Решение № 550 от 27.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър А. при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър А. Гражданско дело №

20241100104296 по описа за 2024 година

Предявен e иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 вр. с чл. 481, ал. 1 ТЗ.

Ищецът М. А. твърди, че на 25.05.2023 г. ответникът В. И. е издал в негова полза запис на заповед за сумата 25 500 лв., като задължението не е изплатено. За посочената сума е издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от ответника, поради което ищецът иска да установи дължимостта на сумата, заедно със законната лихва върху нея от 19.12.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът В. И. оспорва иска. Възразява, че записът на заповед е нищожен, тъй като в него са посочени две дати на издаване – от една страна е вписано, че е издаден на 25.05.2023 г., а същевременно подписът на ответника под записа на заповед е заверен от нотариус на 26.05.2023 г. (нищожност по чл. 536, ал. 1 вр. с чл. 535, т. 6, предл. 1 ТЗ). Твърди също така, че не е знаел, нито има спомен да се е задължавал по запис на заповед. Доколкото на същата дата 26.05.2023 г. ответникът твърди, че е сключил други две сделки с ищеца при същия нотариус, той твърди, че записът на заповед е бил поставен сред другите документи, които той е подписал, поради което не е разбрал, че поема задължение по него, съответно не е изразявал воля да стори това и поради това записът на заповед е нищожен като сделка, извършена при липса на воля за задължаване (волеизявление) от страна на издателя (чл. 44 вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД). Същевременно ответникът твърди и че при издаването на записа на заповед не е бил в съС.ие да разбира и да ръководи действията си, поради което също счита, че записът на заповед е недействителен (възражение за унищожаване на записа на заповед по чл. 44 вр. с чл. 31, ал. 1 ЗЗД). Освен това ответникът твърди, че е сключил с ищеца договор (по своята същност заем), чрез който ищецът се е съгласил да предостави на 1 ответника финансови средства, необходими на ответника за извършване на инвестиция.

Ответникът твърди, че уговорката между страните е била да получи сумата от 107 570 лв., която му била необходима, под формата на цена за продажбата на притежаваните от ответника 1/2 ид. части от имота, в който живее – апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Т******** Поради това на 26.05.2023 г. при същия нотариус, при който е заверен и подписът на ответника под процесния запис на заповед, ищецът и ответникът са сключили последователно две сделки – с първата ответникът е дарил на ищеца 1% ид. част от посочения недвижим имот, а с втората е продал на ищеца 49% ид. части от имота.

Ответникът твърди още, че уговорката между страните била една година след сделките ищецът да прехвърли обратно на ответника получените от него идеални части от имота, а ответникът да му заплати сумата от 25 500 лв. като възнаграждение за услугата, но само при условие, че собствеността бъде прехвърлена обратно. С оглед на това, при евентуалност, ответникът възразява и за това, че дори и записът на заповед да е действителен, дължимата по него сума представлява уговореното между страните възнаграждение, което обаче не е дължимо, тъй като не е изпълнено условието да се прехвърлят обратно на ответника придобитите от ищеца идеални части от недвижимия имот. Претендира разноски в производството.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

В приложеното към делото заповедно производство е представен запис на заповед от 25.05.2023 г. (посочената в него дата на издаване), издаден от ответника В. И. в полза на ищеца М. А. за сумата 25 500 лв., чийто падеж е посочен като 30.11.2023 г.

С оглед на възраженията на ответника по отношение на действителността на записа на заповед следва да се посочи, че в него се съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл. 535 ТЗ. Конкретно относно възражението за липса на яснота относно датата на издаване на записа на заповед (възражение за нищожност на менителничния ефект по чл. 536, ал. 1 вр. с чл. 535, т. 6, предл. 1 ТЗ) трябва да се има предвид, че такава неяснота не съществува – в него ясно е посочено, че той е издаден на 25.05.2023 г. Действително подписът на издателя е заверен пред нотариус на следващия ден – 26.05.2023 г., видно от нотариалната заверка на гърба на документа. В тази връзка обаче следва на първо място да се посочи, че законът не изисква записът на заповед да бъде с нотариална заверка на подписа на издателя като форма за действителност (достатъчно е той да бъде в писмена форма). Не е нелогично, както сочи ответникът, обстоятелството, че нотариалната заверка е поставена на следващия ден след издаването на записа на заповед. Както отново сочи ответникът, а видно и от представените нотариални актове № 195 и № 196 от 26.05.2023 г., на тази дата страните са се явили пред нотариуса, който е заверил и подписа на ответника под записа на заповед, за да сключат две други сделки – дарение и продажба на идеални части от недвижим имот. При това положение обяснимо е защо ответникът като издател е избрал да завери подписа си под записа на заповед на датата, на която се е явил пред нотариус във връзка с други сделки, вместо отделно да извършва тази заверка, която не е необходима по закон. Подобна заверка 2 на подпис на вече подписан документ е възможно да бъде извършена съгласно чл. 589, ал. 2 ГПК, според която разпоредба лицето, което иска подписът му да бъде заверен пред нотариус, трябва да се яви лично пред него и или да подпише документа пред нотариуса, или да потвърди вече положения върху документа подпис. В случая следва да се приеме, че ответникът е потвърдил вече положения подпис върху записа на заповед, който е подписан предходния ден. Поради това не е налице сочената от ответника неяснота относно датата на издаване на записа на заповед във връзка с извършената нотариална заверка на подписа на издателя, която при това не се изисква от закона – записът на заповед е издаден на 25.05.2023 г., а подписът на ответника под документа е заверен от нотариус на следващия ден, което не променя датата на издаване на записа на заповед.

