Определение № 14337 от 03.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14337 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

П. В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100504463 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. Н. А., чрез адв. З. Х., срещу определение № 8680/04.03.2026 г., постановено по гр. д. № 56337/2025 г., по описа на СРС, 184 състав, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Търговище.

В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят поддържа, че към момента на подаване на исковата молба местната подсъдност е била в гр. София, тъй като децата Н. и К. са родени, израснали и трайно интегрирани в столицата, където е формирана цялата им семейна, социална и образователна среда. Твърди се, че гр. София представлява техният обичаен център на жизнени интереси, а извеждането им в гр. Търговище е извършено едностранно от майката, без знанието и съгласието на бащата и без уведомяване на компетентните институции, което представлява самоволно преместване и не следва да поражда нови процесуални права или да води до промяна на законоустановената подсъдност.

Жалбоподателят изтъква и наличието на висящо гр. д. № 28040/2025 г. в СРС за лични отношения с бабата и дядото, като счита, че изпращането на настоящото дело в друг съд създава реален риск от противоречиви решения и фрагментиране на доказателствата.

Счита, че поведението на ищцата е проява на процесуална недобросъвестност, която първоначално е завела идентично дело в СРС, което впоследствие е прекратила, докато паралелно е твърдяла установяване в друг град. Оспорва изводът за подсъдност на първоинстанционния съд като формален, основан единствено на адресна регистрация, без да е направен задълбочен анализ на поведението на майката и на най-добрия интерес на детето съгласно чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. Като съществен пропуск се посочва и липсата на координация между ДСП – Търговище и ДСП – София (район „Красно село“), което според жалбоподателя е довело до неоценяване на риска при извеждането на децата от обичайната им среда.

1

Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна по жалбата, без да излага конкретни доводи, заявява, че няма претенции пред кой съд ще се разгледа делото.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното от жалбоподателя и данните по делото, приема частната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Фактическите констатации на първоинстанционния съд не са оспорени от страните, а и кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Ищцата и ответникът не живеят заедно от 12.03.2025 г., като от същата дата децата Н. и К. се намират в гр.

Търговище. В този смисъл са и данните от представения по делото социален доклад, който потвърждава, че децата фактически пребивават на адрес в гр. Търговище, имат избран личен лекар в града и посещават местна детска градина.

Съдебната практика на Върховен касационен съд, обективирана в цитираното от СРС определение, а така също и в определение № 819 от 23.02.2026 г., по к. ч. гр. д. № 4649/2025 г., ІV ГО на ВКС (и изброената в него многобройна практика на други състави на ВКС), константно и безпротиворечиво приема, че компетентен да разгледа делото по искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, е районният съд по настоящия адрес на детето. За настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяване на иска. Именно в този смисъл следва да се тълкува законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е закрила на интересите на детето. При спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата обичайна среда на живот – т.е. мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, за която се съобразяват, наред с други фактори, и продължителността, редовността, условията и причините за престоя, както и причините за преместването. Местната подсъдност по тези искове изключва общата подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, тъй като е подчинена на закрилата на интересите на детето. Поради това и административните действия на родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за фактическото пребиваване на детето във връзка с последващите процесуални действия при разглеждане на спора.

Приетото в горепосочената съдебна практика, съпоставена с факта, че децата от един значителен момент преди завеждане на делото (29.12.2025 г.), а именно 12.03.2025 г., пребивават фактически в друго населено място (гр. Търговище), където са изградили нова социална среда, води до извод, че именно това е настоящият им адрес по смисъла на чл. 127, ал. 2 СК.

2

Изложените в жалбата аргументи относно начина на преместване на децата, твърдяната недобросъвестност на майката или наличието на други производства в СРС, не могат да наложат различна подсъдност, защото тя, както вече бе обяснено, се преценява единствено спрямо интереса на децата, а не спрямо поведението на техните родители (дори и то да би било недобросъвестно). Процесуалният закон цели делото да се разгледа от съда, в чийто район децата се намират към момента на процеса, за да се гарантира участието на социалните служби и бързината на производството. Софийският районен съд правилно е проследил служебно тези обстоятелства и законосъобразно е приел, че местно компетентен е Районен съд – Търговище.

В противовес с оплакванията в жалбата, подходът на СРС не е формален, а съобразен с установената трайна фактическа обстановка, като се е водил изцяло от интереса на децата.

Последният не е обусловен и от заведеното от бабата и дядото на децата дело за определяне на режим на отношения с тях, още повече че производството е и висящо.

По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8680/04.03.2026 г., постановено по гр. д. № 56337/2025 г. по описа на СРС, 184 състав, с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Търговище.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3