Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1620 от 16.05.2024, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 5603/2023
Вид
Определение № 1620
Подписан
16.05.2024
Състав
Татяна Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.76 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1620 гр. Перник, 16.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20231720105603 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК 175074752, със седалище/адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В чрез ю.к. П., срещу К. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „Б.Г.“, ** ** ** ** с която са предявени обективно съединени искове, както следва:

- установителен иск предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца, следните суми: сумата в размер на 241.84 лева, представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит № *********** от **** г. за периода от 25.10.2017 г. до 25.09.2019 г., сумата в размер на 46.96 лева, лихва за забава за периода от 26.10.2017 г. до 25.09.2019ог., законна лихва в размер на 98.42 лева за периода от 25.09.2019 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № **** от **** г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на ПРС - осъдителен иск с искане да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца по Договор за потребителски кредит № *********** от **** г. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 600.24 лева, лихва за забава за сумата над 46.96 лева до пълния предявен размер от 163.50 лева за периода от 26.10.2017 г. до 25,09,2019 г., законна лихва за 1 сумата над 98.42 лева до пълния предявен размер от 342.68 лева за периода от 25.09.2019 г. до 28.09.2023 г.,ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Съдебните книжа на ответника са били връчени по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което с определение от 25.04.2024 г., на основание чл.47, ал.6 от ГПК, ПРС допуснал назначаването на особен представител на К. К. В., за което е определил възнаграждение в размер на 400.00 лева, вносимо от ищцата в едноседмичен срок от съобщението.

Съобщението за дадените от съда указания е получено от ищцовата страна чрез ССЕВ на 29.04.2024 г.

С молба от30.04.2024 г., ищцовата страна е поискала от съда да бъде направен опит ответницата да бъде уведомена чрез работодател, и в случай, че и след това не може да бъде намерена, да и м бъде даден нов срок да заплатят определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответницата. С разпореждане от 30.04.2024 г., съдът е оставил искането без уважение, тъй като препис от исковата молба не е могло да бъде връчено на ответницата чрез работодател, преди ищеца да отправи същото към съда, и преди съдът да допусне назначаване на особен представител на ответника.

Съдът като взе предвид горното, намира че ищеца не е изпълнил дадените му от съда указания, тъй като в указаният едноседмичен срок изтекъл на 07.05.2024 г., съгласно чл.60, ал.6 от ГПК (работен ден), не е внесла по сметка на ПРС определеното от съда адвокатско възнаграждение за назначаване на особен представител на ответната страна, поради което е и налице основание за прекратяване на производството по делото. Липсва процесуална възможност за продължаване на процеса без назначаване на особен представител на ответника, а условие за назначаване на такъв е законоустановеното по чл.47, ал.6 от ГПК задължение на ищцата за предварително внасяне на разноските за назначаване особен представител на ответника, призован в хипотезата на чл.47, ал.1 от ГПК.

Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото, а неговото назначаване е процесуално действие, което следва да се извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това. То не е действие по искане на някоя от 2 страните или по инициатива на съда, т.е. не зависи нито от волята на страните, нито от волята на съда, с оглед на което разпоредбата на чл.77 от ГПК е неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл.76 от ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса.

Разпоредбата на чл.128, т.2 от ГПК сочи, че разноски, когато такива са възложени на страната и тя следва да ги плати преди извършване на определени процесуални действия, са приравнени на държавната такса.

Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба.

Нередовността на исковата молба произтича от неспазването на изискването по чл.128, т.2 от ГПК за внасянето на дължими за образуването и движението на делото разноски във вр. с чл.47, ал.6 от ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК.

В горния смисъл, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.129, ал.3 вр. ал.2 от ГПК, за връщане на исковата молба ведно с документите към нея на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, поради неотстраняване на нередовностите в определения от съда срок, и за прекратяване на настоящото производство по гр.дело № 05603/2023 г. на ПРС.

Тъй като искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и представлява продължение на проведено заповедно производство, съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато производството по делото бъде прекратено (какъвто е и настоящият случай), издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд. Ето защо издадената в полза на ищеца Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от **** г. по ч. гр. д. № **** г. на ПРС следва да бъде обезсилена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 05603/2023 г. на Пернишкия 3 районен съд, като ВРЪЩА исковата

България” ЕООД, ЕИК 175074752. молба на „ПРОФИ КРЕДИТ

ОБЕЗСИЛВА Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от **** г. по ч. гр. д. № **** г. на ПРС, издадена в полза на в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК 175074752 срещу К.

К. В., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4