Решение № 184 от 25.11.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. В., 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ВВУ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20241300500251 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба ОТ М. М. М., от гр.В., общ.В., обл.В., ж.к.”П*** със Съдебен адрес - гр.-В., ул.“К***.Св.С. ПРОТИВ: Решение №244/01.05.2024г. по гр.д. №1216/2023г. по описа на РС - В. .

Решението по горецитираното гр.д. на РС - В. се обжалва в частта му, с която е осъден на основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите да заплати на наследниците на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 16 500 /шестнадесет хиляди и петстотин/ лева, изразяващи се претърпени болки и страдания, затруднение и пожизнено увеличена неработоспособност от 75% на 100 % с чужда помощ, както и срам и унижение следствие на причинена телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява тазобедрена област с петрохантерно счупване на ляво бедро, довели до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по - голям от 30 дни, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането - 07.12.2021г. до окончателното издължаване.

Счита решението на първостепенният съд в частта му за присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди за неправилно, 1 незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон.

Твърди, че определеното обезщетение за причинени неимуществени вреди в такъв размер е силно и очевидно завишено, като не съответсва на обичайно присъжданото в такива случаи, предвид практиката на РС-В. и ОС-В.. В тази част липсват мотиви на съда, от които да направят заключение защо е прието да заплати обезщетение именно в такъв размер.

Молят съда да отмени атакуваното решение на РС - В., в частта за присъденото на основание чл.45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, като присъди справедливо и съобразено с практиката обезщетение за причинените неимуществени вреди.

По делото е постъпил писмен отговор от адв. П. С. , адв-пълномощник на М. Т. Д. , в който се твърди, че жалбата е неоснователна , следва да се остави без уважение като се потвърди изцяло постановеното решение от първата инстанция.

Жалбата е неоснователна и по отношение на направеното оплакване в нея за липса на мотиви. На стр.7 от решението съдът позовавайки се на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД сочи, и подробно мотивира, че определя обезщетението по справедливост, като подробно е мотивирал същото. Сочи се, че от значение за определяне на размера на обезщетението е вида и характера на телесната повреда, нейният интензитет изразяващ се в претъпени болки и страдания както по време на причиняването и до момента на оперативната намеса, така и по време и непосредствено след направената операция. Приема се, че непосредствено след операцията пострадалият не е могъл да се движи без помощни средства, състояние което е продължило до края на живо му. Размера се обосновава и с промяна от ТЕЛК на процента за нетрудоспособност, която след нанасянето на телесната повреда е равна на 100% и то именно по причини дължащи се на причинената от ответника средна телесна повреда.

На страница 8 от решението съдът подробно мотивира продължителността на неимуществените преди изразяващи се в болки, страдания и несгоди и каква сума определя. Единствено и само, че исковата претенция е предявена за помалка сума от определената от съда е присъдена сумата от 16 500 лв. В решението правилно е отчетено, че болките и страданията се дължат и на нанесена лека телесна повреда причинена от удара с ръка в лицето на пострадалия, което също е причинило болка и страдание.

2

С оглед горното, моли съда да потвърди постановеното решение.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за определени категории уязвими лица, като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната 3 срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.

Предмет на обжалване е размерът на присъденото от първоинстанционният съд обезщетение-16 500 лв., като жалбоподателят счита същото за прекомерно завишено.

ВдОс намира възраженията във въззивната жалба за неоснователни.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена от лице имащо право и интерес от настоящето обжалване. Разгледана по същество е неоснователна поради следното :

С Решение №244/01.05.2024г. по гр.д. №1216/2023г. по описа на РС - В. на основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите М. М. М. от гр.В., общ.В., обл.В., ж.к.”П***, ЕГН **********, е осъден да заплати на М. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Л., обл.П., ул.“*** и С. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.П., обл.П., ул.“С***, като наследници на Т. Д. Д., б.ж. на с.П., общ.В., обл.В., ЕГН **********, обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 16 500 /шестнадесет хиляди и петстотин/ лева, изразяващи се претърпени болки и страдания, затруднение и пожизнено увеличена неработоспособност от 75% на 100 % с чужда помощ, както и срам и унижение следствие на причинена телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява тазобедрена област с петрохантерно счупване на ляво бедро, довели до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по - голям от 30 дни, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането - 07.12.2021г. до окончателното издължаване, както и сумата в размер на 1 0 9 8 /хиляда и деветдесет и осем/ лева, обезщетение за имуществени вреди, от които 1068 лева за закупуване на ортопедичен имплант и 30 лева за рентгенова снимка на тазобедрена става, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 07.12.2021г. до окончателното издължаване, разноски в размер на 7 2 0 /седемстотин и двадесет/ лева за платено адвокатско възнаграждение.

4

Не спорно между страните и се установява от делото, че на 07.12.2021г., в гр.В., общ.В., ответникът М. М. М. причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява тазобедрена област с пертрохантерно счупване на ляво бедро, довели до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по - голям от 30 дни. В резултат на нанесените травматични увреждания, на ищеца му е извършена оперативна интервенция, която е била неизбежна. Ищецът е претърпял силни болки и страдания както при нанасяне на травматичното увреждане, по време и след извършената оперативна интервенция - ноторно известно обстоятелство при пертрохантерно счупване на крайник.

На основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, ответникът отговаря за вредите, причинени от него на пострадалото лице, като вината му се установява от наказателното производство. За да се ангажира отговорността з а непозволено увреждане, освен субективният елемент - вина, е необходимо едновременното наличие и на следните обективни предпоставки: вреда, противоправно деяние, както и причинна връзка между деянието и резултата.

От доказателствата по делото, както и от приложения протокол по НОХД № 1086/2022г. по описа на ВРС се установи по безспорен начин причиняването на вреда от ответника на ищеца, в резултат на противоправното му поведение.

Причинно - следствената връзка между противоправното деяние на ответника и причинените увреждания на пострадалия се установи от съдебномедицинската експертиза и медицинската документация.

За причинената вреда - болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат на нанесеното му травматично увреждане и извършена оперативна намеса, по отношение на изпитаните физически болки и първоначално обездвижване, а в последствие - с ограничения в движението /с накуцваща походка в ляво с помощно средство/, за периода от датата на увреждането до евентуалното възстановяване на дефицита при движение, както и до отшумяване на болките, безспорно е налице пряка причинно - следствена връзка с деянието, което я е причинила.

Следствие на пертрохантерното счупване и последвалата оперативна намеса, както и поставянето на метален имплант, е наложило ищецът да бъде преосвидетелстван от ТЕЛК, като му е издадено ново Експертно решение № 91268 от 27.05.2022г., с което оценката на работоспособността е определена от 5 комисията от 75% на 100 % неработоспособност с чужда помощ, като водеща диагноза и общо заболяване при преосвидетелстването е посочено в експертното решение пертрохантерното счупване, а срокът на трайното намаление на работоспособността е определен като „пожизнен“.

В хода на делото, на 15.12.2023г. ищецът е починал, видно от препис извлечение от акт за смърт, изд. от с.Покрайна, общ.В. и на негово място са конституирани като ищци наследилите го М. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Л., обл.П., ул.“*** и С. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.П., обл.П., ул.“С***.

Спорен в случая е въпросът, какъв е размерът на неимуществените вреди.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите.

Съгласно съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.

То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.