., причинено виновно от Б Х Б при управление на товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и за имуществени вреди в размер 8 936.05лв. – разходи за медикаменти, медицински услуги, лечения, хоспитализации и за сумата 6 497.49лв., пропусната полза за разликата от трудовото възнаграждение, което би получил и полученото обезщетение за времето в отпуск по болест, ведно със законна лихва. Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в осъдителната му част.

С влязлата в сила присъда на наказателния съд № 7 от 17.01.2023г. по НОХД № 4379/22г. по описа на Варненски ОС водачът на товарен автомобил „Рено Мастър“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ Б Х Б е признат за виновен за това, че е нарушил правилата на чл.25 ал.2 от ЗДвП, задължаваща водача при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на С. З. З., изразяваща се в увреждания на кости, сухожилия, съдове и меки тъкани в областта на дясното ходило и глезена, с такава тежест, че се определят като травматична ампутация на ходилото, обусловило осакатяване на десен долен крайник и изпълващо смисъла на медико-биологичен критерий на загуба или осакатяване на крак. Влязлата в сила присъда на наказателния съд основание 4 чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Б вреди при управлението на лекия автомобил.

Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

По размера на обезщетението:

От приетото по делото от първата инстанция заключение на съдебномедицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, и кредитирано от въззивната инстанция изцяло, от обясненията на експерта в съдебно заседание и от представените по делото медицински документи, въззивният съд приема за установено, че при произшествието пострадалият З. е получил следните травматични увреждания: тежка травма в областта на десния глезен и дясното ходило, изразяваща се в: открито многофрагментно счупване на големия и малкия пищяли на дясната подбедрица в долна трета, разкъсване на задната голямопищялна артерия на десния долен крайник в долна трета, обширна разкъсно-контузна рана в областта на десния глезен със запазване на меките тъкани само в областта на ахилесовото сухожилие, изкълчване на дясна глезенна става, разкъсване на сухожилните връзки от предната и външната група на дясната глезенна става, изкълчване на навикуларната кост на дясното ходило, размачкване на дясното ходило в областта на петата, ампутация на пети пръст на дясното ходило на ниво предноходилно-фалангеална става, както и разкъсно-контузна рана в областта на пръстите на лявата длан и множество дълбоки ожулвания в областта на дясната китка, лява седалищна област, лява подбедрица и ляв глезен.

Непосредствено след ПТП е приет за лечение в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св.Анна – Варна“ и по спешност е проведена оперативна интервенция за наново прикрепване на глезена, по време на 5 операцията са отстранени голямо количество чужди материи от раната, фиксирани са костните фрагменти и сухожилни връзки, възстановена е задната голямопищална артерия, послойно са възстановени с шев меките тъкани. Последвали са нови оперативни интервенции. През м.декември 2020г. е установена инфекция в областта травмата на десния глезен, оперативно са отстранени металните фиксатори и е проведено лечения на инфекцията на крайника. През м.април 2022г. е проведена автотрансплантация на костен трансплант, взет от левия малък пищял в областта на костния дефект на малкия пищял на дясната подбедрица, фиксация на транспланта с метална остеосинтеза. След проведената операция е получил многофрагментна фрактура на малкия пищял на лявата подбедрица в областта на експлантацията. През м.септември 2022г. оперативно е отстранен металния остеосинтезиращ материал от левия глезен.

Посочено е от експерта, че тежката травма на десния глезен и дясното ходило, довела до множество увреждания на костни, ставни, сухожилни структури, разкъсвания на кръвоносни съдове, без висококвалифицирана медицинска помощ би довела неминуемо до ампутация на ходилото и в този смисъл обуславя осакатяване на десния долен крайник. След приключване на оздравителния процес на травматичните увреждания на десния долен крайник, ходилото е деформирано, с нарушени анатомични пропорции, ампутиран пети пръст, анкилоза на глезенната става, множество видими белези в резултат на травмата и проведените хирургични интервенции, което води до обезобразяване на десния долен крайник. Към момента опорната и двигателната функции на десния долен крайник са частично възстановени, налице е продължаващо затруднение на движенията му в областта на глезенната става, накуцваща походка, невъзможност за натоварване на крайника, свързано с продължително вървене, бягане, стоене прав, клякане.