Решение № 81 от 10.11.2021, Районен съд - Брезник
- Съд
- Районен съд - Брезник
- Дело
- Гражданско дело 135/2021
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 10.11.2021
- В сила
- 10.11.2021
- Състав
- ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.327 ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. гр. Брезник, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211710100135 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от „АГРОИНВЕСТ 777“ ООД, с ЕИК № ************, представлявано от Е. Х. А., със седалище и адрес: гр.************************, чрез адв.
К.Т., съдебен адрес: гр.************************************* против земеделски производител Д.М. Й., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за реално изпълнение на договорно задължение и заплащане на лихва за забава, с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се, че между „АГРОИНВЕСТ 777“ ООД и земеделски производител Д.М. Й. на 02.11.2020г. е сключен договор за продажба и доставка на стоки и услуги, а именно продукти за растителна защита, минерални торове и семена, съгласно който ищцовото дружество е доставило на ответника въпросните продукти на обща стойност 17 814 лв. За доставката страните съставили и съответния протокол от 02.11.2020г., в който били описани стоките по вид, количество и единична цена, както и обща стойност.
1
Ответникът е следвало по договор да заплати стоките до 30.11.2020г. Падежът е настъпил, но сумата не е била преведа и ответникът е изпаднал в забава.
Към настоящия момент не е налице плащане. Поради това дружеството-ищец е предприело действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като първоначално е подало молба за обезпечаване на бъдещ иск в РС-Радомир. В резултат на това действие е образувано ч.гр.д.№308/2021г. по описа на РРС и е допуснато обезпечение на бъдещи искове.
От съда се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 17814 лева, представляваща неплатено задължение по Договор за продажба и доставка на продукти за растителна защита, минерални торове и семена от 02.11.2020г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането. Да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 811,53 лева представляваща законна лихва за забава от датата на падежа на договора /30.11.2020г./ до деня на подаване на исковата молба /12.05.2021г./ Както и да бъде осъден ответника да заплати направените разноски по делото, както и направените разноски по обезпечаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В него се прави признание на задължението на главния иск в размер на 17 814.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - до окончателното й изплащане, като се иска да бъде отхвърлен акцесорния досежно сумата от 811,53 лева, представляваща законна лихва за забава от датата на падежа на договора /30.11.2020г./ до деня на подаване на исковата молба /12.05.2021г./. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при забава на изпълнение на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, който се определя съобразно нормата на чл.84 от ЗЗД, при което при определен ден за изпълнение на задължението, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Съгласно процесния договор /раздел трети т.4/ е уговорено, че срока за плащането се обуславя от момента на издаването на фактура от страна на доставчика/продавача. По силата на тази клауза, в случая не е налице настъпила забава, тъй като за да изпадне в забава ответникът е било необходимо ищецът да е осчетоводил продажбата и издал фактура. Фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
2 осчетоводяването им от търговското дружество-ищец, включването им в дневника за покупко-продажби може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка. Твърдят, че в конкретният случай фактура от страна на ищеца не им е представена, не се твърди в исковата молба, че ищецовото дружество е предоставил такава фактура на ответника, въз основа на която да изпълни задълженията си и не се представят доказателства в тази връзка, искането за обезщетение за забава по смисъла на чл.86 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан по основание и размер и следва да се отхвърли. Поради признаване на главния иск молят да се приложи разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК и моли разноските да се възложат на дружеството-ищец. Алтернативно ако съдът не възприеме тази теза на основание чл.78 ал.5 от ГПК се иска ответникът да бъде осъден относно разноските като се съобрази, че делото не е от фактическа и правна сложност и се съобрази минимално определения хонорар по наредба №1/2004г. от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез упълномощен представител поддържа предявените искове и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител оспорва предявеният иск по чл.86 от ЗЗД. Признава задължението по процесния договор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото като писмени доказателства са приети договор за продажба и доставка на стоки и услуги от 02.11.2020г., както и приемо-предавателен протокол от същата дата за предадни стоки на стойност 17814,00 лева, с получател ответникът.
По делото са приети и определение №260224/12.04.2021г. по ч.гр.д.
№308/2021г. по описа на Районен съд-Радомир, с което състав на РРС е допуснал обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника по настоящото производство, съответно е била и наложена обезпечителна заповед от 21.04.2021г. по същото дело.
