Решение № 199 от 07.05.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Плевен, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Е. ПЛ. Д. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20254400500191 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1742 от 20.12.2024г. по гр.д.№ 2008 по описа за 2024 година на ПлРС – първи граждански състав, съдът е разпределил на основание чл.32 ал.2 от ЗС ползването на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта на гр.Плевен, одобрена със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с адрес: - град ПЛЕВЕН, ул.***, с площ 357 кв. м., с трайно предназначение урбанизирана, с начин на трайно ползване: - ниско застрояване до 10 м., със стар идентификатор № 9219, при съседи: - имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот №

*** и имот № ***., между Р. Д. Д., Е. И. Д. и Г. Я. В., М.

Я. В. И Т. Д. В., както следва:

На ищците Р. Д. Д., ЕГН ********** и Е. И. Д., ЕГН **********, СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ Частта, посочена като вход ищец, защрихована, с площ от 91.00 кв.м., от Скица - проект на л.86 от делото пред ПлРС.

1

На ответниците Г. Я. В., ЕГН **********, М. Я. В., ЕГН ********** и Т.

Д. В., ЕГН ********** СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ Частта, посочена като вход ответник, защрихована, с площ от 93.00 кв.м., от Скица - проект на л.86 от делото пред ПлРС.

Постановил, че неразделна Част от решението е Скица към заключението на вещото лице по СТЕ – л.86 от делото.

Недоволни от решението са останали ответниците Г. Я. В., ЕГН ********** от с.***, общ. Плевен, ул. ***, М. Я. В., ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.*** и Т. Д. В., ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.*** които чрез адв. И. А. го обжалват с въззивна жалба в законния срок.

Твърдят, че първостепенният съд е постановил неправилно и необосновано решение. Считат, че от събраните по делото доказателства е станало очевидно, че двуетажната жилищна сграда е имала ЕДИН общ вход със стълбищна клетка, от който се достъпват двете отделни жилища. На покъсен етап посредством пристрояване жилището на ПЪРВИЯ ЕТАЖ /етажа на жалбоподателите/ получава ВТОРИ възможен вход, който е и напълно самостоятелен. Наличието или липсата към момента на врата, която да позволява влизане от общия за къщата вход в жилището им от стълбищната клетка обаче не променя статута на ОБЩА ЧАСТ на същата ПЛОЩ, която би следвало да дава възможност и за достъп на двамата етажни собственици към общото подпокривно пространство. Това обстоятелство не е съобразено от първоинстанционния съд и така разпределеното дворно място за ползване, условно на лява и дясна част, а още повече с ограда между тях, която да не позволява достъпа до цитираните по-горе общи части на сградата, е незаконосъобразно.

Така постановеното от съда ползване на общото дворно място според жалбоподателите води до това, че цялата площ на стълбището – общата част, попада в ексклузивно ползване на собственика на жилището на втория етаж.

Навеждат доводи, че така разпределено ползването е направено по начин, който не позволява на единия съсобственик на дворното място да има възможност да премине през входната врата на сградата, каквато категорично е разположената изцяло в условно дясната половина на сградата. Ето защо, 2 считат, че е пренебрегнато тяхното искане за оставяне на „подходящ отвор в незаконната ограда“, разположена по оста на поземленият имот, който отвор да предполага при нужда или необходимост собственика, ползващ лявата половина от двора и първият етаж от сградата да достига до общата входна врата.

Молят въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваният съдебен акт и вместо него да постанови друго решение, което да бъде съобразено с интересите на съсобствениците - етажни собственици.

Отправено е с жалбата и искане за присъждане на направените деловодни разноски в настоящото производство на основание чл.78 от ГПК.

Ответниците по въззивната жалба и ищци по делото пред ПлРС Р. Д. Д., ЕГН **********, Е. И. Д., ЕГН ********** и двамата от гр.Плевен, ул.*** А, чрез адв.М. А. от ПлАК изразяват становище, че жалбата е неоснователна и молят решението на ПлРС да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, а жалбата отхвърлена изцяло.

Твърдят, че съдът правилно е приел при правна квалификация на иска чл.32, ал.2 от ЗС наличието на спор между страните само за ползването на дворното място, че ответниците не са поставяли други задачи към вещото лице, изготвило експертизата за определяне на друга разпределение на ползване на съсобственото дворно място. Експертизата се е произнесла единствено и само относно разпределяне на ползването на поземления имот дворното място. Считат, че правилно е посочено по предмета на делото, както в експертизата така и в решението, Частта за всяка страна – размера на собствеността, къде се намира и от кого е предвидена тази Част да бъде ползвана.

Навеждат доводи, че исканията на ответниците са поставени едва в първото съдебно заседание и не са част от предмета на делото, също така е съдът е посочил, че обособяване на нов отвор в оградата е преустройство и възлагането на съда извършване на преустройство не е в правомощията на съда в това производство по чл.32 ал.2 ЗС.