Не се установява да са налице и другите две сочени от ответника основания за нищожност и за унищожаемост на процесния запис на заповед – това, че ответникът не е бил наясно, че подписва запис на заповед и съответно не е имал намерение и не е изразявал воля да се задължи по него (възражение за нищожност по чл. 44 вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД), както и това, че ответникът не е бил в съС.ие да разбира и да ръководи действията си при издаването на записа на заповед (възражение за унищожаемост по чл. 44 вр. с чл. 31, ал.

1 ЗЗД). Относно първото възражение за нищожност поради липса на волеизявление трябва да се има предвид строго формалния характер на записа на заповед. Законът поставя стриктни изисквания към неговата форма и съдържание (чл. 535 ТЗ), за да гарантира, че издателят не би съставил случайно подобен документ. В случая по делото липсват доказателства за това ответникът да е бил подведен при подписването на документа (каквито твърдения се съдържат в отговора на исковата молба), при което да не е разбрал, че подписва именно запис на заповед. Всъщност обстоятелството, че подписът на ответника под записа на заповед е удостоверен от нотариус, което, с оглед на посоченото по-горе, следва да се приеме, че е станало на следващия ден след издаването му чрез потвърждаването на подписа от ответника пред нотариуса, достатъчно ясно свидетелства за осъзнаването от страна на ответника, че е извършил процесната сделка.

Другото обстоятелство, което се споменава от ответника, относно това, че той не е бил наясно с правното значение на записа на заповед, т.е. с правните последици от действията, които извършва, не може да се приеме за порок на менителничния ефект.

Незнанието и неразбирането на правните последици на определени действия и сделки не може да бъде основание за тяхната недействителност, особено когато не се твърди, че ответникът е бил въведен в заблуждение или че е бил в грешка относно тези последици.

Освен това абстрактният характер на записа на заповед поначало предполага, че подобни възражения за неговата недействителност могат да се приемат като основателни само ако несъмнено бъдат доказани от страна на издателя му (при условията на пълно и главно доказване). Обратното, да се допусне простото оспорване от страна на издателя на знанието му за правните последици на сделката и на намерението му да се задължи по нея да е достатъчно, за да се унищожи правният ефект, би обезсмислило всяка една правна сделка и конкретно записа на заповед като ценна книга на оборота (търговска ценна книга). Поради 3 това не поемателят по записа на заповед следва да доказва, че издателят действително е имал намерение да се задължи по него, а всъщност издателят трябва да докаже възраженията си, свързани с липсата на изразена от него воля, насочена към предвидените в закона правни последици, или относно наличието на порок при формирането на тази воля. Тъй като в случая по делото липсват доказателства относно тези възражения на ответника, следва да се приеме, че те са неоснователни. Поради това не е необходимо да се обсъждат и представените от ищеца писмени доказателства (нотариални актове за извършени от ответника сделки с имоти), които при това не са пряко свързани с процесния запис на заповед, нито със знанието на ответника относно естеството на действията му, което обстоятелство, както се посочи, не следва да се установява от ищеца.

По същите съображения следва да се приеме, че не се установява и второто възражение на ответника – относно това, че не е бил в съС.ие да разбира и да ръководи действията си при издаването на записа на заповед. По делото липсват доказателства в тази насока, а наличието на представени доказателства за две нотариални сделки, извършени от ответника непосредствено след издаването на записа на заповед (посочените по-горе нотариални актове № 195 и № 196 от 26.05.2023 г.), по-скоро опровергава недоказаното твърдение на ответника за невъзможността му да разбира и да ръководи действията си.

Следователно, трябва да се приеме, че процесният запис на заповед е действителен и съответно поначало е годен да породи задължение за ответника за заплащане на посочената в него сума от 25 500 лв. Доколкото е настъпил и падежът на задължението съгласно посоченото в записа на заповед – падежът е на 30.11.2023 г. – задължението на ответника е дължимо и подлежи на изпълнение.

При това положение следва да бъдат разгледани възраженията на ответника, свързани с каузалното правоотношение между страните, във връзка с което е издаден процесният запис на заповед. Твърденията на ответника са за наличие на договор за предоставяне на финансиране между страните, т.е. на договор за заем, според който ищецът е предоставил на ответника сумата 107 570 лв., а ответникът е прехвърлил на ищеца притежаваните от него 1/2 идеални части от недвижим имот. Според твърденията на ответника, една година след предоставянето на тази сума и при обратно прехвърляне на посочените идеални части от имота ответникът е следвало да заплати на ищеца възнаграждение за предоставената финансова услуга в размер на 25 500 лв., т.е. на сумата по процесния запис на заповед.

Ответникът не уточнява дали твърденият от него договор между страните включва и задължението за него да върне на ищеца посочената по-горе сума, но това може да се предположи при описаните от ответника отношения между страните. Така, според твърденията на ответника, между страните е сключен договор за заем, според който ищецът е предоставил на ответника сумата 107 570 лв., която ответникът е следвало да върне, като заплати на ищеца и възнаграждение (лихва) в размер на 25 500 лв. една година след предоставянето на сумата, т.е. в едногодишен срок след 26.05.2023 г., а като обезпечение на заема ответникът е прехвърлил притежаваните от него идеални части от недвижим имот на ищеца, като последният е следвало да ги прехвърли обратно на ответника една година по- 4 късно (и вероятно при връщане на предоставената в заем сума). Макар твърденията на ответника да не са твърде изяснени, от тях може да се извлече твърдение за посочените погоре отношения между страните. При това твърдение на ответника сумата по записа на заповед съвпада със (и съответно „обезпечава“) заплащането на възнаграждението или лихвата, която се дължи на ищеца за предоставеното на ответника финансиране или заем.