Така посоченото определение на РС–Радомир е влязло в законна сила.
3
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Основателността на ищцовата претенция предполага доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на сключени между страните договор за продажба и доставка на препарати за растителна защита, семена, минерали и листни торове за пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед, предаването на стоките, съответно заплащането им, удостоверяване на плащането, изпадането в забава на ответника, както и размера на вземането, претендирано от ищеца.
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ:
За уважаването на този иск ищецът следва да установи сключването на договора за продажба, предаването на стоката, размера на цената и нейната изискуемост.
При установяване на горното ответникът следва да установи положителния факт на плащането.
Страните не спорят относно сключването на договора за продажба, предаването на стоката, цената и нейната изискуемост. Горните обстоятелства се установяват и от приетите писмени доказателства – договор за покупкопродажба на стоки и услуги от 02.11.2020г. и приемо-предавателен протокол.
След като се установява, че договорът за продажба е сключен при посочените във фактурата цена и падеж, а стоката е предадена на купувача земеделски производител Д.М. Й. в деня на сключване на договора, то за ответника е възникнало задължението да заплати на продавача уговорената цена от 17 814,00 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателността на този иск ищецът следва да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Съдът установи наличието на изискуемо вземане в размер на 17 814,00 лв. в полза на ищеца. Ответникът не твърди и не сочи доказателства за плащането, поради което за него е възникнало задължението да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
4
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В разглеждания случай ищецът не ангажира доказателства, които да установят изпадането в забава съгласно раздел трети т.4 от договор за продажба на стоки и услуги от 02.11.2020г. Видно от горецитираната клауза на процесния договор срока за плащането се обуславя от момента на издаването на фактура от страна на доставчика/продавача. По силата на тази клауза, в случая не е налице настъпила забава /не и от претендирания период/, тъй като за да изпадне в забава ответникът е било необходимо ищецът да е осчетоводил продажбата и издал фактура. Ищцовото дружество не можа в условията на пълно главно доказване да докаже, че датата от която е станало изискуемо вземането е сочената такава в исковата молба - 30.11.2020г. /по която е изчислена лихвата по чл.86 от ЗЗД/. По делото не бяха представени доказателства относно настъпването на изискуемостта на вземането на въпросната дата, тъй като не е налична нито представена фактура за плащане, нито покана или друг доказателствен способ, от който да е видно, че съгласно определената в процесния договор клауза относно заплащането на предоставените стоки е настъпил падежа. Поради това така предявеният иск за заплащане на сумата от 811,53 лева представляващо обезщетение за забава следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Така въпреки, че ответникът признава основателността на главния иск то акцесорния иск не следва да бъде уважаван.
Ответникът дължи на ищеца и законна лихва за забава върху главницата от подаването на исковата молба в съда на 12.05.2021 г. до плащането.
По разноските:
По сторените съдебно-деловодни разноски:
Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само разноските за производството, 5 направени от насрещната страна по делото, страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящ исков процес. Съгласно процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат с окончателния акт, а окончателният акт е решението по същество или определението за прекратяване на делото поради недопустимост.
В настоящия случай искът на ищеца следва да бъде частично уважен, но крайният извод на съда е обусловен от стореното в хода на производството от ответника признаване на главния иск, което е отчетено по арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК. Т. е. уважаването на иска е свързано с действие на ответника и само по себе си не е достатъчно за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 2 от ГПК , а е необходимо да се изследва причината да се заведе делото. Да се приеме противното означава отговорността за разноските при един вероятно основателен или допустим да се понесе от страната, в чиято полза би се разрешил спора. Това би противоречало на цялостната концепция на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 78 от ГПК, че отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. В този смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 67/3.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г. на IV ГО на ВКС и определение № 152 от 28.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2363/2015 г., I т. о., ТК.
При този изход на спора ищецът има право да иска присъждането на разноски съобразно уважената част от исковете. Ищецът доказва разноски в общ размер от 2433,56 лева, от които 802,56 лева – заплатена държавна такса в исковото и обезпечителното производство и 1631 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, от които ответникът следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 2327,52 лева.
Разпечатката съдържа 42 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14cb3226-5c08-4a11-bd6c-ec2a3d161441