Молят съда да остави без движение депозираната въззивна жалба като неоснователна, излизаща извън спора, навеждаща нови искания и претенции, които би следвало да се отнесат в друго съдебно производство.

3

С отговора си отправят искане към съда за присъждане на разноски при условие, че съда допусне възлагане на разноски по реда на чл.78 от ГПК.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните по делото доказателства, включително и тези пред настоящата инстанция, по реда на чл.235 ГПК, съобрази се с изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Същата е неоснователна.

Не се спори и се установява от представените по делото пред ПлРС писмени доказателства, че на основание нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177, том Х, рег. № 6375, дело № 1261 от 2008г. на Нотариус А. П., рег. № *** при НК, с район на действие района на ПлРс, ищците пред ПлРС Р. Д. и Е. Д. са собственици на: 1/2 /Една втора/ идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град Плевен, на ул. ***А, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***., в който имот попадат: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***., СГРАДА с идентификатор № *** и СГРАДА с идентификатор № ***.

Безспорно е също така, че на основание представен Договор за доброволна делба от 22.11.1990г., се установява, че в дял на Я. Г. В. и Т. Д. В. е поставен в дял първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в гр. Плевен, ул. ***, който етаж представлява самостоятелно жилище, с придадените към същия две сутеренни помещения с коридор.

Безспорно е установено, че лицето Т. Д. В. е майка на Г. Я. В. и М. Я.

В..

Безспорно е и ненуждаещо се от доказване е, че страните са съсобственици, при равни права, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.

Безспорно по делото е, че ищците и ответниците пред ПлРС ползват реални части от дворното място, както следва: ищците ползват северната част 4 от имота, заедно с построените в него втори етаж от жилищна сграда, навес и гараж, а ответниците – южната част от имота, първи етаж от жилищната сграда и два гаража.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че по делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението на която се установява следното:

Касае за разпределение на ползване на съсобствен поземлен имот, в който ответниците са собственици на първия жилищен етаж в жилищната сграда и на други две постройки, както и на ½ ид.ч. от УПИ, като всеки от етажните собственици има отделен вход и административен адрес.

Ищците и ответниците ползват реални части от дворното място, както следва: ищците ползват северната част от имота, заедно с построените в него втори етаж от жилищна сграда, навес и гараж, а ответниците – южната част от имота, първи етаж от жилищната сграда и два гаража. ВЛ е посочило, че жилището, собственост на ищците е на втория етаж, върху площ от 108 кв.м., а сградите на допълващото застрояване се състоят от навес, подобрен до степен на лятна кухня с площ от 23 кв.м. и гараж с традиционна конструкция, тухлени стени и плосък покрив, със застроена площ от 20 кв.м. Ответниците притежават първия етаж от жилищната сграда с площ 108 кв.м., гараж с площ 16 кв.м. и втори гараж с тоалетна на площ от 23 кв.м. В частта, ползвана от ответника има още два малки навеса, единия долепен до оградата и северната фасада на къщата, а другия на западната регулационна линия. ВЛ уточнява, че същите не влияят на разпределението за ползване на имота, поради незаконния си характер.

ВЛ посочва, че наличната ограда на дворното място е по линията изтокзапад и дели имота съобразно разположението на сградите в поземления имот, която се състои от плътен тухлен зид, започващ от северната фасада на жилищната сграда с височина 3 м. и дължина 1.65 м., продължаващ във височина 2 м. и дължина 1.75 м., продължаваща като преградна мрежа с 3 броя метални колове, височина 2 м. и дължина 4.40 м. ВЛ посочва също, че при графичното измерване се установява, че незастроената част от дворното място е с общ размер от 184 кв.м., а оградата го дели реално в съотношение 93кв.м. към 91кв.м. в полза на южната част от имота.

В о.с.з. ВЛ посочва, че архитектурата на такъв тип сгради и типови проекти за строителство, от първия етаж е имало врата към стълбищната 5 клетка, която е водила до таванския етаж, която е врата е била зазидана от ответника, вследствие на което няма директен достъп до таванското помещение.

Приел е също така, че от показанията на свидетеля О. З. З. на ищеца се установява, че същият е съсед на ищеца, последните 2 - 3г. чул за проблем на ищеца с ответника по повод ремонт на покрива, посочва, че от 20г. в процесния имот имало зид, дувар и телена мрежа, че ответникът искал да бъде премахната оградата, за да влиза в двора. Свидетелят посочва, че дворът е разделен по този начин от години, входовете към двора са отделни от 50г., не се влизало от един двор.

При така установената фактическа обстановка съдът намерил, че съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл.32, ал.1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.

Производството по чл.32 ал.2 ЗС приел, че представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта.

С решението по чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик. При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и 6 незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността.